За много християни подготовката за Коледа е свързана с коледния венец, адвент календара и коледните сладки
Четирите седмици преди Рождество Христово са посветени на мирна и всеотдайна подготовката за празника. За католическата църква този период от време започва с първия Адвент и завършва с Коледа. Терминът “адвент” произхожда първоначално от гръцката дума ἐπιφάνεια (в превод – Богоявление). По късно в латинската традиция “adventus” означава пристигане, пришествие, посещение. („Adventus Divi“ – пристигането на божествения владетел). По време на Адвента („geschlossene Zeiten“ – затворени времена), което според старите закони е било от 11 ноември до 6 януари, винаги са се спазвали строги пости. В този период не са били разрешени никакви празненства, забави или сключване на брак. От 1917 г. католическата църква отменя строгите пости.
Първият адвент е винаги между 27 ноември и трети декември. Счита се, че с него започва църковната година. За много християни това е времето на радостно очакване на две събития – раждането на Исус Христос (първо пришествие) и второто му пришествие. Всяка от четирите недели има точно определена тема. Първата неделя е посветена на раждането на Христос, втората и третата – на Йоан Кръстител, този който подготвя пътя за общественото служене на Господ. На четвъртата неделя се отделя повече внимание на Дева Мария и тайната на боговъплъщението. През този период църквата призовава вярващите повече от всякога да извършват милосърдни дела. В години, когато Коледа се пада в понеделник, Бъдни вечер (Heilige Abend) се счита като четвъртата неделя на Advent.
Adventskranz
С времето на радостното очакване на Христос е свързана и традицията да се изработва специален коледен венец с четири свещи на него. Той се появява за първи път през 1839 г. Евангелистко-лютерантският теолог Хинрих Вихерн се опитал да обясни на бедните деца колко дълго трябва да чакат до Коледа. За целта той украсил едно колело от каруца с клонки и сложил 20 малки червени свещи и четири по-големи бели. Този венец служел като календар, отмерващ дните до Святата нощ. Постепенно с годините той се опростил и придобил съвременния си вид – венец от борови клонки с четири свещи. Кръглата форма на венеца символизира безкрайността на божията милост, която няма начало и край.
В някои страни свещите са пет – една в средата, представляваща самия Господ Бог, слизащ на земята чрез раждането на неговия син, а останалите четири свещи отмерват неделите до Рождество. По традиция те трябва да са виолетови, в някои райони се слагат три пурпурни и една розова или бяла. Днес свещите се срещат във всякакви краски, а коледните венци са богато украсени.
Първата свещ се запалва в първата неделя след 26 ноевмри. Всяка следваща неделя до Коледа се пали по още една свещ като често ритуалът е съпроводен и с четене на пасажи от Библията. Според някои тълкувания свещите символизират борбата на християните срещу тъмнината в живота, а първата е посветена на надеждата от идването на Спасителя, втората на Витлеем – градът, в който е роден той, третата на овчарите, а четвъртата на ангелите, възвестили раждането на Христос. Според други, пламъкът е светлината, с която Господ озарява живота на човеците, дарявайки им надежда, любов, милосърдие.
Adventskalendar
Вече трудно можем да си представим коледните приготовления без големите шарени календари с многобройни прозорчета, скрили парченце шоколад.
И ако днес те имат по-скоро комерсиално значение, в миналото тяхното предназначение е било да отброяват дните до Коледа. Според една от версиите за произхода на тези календари, първият се е появил през 1851 г. За да не отговаря всеки ден на въпросите на сина си Герхард „Кога ще дойде Рождество”, г-жа Ланг направила от картон специален календар. На него всеки ден до Коледа бил отбелязан с малко прозорче, а в него имало по една сладка. През 1908 г., порасналият Герхард, който бил собственик на мюнхенската печатницата Reichhold & Lang отпечатил типографски тираж от 24 цветни картинки, които децата залепяли една по една върху парче картон във всеки от дните преди Коледа. В последвалите години печатницата започва да произвежда календари с малки вратички, зад всяка от които имало библейска или коледна картинка. На пазара бързо се появили конкурентни производители и през 30-те години фирмата на Герхард Ланг фалирала. По време на Втората световна война и в годините след нея поради недостиг на хартия и картон масовото производство на адвент календарите в Западна Европа е временно преустановено. През 50-те то продължава отново, а когато през 1953 г. списание Newsweek публикува снимка на такъв календар в ръцете на внуците на новоизбрания президент Айзенхауер, традицията става популярна и отвъд океана.
Weihnachtskekse
Какво е Коледа без многобройните вкусни сладки? Най-популярни са т.нар. vanillenkipferln или ванилови сладки. Малките сладости, приготвяни във всеки дом и раздавани като подарък между приятели, също имат своята история. Тя се свързва още с жертвените хлябове, хвърляни в реката, за да се прогонят злите сили и да се защитят душите на умрелите.
По-късно започнали да се правят традиционни коледни хлябове – stollen, които са сладки и съдържат парченца стафиди и сушени плодове. Навремето обаче, захар можели да си позволят само заможните семейства и затова хората масово приготвяли малки хлебчета, които раздавали за здраве. Именно от тях произлизат и днешните дребни коледни сладки.
Още по темата:
Ванилови сладки и Адвент – лесни и бързи рецепти за коледни сладки
Advent, Advent, die erste Kerze brent! – разказ за това как, живеейки в чужбина, постепенно „взимаме“ от местните традиции.