С празничен концерт на 11 февруари 2017 г. БКИ“Дом Витгенщайн“ ще отбележи своя 40-годишен юбилей
„Дом Витгенщайн потвърждава по един много специален начин духовната и културна връзка между България и Австрия. Защото той всъщност е строен два пъти в рамките на почти 80-годишното си съществуване: първият път планиран и построен от австрийци като жилищен дом и културно средище, вторият път от българи ремонтиран, обновен, отчасти разширен и посветен на задълбочаване на научното и културно сътрудничество между двете страни“. Тези думи на Карлхайнц Мак от сдружение „Приятели на Дом Витгенащайн“ точно описват историята на красивата бяла сграда на Паркгасе 18 в трети район на австрийската столица и животът й като български културен институт.
Лудвиг Витгенщайн – философът-архитект
Лудвиг Витгенщайн (1889-1951 г.) е един от най-известните австрийски философи, чийто изследвания са от ключово значение за развитието на аналитичната философия. Къщата е проектирана като дом за неговата сестра – Маргарете Стаунбъро от Паул Енгелман, ученик на считания за пионер на модерната европейска архитектура Адолф Лоос. С много ентусиазъм в работата се включва и самият философ. Повече от година Витгенщайн сам проектира бравите на вратите и намира специални технически решения за механизмите на прозорците. През 1928 г. домът е завършен. Той впечатлява с деликатното чувство за пропорции, чистотата и простотата на формите. Казват, че философът забранил слагането на килими и завеси, което правела обстановката красива, но стерилна и студена за обитаване.
Изследователи на творчеството на Витгенщайн търсят връзка между архитектурата на сградата и неговите научни изследвания: някои свързват къщата с ранния период от неговите философски търсения, а други смятат, че работата му като архитект се е отразила върху по-късния период на творчеството му. Много е изписано за естетиката на архитектурната работа на Витгенщайн, за избора на метала като материал, с който да се постигне прецизност и точност, за преходите между отделните помещения като метафора на движението. В къщата има изцяло метални врати, които “затварят” помещението, полупрозрачни стъклени врати, които създават илюзия за пространствена дълбочина и напълно прозрачни врати, които “отварят” стаите.
И до днес групи студенти по философия или архитектура от Япония, САЩ, Англия, посещават дома, за да изучават ъгловите форми на радиаторите, механизмите на прозорците и терасовидните покривни конструкции.
Ценна придобивка за България
По време на Втората световна война Маргарете заминава за САЩ и сградата се използва от Червения кръст като лазарет за ранени войници. След края на войната г-жа Стаунбъро се завръща и живее в дома до смъртта си през 1958г. Няколко години по-късно синът й Томас продава земята на Франц Катлайн, строителен предприемач, който възнамерява да построи на това място висок хотел. Градината е унищожена и къщата е подготвена за събаряне, когато един австрийски архитект случайно я открива. В резултат на протести от страна на специалисти, видни философи и общественици, сградата е обявена за паметник на културата.
Тогавашният посланик на България в Австрия Владимир Гановски уведомява Людмила Живкова, тогава министър на културата, за възможността да се закупи изгодно този имот. За окончателното финализиране на сделката сътрудничат и видни българи, живеещи по това време в австрийската столица. Договорът за покупко-продажба е сключен на 5 декември 1975 г. В него се казва, че имотът се закупува от България за нуждите на културен институт, че страната има право да извършва малки вътрешни промени и че е съгласна с построяването на висока сграда в съседния парцел. Основна роля във взимането на окончателното решение има Людмила Живкова. Въпреки че изящната сграда е паметник на австрийската култура по това време тя е в окаяно състояние. Започва двегодишен основен ремонт, при който са направени някои промени във вътрешното пространство, отговарящи на новото й предназначение.
Българският културен институт (БКИ) е официално открит от неговия първи директор Чудомир Начев през 1977 г. По това време къщата се ползва със статут на екстериториалност и достъпът на чужденци в нея е силно ограничен.
Но, къщата е стара, с времето по терасовидната конструкция се появява пукнатини, влага и мухъл са се настаняват в част от помещенията, има нужда от сериозна изолация и ремонти. Домът е паметник на културата, но от австрийска страна не се отпускат средства за поддръжката му с аргумент, че сградата е българска собственост. Около 2002 г. в западната преса се появяват серия от публикации, упрекващи българската държава, че не поддържа ценния имот.
През 2002 г. са извършени много сериозни ремонтни работи, които са животоспасяващи за къщата, но не са свързани с конструктивни промени, за да се иска изрично разрешение от страна на австрийската служба “Паметници на културата”. Лишени от основание, атаките срещу управлението на Дома постепенно стихват. С годините, обаче, не престават опитите от австрийска страна да се откупи къщата. За чест на българската държава, дори и в най-трудните времена тя не се поддава да продаде този ценен за българската култура имот.
И днес бялата къща на Паркгасе 18 все така впечатлява със своята неумолима прецизност и простота. В двора й до паметника на светите братя Кирил и Методий отдавна вече се вее българският трибагреник. След 1989г. директорите Владко Мурдаров, Владимир Владигеров, Николай Каталиев, Борислав Петранов дават своя принос за представянето на българската култура пред австрийската публика и българската общност. Проф.Румяна Конева е първата жена-директор на културната институция в нейната 40-годишната история. Тя застава начело БКИ в края на 2013 г. с амбицията българите в Австрия „да припознават БКИ ”Дом Витгенщайн” като свой дом, който чувстват като част от България не само на думи, но и в сърцето си.”
Празничният концерт QUATTRO PIANO+VIER KLAVIERE UND EINE PERCUSSION ще се състои на 11 февруари (събота) 2017 г. от 18.30 ч в театралната зала на БКИ“Дом Витгенщайн“.
За повече информация ТУК
