Текст Кристина Угринова
На 22 май Австрия гласува за нов бундеспрезидент и трябваше да избира между Александър Ван дер Белен и Норберт Хофер. Този път шумът около избора излезе далеч от границите на страната и във Виена се събраха представители на новинарски агенции от цял свят, следейки събитията буквално минута по минута. Досега политическият живот на Австрия никога не е била в център на такова внимание. Защо сега е различно?
Кандидатите
Александър Ван дер Белен или само Саша, както го наричат най-близките му, е израснал в Тирол в семейството на баща с аристократични датски, немски и естонски корени и майка-естонка, родена в Русия. Икономист по образование и лектор във Виенския университет, той става член, а по-късно дори председател на Зелената партия в Австрия като, така да се каже, я „спасява“ от разруха. След като Зелените губят значителни гласове на изборите през 2008 г., той напуска партията като през следващите няколко години не престава да се знаимава с политиката. Личността му винаги има по-голямо одобрение от страна на избирателите, отколкото самата партия, зад която стои. Затова през януари стана официален независим кандидат за президентския стол, но все пак подкрепен от Зелените. Вижданията му са про-европейски, отворен е към чуждото и непознатото, застава както австрийци, така и всички, които живеят и работят в страната.
Норберт Хофер е израснал в провинция Бургенланд и е завършил „Авиационни технологии” в Айзенщат. Работи в авиокомпанията „Лауда” и по-късно започва политическата си кариера като става секретар на Партията на свободата в Бургенланд. През 2006 е избран за първи член на Националния й съвет, а по-късно за заместник-председател на австрийския парламент. Партията на свободата е считана за дясна и радикална, с нотка на антисемитизъм в опростен вариант. Норберт Хофер е анти-европейски настроен, би гласувал с „НЕ” за членството на Австрия в ЕС, ако Турция бъде приета в съюза, преди всичко защитава интересите на австрийците и е готов да пренебрегне Шенген. Освен това неколкократно спомена в битката си за президентския стол, че би разпуснал правителството, ако не се кооперира с него.
Разликите
Макар че Партията на свободата назова проблемите на Австрия, а и на всяка друга държава, която страда от бежанската вълна, така и не предложи адекватни решения, но успя да набере сила и да получи одобрението на хиляди привърженици. Александър Ван дер Белен, от друга страна, изглежда също назоваваше проблемите, но по много по-сложен начин. Думите му не достигнаха всекиго, тъй като той се изразява с абстрактни термини, строго научно.
Хофер докосна малките „бауери“, хората с ниска степен на образование, защото говори ясно и простичко. Както Партията на свободата сама обяви на страницата си във Фейсбук – той не е президент на Австрия, но е президент на сърцата на хората.
Битката за Хофбург протече преди 24 април, когато беше първият кръг с петима кандидати, нормално и без много шум. Последните няколко седмици обаче бяха изключително турболентни. Най-куриозният дебат между двамата кандидати беше организиран и излъчен от частната телевзия А-ТВ. Директният дуел беше без присъствието на модератор и без предварително зададени въпроси и ред. Социалният експеримент, на който се съгласиха и двамата кандидати, остана единственото нещо, за което те бяха на едно мнение. Последваха обиди, показност, повдигане на тон, жестикулиране, неподходящи фрази, на моменти дори не се разбираше какво говорят, тъй като се прекъсваха един друг. Според политолога Томас Хофер, който оцени дебата минута след края му, и двамата опетниха президенстката институция и станаха за смях.
Страх и надежди
Изборите тази година бяха интересни, не само защото за първи път имаше крайнодесен кандидат, а и защото Австрия е една от страните, които можеше да даде силен тласък на дясното движение, набиращо сила в Европа. Достатъчно е да погледнем към Полша, Словакия, Унгария. Виждаме какво се случва и в Германия с партията „Алтернатива за Германия” , която е крайно радикална, насочена срещу чужденците и главно срещу ислямизацията на страната.
50,3% за Ван дер Белен и 49,7% за Хофер беше крайният резултат, за който австрийците чакаха почти 24 часа. Европа изглежда си отдъхна, а Льо Пен, Орбан и Петри не ликуваха. Да, по-спокойно е, че зеленият пенсионер спечели, но дали той наистина ще успее да затвори зейналата пропаст в австрийското общество и да убеди хората, че решенията на техните проблеми не са в затварянето на границите? Ще започнат ли европейските политици да работят по решаването на проблемите съвестно и рационално или ще допуснат маршът на десните да продължи?
___________
Още по темата:
Австрия: Зелена светлина за здравия разум
