Президентът трябва да отговаря на определени морални и професионални, а не партийни критерии
Текст Мария Колева
Вяла и безлична. Такава е предизборна кампания, възоснова на която българският избирател само за месец трябва да се „запознае” с платформите на кандидат-президентите и да избере най-достойния. Повечето от тях обаче нямат платформи, едни просто мълчат, други ни облъчват със заучени фрази. Основните претенденти за поста упорито отказват да влязат в директен дебат, при което политическите им послания се размиват и става все по-трудно да бъдат ясно формулирани и разграничени. На моменти е смешно, на моменти – тъжно. През повечето време – трагично. Имаме избор от 21 кандидат-президентски двойки, а усещането е, че сме затиснати в квадратчето „не подкрепям никого”.
Какво може президентът?
В Конституцията на РБългария (чл.92 ал.1) е записано, че „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.” По-надолу са разписани всичките му правомощия и става ясно, че той съвсем не е само представителна фигура, а може да има голямо влияние върху вътрешно-политическия живот на страната и международния й престиж.
Та, какви качества искам да притежава моят президент?
Искам моят президент да е образован, ерудиран и да говори езици, защото ми омръзна да се срамувам от полуграмотни български политици, на които им е трудно да следват дори преводача по време на международни срещи.
Искам президент с ясна позиция относно проевропейската и атлантическа ориентация на България, защото не може едновременно да извличаме ползи от ЕС и да говорим срещу него.
Искам президент с достойнство и позиция, която да отстоява, а не да мълчи и изпълнява партийни повели. Да бъде почтен и да поставя високи морални стандарти като обединител на нацията.
Очаквания
Не очаквам президентът да вдига пенсиите, да изгони бежанците ( те и без това не са се засили към нашата мила бедна родина), да оправи здравеопазването или образованието. Просто всичко това не влиза в правомощията му и той няма как да го направи. Всеки, който се ангажира с тези теми, е евтин популист.
Очаквам обаче президентът да не се страхува да бъде коректив на властта. Правомощията му да назначава хора на определени позиции и да налага вето на законите му дават възможност да се противопостави на корупцията, разпростряла се по всички етажи на властта и да компенсира поне малко липсата на държавност в държавата. Вярно, че всичките му действия могат да бъдат успешно блокирани и заобиколени, но ако той не се страхува да говори, ще започне един от най-важните дебати – този за съдебната система, за доверието в силата на закона и нуждата от гражданско общество.
Информиран избор
Спирам до тук. Хайде сега към списъка с кандидати ТУК. Отговаря ли някой от тях на повечето ми изисквания? Трудно, но намирам моя човек. И ако гласуваме активно и информирано, има шанс да обърнем уж сигурните социологически прогнози за двойката, която отива на балотаж. Това вече се е случвало. През 2014 г. над 1 млн. румънци, живеещи в чужбина, се противопоставиха на статуковото в страната и избраха своя достоен президент. Спомнете си това, когато се оплаквате, че няма нито един български министър в затвора. И когато гласувате за президент.
__________________
Още по темата:
Защо българите в чужбина трябва да гласуват? Спомнете си румънските избори за президент
Изборна меланхолия или когато А и Б отборът съвпадат
Трайчо Трайков: Сам човек не може да направи нищо
Ето ги всички 21 кандидати за президент. Запознайте се
Колко (не) е важно кой ще е президент (видео)