В неделя католическият свят ще отбележи Великден. Австрийската столица е потънала в украса, а великденските базари отново привличат хиляди посетители. На шест места във Виена 225 щанда предлагат десетки сувенири, които радват гостите.
Освен традиционните шарени яйца, като символ на Великден католиците почитат и великденския заек. Дългоухият приятел наднича от витрините най-често направен от шоколад, но порцелановите фигурки също са харесвана декорация за великденската трапеза.
От къде идва Великденският заек?
Произходът на заека и мястото му в обредите, свързани с честването на Възкресение, не са напълно изяснени. Той традиционно се свързва с плодородието, изобилието и плодовитостта, а в древните ритуали и вярвания – с луната и нейните цикли. Според исторически и археологически данни, яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите свързани с тях символизирали раждането на живота. Заекът се възприемал и като олицетворение на новия живот, който се заражда през пролетта.
Легенда разказва, че богинята Естре искала да впечатли група деца и превърнала една голяма пъстра птица в заек. Но тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца, които богинята подарявала на децата.
Според друго поверие, свързано с Великденския заек, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало. Изведнъж обаче се появило под кръста на разпнатия Христос.
Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очички. Това зайче хората кръстили Великденски заек.
В стара немска приказка се споменава за заек, който крие от малчуганите боядисани и рисувани яйца в градината. Днес родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а целта на хлапетата е да ги намерят. Рабира се, раздават се и награди – за най-много намерени яйца, за най-голямо или най-малко яйце. Кошничката, в която боядисаните яйца се поставят обгърнати в слама, напомня символично на гнездото, в което те са снасяни.
Златното зайче на Lindt
Едно от най-обичаните зайчета по великденските празници е златното зайче с червена панделка и звънче, произвеждано от компанията Lindt. То се появява на бял свят случайно през 1952 г. В една мартенска сутрин, когато земята все още била покрита със сняг, главният майстор на шоколад излязал в градината с малкия си син. Случайно детето зърнало малко зайче да си играе под храста и било очаровано от дългоухия пухчо. Но когато зайчето уплашено бързо се скрило, детето потънало в плач. В този момент на бащата му хрумнало да направи такова зайче от шоколад. Вечерта той донесъл на сина си малкa фигурка, старателно загърната в златно фолио и със звънче на врата, „за да може винаги да се чува къде отива”.
Оттогава зайчето се радва на популярност в над 60 държави по света и е сред един от най-харесваните великденски подаръци.
