Кои събития и дадености са определящи за доброто развитие на езика при двуезичните деца? За шансовете и възможностите, които се отварят при владеене на езика на ниво писане и четене
Текст Цветелина Ортега
Назаем от Der Standard
В един от моите семенари попитах участниците как са се развивали при тях езиците, които са важни в живота им. Митра, чиито родители са дошли в Австрия от Иран, разказа, че в нейното семейство се говори на персийски. Но изучаването на немския е било винаги на първо място и този език се е развил добре. В училище Митра не е имала езиков проблем и е напреднала. Обаче не оставало много време и поводи за упражняване на персийския.
„За родителите ми беше достатъчно да ги разбирам и да мога да комуникирам“, казва Митра. „Накрая ми стана мъчно, че не съм била насърчавана да уча родния си език. Например, никога не съм се учила да пиша и чета правилно“.
Тук Митра повдига важна тема: шансът за развитие на говора преминава през писането.
В нашето средноевропейско общество езикова компетентност без четене и писане не се счита за пълноценна. Многоезичните деца могат да използват напълно езиковите си възможности едва тогава, когато имат умения и в двете сфери. Тогава много врати за тях ще са широко отворени и ще могат да напишат в резюмето си „Ниво на майчин език …”
Важен достъп до писмената култура
Четивната и писмена компетентност осигуряват достъп до писмената култура и обоготяват многостранно личността.Това означава да имаш достъп до собственото си културно и езиково наследство на едно ново ниво. Така човек може да открие нови неща за себе си, собственото си семейство и за културата на страната си без да има нужда от чужда помощ. Така той има възможност да изгради собствено мнение за културната традиция, социалните норми и навици. И последно, това е допълнителен шанс да се разберат по-добре и да се възприемат културните елементи, които съзнателно или несъзнателно изграждат нашата идентичност.
Многостранно предложение
По-късно по време на семинара попитах участниците какво си пожелават за езиковото развитие на техните растящи в многоезична среда деца.Тогава Митра ме изненада с нейното изказване: „Не искам да натоварвам дъщеря ми. Достатъчно ми е, тя да може да се разбира със семейството ми на персийски.“ Когато й напомних за това, което беше споделила в началото – желанието й родителите й да са я подтиквали да научи по-добре персийски – тя се усмихна. „Виждате ли – аз следвам същия модел. С удоволствие бих предала на дъщеря си повече от езиковото ни богатство, но как?”
Много от родителите на двуезичните деца не са добре информирани за чудесните възможности, които предлага австрийската образователна система. Във Виена се предлага безплатно обучение по майчин език на 25 езика. Там децата не само се учат да пишат и четат, но получават и поглед върху културата, литературата и историята на съответната държава.
Различните културни общности също имат какво да дадат. Сдружения, културни организации или посолства предлагат разнообразни извънучилищни форми за децата, които освен на немски, могат да се обучават и на друг език. Който е мотивиран и потърси, ще се изненада колко разнообразни възможности се предлагат: следобедни занимални, курсове за двуезични деца, езикови уроци.
Усилие, което си струва
Искам да мотивирам родителите да отгледат децата си двуезично и да ги научат не само да разбират езиците, с който израстват, но и да ги научат да четат и пишат на тях. Колкото по-високи са компетенциите на детето, толкова това е по-добре за бъдещето му развитие и то на много нива – не само когнитивно, но и по отношение на самочувствие, развитие на характера и разкриване на нови шансове. Да, да се учи четене и писане на още един език наред с немския в училище, е голямо допълнително натоварване, но тези усилия си струват.
Искам също да се обърна към педагозите: Моля ви, информирайте родителите за съществуващите възможности. Твърде често съветвам родители, който не са и чували за предложенията на австрийската образователна система.
Един съвсем нов свят
И един позитивен пример за край: Наскоро една майка ми разказа, че е записала детето си в училище, в което следобяд се предлагат и уроци по майчин език за двуезичните деца. „Олекна ми, че друг пое тази задача”, споделя тя. „Вече се радвам на първата детска книжка, която не се налага само аз да чета на глас , а ще четем заедно.”
Чрез писането ние отваряме за двуезичните деца цял един нов свят, който не само ще се улесни контакта с литературната традиция, но и ще подпомогне общуването с други деца на същата възраст. Помислете си само за Whatsapp и другите социални медии.
Превод от немски Калина Ценова
Цветелина Ортега е родена през 1979 г. в София, а от 1987 г. живее в Австрия. Израства с три езика – български, немски и испански. Завършила е романистика и сравнително литературознание във Виенския университет. Като управител на Асоциация „Икономика за интеграция” във Виена създава и организира в продължение на няколко години състезание по ораторско майсторство „Sag’smulti” за деца с емигрантски произход. През 2014 Цветелина Ортега създава консултантски център Linguamulti и организира уъркшопове за родители, отглеждащи деца в многоезична среда.
______________
Още по темата:
Ролята на родителите при отглеждане на деца в многоезична среда
Предизвикателството да отглеждаш дете в мултиезична среда
Пеем, говорим, играем на седем езика
Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици – интервю с директорката на българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ във Виена
