Н.Пр.Иван Сираков, посланик на България в Австрия: Българската дипломация изпитва нужда от презареждане чрез активизиране на повече положителни вътрешнополитически процеси

От декември 2016 г. д-р Иван Сираков е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Австрия. С него разговаряме за българската общност в Австрия, за гласуването в чужбина, за българо-австрийските отношения, предизвикателствата пред съвременната дипломация и предстоящето председателство на България на Съвета на Европейския съюз.

Интервю: Жулиен Желев

Ваше превъзходителство, Вие вече сте бил част от българската дипломатическа мисия във Виена. Как виждате българската общност в Австрия 20 години по-късно. 

През последните 20 години българската общност в Австрия е претърпяла значително развитие. Преди всичко е нараснал броят на нашите сънародници, намерили своето препитание, своя втори дом тук.  Когато в края на 1998 г. отпътувах от Виена, българите в Австрия бяха едва 16-18 000, докато към днешна дата, по официални данни, са 24 000, а по наши представи са приблизително около 30 000 души. През изминалите 20 години в Австрия израсна една нова генерация сънародници, получили образованието си тук и търсещи начини за адекватна реализация като европейски граждани, граждани с различно самочувствие.

Има една съвременна тенденция, която не може да не ме радва. Тези млади хора, в разцвета на зрелите си години и въпреки дългогодишното си пребиваване тук, поддържат с желание жива връзката с родината. Техният европейски манталитет, но със съхранена национална идентичност е това, което движи общността напред. Заварих тук сънародници, водени от наистина европейски ценности: чувството за солидарност, самочувствието на успели в условията на тежка конкуренция – изобщо с един съвременен модел на поведение, ориентирано към мултикултурно общуване и естествено вписване в мултикултурна среда.

Не може да не ме радва стремежът за съхранението на българския език, чрез действащите български училища, чрез  изучаването на български език в катедра „Славистика“ към Виенския университет, както и посредством дейността на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“. Българският фолклор също така заема подобаващо място на сцената във Виена чрез изявите на фолклорна танцова група „Пендари“ и на детската танцова група „Шарено чорапче“.

Какви по-важни събития, свързани с българите в Австрия, предстоят през следващите месеци?

Бих искал да припомня някои вече състояли се събития. Наскоро бяха проведени станалите вече традиционни фестивал на танцовите ансамбли, българският събор във Фридрихсдорф, по-известен като „Празник на розата“. Представители на посолството участват в информационни и консултационни дни на българската общност, на които предоставят информация по различни теми, като получават и обратна връзка за проблемите, с които се сблъскват сънародниците ни тук.

Ние сме горди, че притежаваме една от значимите сгради във Виена – Дом Витгенщайн, където се намира Българският културен институт. С богатата си програма и афиш през следващите месеци той отново ще бъде притегателен център и за българската, и за австрийската публика.

Както знаете, от началото на следващата година България поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. На 26 юли бе одобрена Общата рамка на културната програма по време на председателството, в скоро време ще бъде обявена и цялостната национална концепция за събития зад граница, които ще представят страната ни с културни изяви в навечерието, по време и след Председателството. Посолството вече работи по идеи, които ще намерят своето място в 18-месечната програма, която започна да тече от началото на месец юли т.г. Много се надявам за реализацията на идеите да бъдат привлечени както австрийски партньори, така и заинтересовани българи, трайно живеещи тук.

На последните парламентарни избори във Виена бяха разкрити рекорден брой секции и бе регистрирана висока избирателна активност. Смятате ли, че българите в чужбина трябва да участват активно в политическия живот на страната си?

 Демокрацията е това – всеки да може да упражни своя глас в изборите. Посолството във Виена създаде необходимата организация,  за да даде възможност на най-широк кръг български граждани в Австрия да упражнят правото си на глас. Да, тази година в Австрия имаше възможност да бъдат разкрити рекорден брой избирателни секции – 7 във Виена и 5 в провинцията. На състава на посолството това костваше значим подготвителен, организационен и логистичен труд. Позитивните отзиви от сънародниците ни за организирането и провеждането на изборния процес на територията на Австрия мотивира допълнително състава на мисията.

И все пак време е да си кажем, че гласуването присъствено с бюлетини  представлява ограничение за тези наши сънародници, които живеят трайно в по-отдалечени населени места и придвижването им до избирателните секции в големите градове е свързано с допълнителни усилия, средства, а и време. Мога да споделя своето лично мнение, че по този начин организирането на изборите зад граница е демодирано, отживяло времето си законодателство и е редно да се използват възможностите на модерния технологичен 21-ви век.

По принцип съм привърженик на всяка форма на улеснено упражняване на правото на глас, включително електронното и гласуването по поща. На този етап реализирането на този процес среща известни възражения, но силно се надявам в перспектива това да бъде възможно, което зависи на първо място от вас,  избирателите.

Австрия бе сред  европейските държави отворили последни трудовия си пазар за български граждани. Как гледате на намерението на австрийското правителство да приеме нови правила за наемане на работници, които дават предимство на австрийци и на вече работещи в местни компании чужденци пред тези, идващи от други държави от ЕС?

Българското посолство следи развитието по темата и информира българското правителство. Моето мнение е, че всяка държава-членка е свободна да определя начина на функциониране на своите социални системи и условията за достъп до пазара на труда, доколкото подобни предложения не противоречат на принципите за свободно движение на работници, което е гарантирано в член 45 на ДФЕС. Законодателството на ЕС предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. Така че не подкрепям мерки, ограничаващи или дискриминиращи правото на достъп до пазара на труда на която и да е държава-членка на ЕС.

През 2017 се навършват 10 години от приемането на България в ЕС. Как изглеждат българо-австрийските отношения днес?

Българо-австрийските отношения традиционно са се развивали възходящо, тази тенденция продължава и се задълбочава в рамките на членството ни в ЕС. И двете страни участват активно и пълноценно в дискусиите на европейско равнище и дават своя принос при вземането на решения и формирането на европейската политика. Политическият диалог между двете страни продължава да бъде много активен и се изгражда на основата на взаимно доверие и респект.

В тази връзка бих искал да припомня, че през последните години са осъществени взаимни визити на високо и на най-високо равнище: на равнище президент и вицепрезидент, на министър-председател, на министри на външните работи, на вътрешните работи, на културата, на образованието, на труда и социалната политика, на регионалното развитие, на местната власт. През настоящата година българското участие бе активно в редица международни форуми и срещи, организирани в Австрия: Залцбургски форум по линия на Дунавската стратегия, Европейския форум Вахау, конференция по миграционната политика и редица други. Традиционно се провеждат многобройни срещи и консултации на експертно равнище.

Това, което си поставям като задача в рамките на мандата си тук, е да бъдат засилени връзките на равнище общини и провинции с цел задълбочаване на деловите и междуличностни контакти между нашите две страни.

Не на последно място е важно да развиваме и сътрудничеството по парламентарна линия.

Що се отнася до търговско-икономическото сътрудничество, то също така се развива положително. През последните десет години Австрия остава сред водещите инвеститори в България с общ обем на инвестициите 5.997 млрд. евро, приблизително 14% от преките чуждестранни инвестиции в страната за периода. Следва да отбележим, че през миналата година, привлечените австрийски инвестиции възлизат на 208.2 млн. евро, с което Австрия  се нарежда сред водещите чуждестранни инвеститори в България след Нидерландия, Германия и Белгия.

Австрийските компании са сред водещите в класацията на 100-те най-големи чуждестранни инвеститори в България и са концентрирани в почти всички сектори: електро-разпределение, телекомуникации, енергетика, банково дело и финанси, търговия, тежка и лека промишлености. Близо 10% от най-големите чуждестранни инвеститори в България са австрийски компании.

Стабилен е стокообменът между двете държави. През 2016 г., износът за Австрия е в размер на 458.7 млн. евро , с отбелязан ръст от 11,6% в сравнение с 2015 г.  а вносът от Австрия възлиза на 722.0 млн. Евро, като отбелязва 1.6% увеличение спрямо 2015 г.

Важна страна от дейността на посолството е развитието на икономическите отношения. С цел засилване интереса на Австрия към нови инвестиции  в България, посолството планира съвместно със Стопанската камара на Австрия, да организира на 7 декември т.г. бизнес-конференция във Виена. В хода на подготовката на форума провеждаме срещи с австрийски фирми, осъществяващи производствена дейност в България. Сред тях има такива, които желаят да споделят  положителния си опит от инвестиционната си политика в България. Общата ни цел е да се отправи положителен сигнал към деловите австрийски партньори за възможностите за бизнес в България. За пръв път ще бъдат привлечени и старт-ап компании, ръководени предимно от млади хора, успешно реализирали се на пазара.

Особено ме радва фактът, че България се превръща отново в предпочитана дестинация за австрийските туристи. През 2016 г., около 170 000 австрийски туристи са посетили България, отбелязан е ръст от 26.6% . През тази година също така много туристи посочват България като предпочитано място за почивка, като според данни на туристическите компании се очаква отново сериозен ръст.

Изключително интензивен е и културният обмен между двете страни. Бих искал да спомена само някои от последните значими прояви в тази насока като изложбата „Блясъкът на Изтока“, която се състоя при голям успех  през април миналата година в манастира Клостернойбург . На 6 март т.г, в Културно-историческия музей в австрийската столица бе открита изложбата „Ада Тепе- най-старото злато в Европа“, която бе първата значима проява в навечерието на българското ротационно председателството на ЕС. Месец по-късно, на 6 април т.г., в Националния археологически институт с музей при БАН  бе открита изложбата „Златното съкровище от Над Сент Миклош“. Сътрудничеството ще продължи да се развива интензивно на основата на подписаната и вече действаща Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта между правителствата на България и Австрия.

Вече има одобрена програма и приоритети на триото Естония – България – Австрия и консултациите между страните за Председателството на ЕС вече започнаха. Смятате ли, че страната ни ще бъде достоен председател на Съвета и какви инициативи се планират между България и алпийската държава?

Програмата на Триото бе представена и одобрена в рамките на последния Европейски съвет, състоял се на 23 юни в Брюксел. От нея се вижда, че трите страни – Естония, България и Австрия – споделят общи цели и ясно изразен политически ангажимент за тяхната успешна реализация. Преди това бяха проведени поредица от успешни консултации на експертно и по-високо равнище във Виена и в София с цел нейното съгласуване.

Трите държави се обединиха около пет основни приоритета: икономическо развитие, работни места и конкурентноспособност; доизграждане на Съюз, който защитава своите граждани и успешно изпълнява социалните политики на ЕС; изграждане на енергийния съюз и климат, миграционна политика. Последната тема е изключително важна за нашата страна предвид факта, че България е външна граница на ЕС и инициатор и активен участник по новата европейска политика за убежище.

Друг основен приоритет е издигане ролята на Европа като фактор на световната сцена, като той обхваща въпроси, свързани с политиката на ЕС към Западните балкани и процеса на разширяване, със сигурността и стабилността на Европа, с миграционната политика.

На 12 юли Министерският съвет одобри проект на програма на Република България за председателството на ЕС. Засега все още се обсъждат и са в процес на финализиране инициативите, които ще се реализират в рамките на ротационните председателства на България и Австрия. Естествено, акцентът ще бъде поставен и върху редица културни изяви. Но за това можем да говорим малко по-късно.

Посолството и Културният институт „Дом Витгенщайн“ планират редица мероприятия, които ще съпътстват Председателството. Искрено се надявам на едно добро председателство. Разбира се, че има известни притеснения, тъй като това е и първото ни от членството в ЕС, но ще бъде успешно – вярвам в това.

Пред какви предизвикателства е изправена българската дипломация днес?

Предизвикателствата не са малко, не само пред българската дипломация. Следва да се отбележи, че модерната дипломация се раздели в голяма степен с имиджа си на изключителност, налаган от векове. Имам предвид обстоятелството, че съвременната дипломация вече е много динамична, с практическа и прагматична насоченост, с ясно очертани времеви граници за постигане на дадени цели. И всичко това се случва в контекста на един динамично развиващ се глобален свят. Бих искал да отбележа, че едно от основните предизвикателства пред дипломацията е свързано с това, че сега тя в много по-голяма степен, отколкото в миналото, следва да съобразява действията си при определяне и изпълнение на своите външнополитически цели и приоритети с наличието на един изключително широк спектър от зададени области, цели и и теми на сътрудничество. В този смисъл и във времето на множество бурни външнополитически процеси трябва да съумеем да отсеем най-релевантните и постижими за България цели. Това би ни позволило да концентрираме усилията си с цел постигане на по-малко, но същевременно по-видими за българските граждани дипломатически успехи.

Дипломацията следва също така да остане привлекателна за младото поколение, предлагайки всичко, което една модерна европейска дипломатическа школа може да предостави на бъдещите дипломати. Липсата на достатъчно средства влияе негативно на този процес.

Имиджът на държавата, която представлява, е основното оръжие в ръцете на дипломата. В този смисъл българската дипломация изпитва нужда от презареждане чрез активизиране на повече положителни вътрешнополитически процеси у нас.

Как виждате бъдещето на ЕС? В каква посока ще се променя той през следващите 10 години?

Ех, ако можех да бъда гадател! Но дебатът по бъдещето на Европа, започнал с Бялата книга  на ЕК, ще продължи до изборите за Европейски парламент през 2019 г. През март бе приета и  Декларацията за бъдещето на ЕС по повод отбелязване на 60-тата годишнина от Римските договори. Тези изяви  са доказателство за желанието на европейските лидери да превърнат Европа в по-сигурно и защитено място за своите граждани. Протичащите в момента процеси, включително Брекзит, дават също повод за размисъл и са стимул за обединяване. Без съмнение, заедно сме по-силни. А нека споделя, че дори не съм сигурен, че дебатът за бъдещото на Европа ще се води около 5-те варианта, посочени в Книгата. Не мисля, че някой би могъл да опише точно как ще се развива по-нататък Европа. Това зависи от всички държави-членки, от всички нас. Как си я представяте, например, Вие и каква Европа искате утре?

ЕС следва да се адаптира към съвременните предизвикателства като запази единството и целостта си, без да отстъпва от досегашните си ангажименти и постижения. Ако заедно съумеем да поемем отговорността за провеждането на интелигентни политики в ЕС, които са на първо място в служба на гражданите и същевременно не отстъпват от амбицията му на глобален актьор, то Съюзът ще е добре подготвен за следващите 10 години. Допуснем ли обаче задълбочаване на разделението в ЕС, било то вследствие на различни скорости на развитие или на образуване на отделни групи по интереси, рискуваме вътрешен разпад.

Миналото е най-добрият учител на бъдещето. ЕС не трябва да повтаря досегашните си грешки, за да не подклажда недоверие и евроскептицизъм сред европейските граждани. Мисля, че сред държавите-членки има ясен консенсус по този въпрос, което се потвърждава от единната ни позиция в преговорния процес по Брекзит. Пред нас съществува реалната възможност да покажем, че оставането в Съюза е по-добро от напускането му. Това до голяма степен ще предреши бъдещето на ЕС.

Ваше превъзходителство, на края ще си позволя и един по-личен въпрос. Какво обичате да правите в свободното време? Имате ли любимо място във Виена?

Не искам да прозвучи шаблонно или традиционно. Първо, семейството ми е свързано дълбоко с Австрия и Виена. Децата ми завършиха тук средното си и висше образование. Двете дъщери работят в престижни учреждения и фирми. Съпругата ми е била сътрудник в БКИ „Дом Витгенщайн“. Друга част от близките ни родственици работят в Университета в Грац. Това сигурно предопределя и чувствата ни към този красив град и тази държава.

Преди 20 години местата, които обичах, бяха различни от тези, които посещавам сега. Преди обичах джаз клубовете по Бермуда драй ек – не че сега не ги посещавам, но не така често. Но пък ще ме срещнете в Музикферайн на концертите на Филхармонията или на гостуващите оркестри.

Преди предпочитах атмосферата на хойригетата, сега – на италианските заведения или на Плахута. Може би това е естествено – всичко с времето си. А когато ми остане малко време – вдигам торбата със стиковете – и отивам на на голф. От четири години това е спортът, който практикувам с голямо удоволствие. Както вече споменах – всичко с времето си и с възрастта, разбира се.

Иначе едва ли съм по- различен от повечето хора – обичам книгите, обичам да посещавам изложби, да се срещам с приятели и, да не забравя – да гледам   телевизия, предимно Дискавъри и Хистори ченъл, за ужас на по-добрата част от семейството ми – моята съпруга. Но аз смятам, че човек може да научи интересни неща оттам.

Във Виена има и места, които обожавам – централната градска част, Нашмаркт – приказно място, парковете на Шьонбрун – почивам си сред зеленината.  Обичам пътуванията и до провинцията – има толкова красиви места. Трудно е да спомена всичко, което ми харесва.

Визитка: