Втората сбирка на литературния клуб във Виена събра много приятели на хубава книга. Иванка Краева, Женя Живкова-Стайкова и Лили Мирева прочетоха откъси от свои творби и заслужено получиха аплодисменти и похвали от присъстващите.
Блогът на българите в Австрия Меланж Булгарен подкрепя инициативата на Културно-просветната организация „Кирил и Методий“ и ще публикува части от представените на сбирките на клуба творби. По този начин повече хора ще могат да се докоснат до творчеството на живеещите във Виена млади автори. Надяваме се, да окуражим и вдъхновеим и други пишещи българи да представят своите издадени вече книги или пък да направят първите си стъпки пред по-широка публика именно чрез литературния клуб.
Представяме Ви Лили Мирева. Родена е в София преди малко повече от тридесет години, следва медицина и биология във Виенския университет. Голямата ѝ страст са сценичните костюми и литературата. Тя самата твърди, че пише за неща, за които няма смисъл и време да се говори. С голямо притеснение (което се оказа неоснователно) тя прочете есето си
Тези три неща
В началото беше само доброто. За да не му е самотно, създаде свободната воля. За да има тя с какво да се занимава, доброто откъсна от себе си – лошото. Лошото се оказа почти съвършено и още новородено, измисли парите. Те от своя страна купиха свободната воля, която принципно все още я има, но е като бяла продажна робиня. Тези три неща се настаниха в човека.
Доброто се настани в сърцето, лошото в разума, а парите се разпространиха по сетивата.
Те, парите, са най- гениалното нещо, което лошото можа да измисли. И макар че са просто предмет, притежавайки свободната воля, получиха правото да участват в живота на всеки човек. От раждането, та до края. Даже най-вече накрая.
Вие замисляли ли сте се, например, защо има значение при едно погребение, дали ковчегът ще е от орехово дърво със златен обков или от талашит, или пък изобщо няма да има? Дали това решение се взима от любов? Не вярвам, тя любовта на погребения е неадекватна.
Разумно ако мисли човек, какъвто и ковчег да се купи, нищо не може да се промени, така че красиво организираното погребение, е истински триумф на суетата. Като за последно.
Нещо още по интересно от „красивото погребение“, е „сигурното бъдеще“. Такова просто няма, пък толкова много хора го имат. Магия…
Той този човек се ражда, например, художник. Знае го с цялото си същество, още от времето преди да проговори, но изневиделица, става банкер. По – разумно било.
Като банкер, например, е нормално да се облича в сиво и безпроблемно да става част от всички много важни неща, в които някак му липсва нещо красиво. Така този НЕстанал художник, върши всякакви просто чужди за него дела, с едничката цел да осигури „хубаво бъдеще“ на своите деца.
Едно е ясно. Всеки, който е имал „сигурно бъдеще“, винаги получава и „красиво погребение“.
Искам пак в началото да се върна, при трите неща, които направиха от човека – маймуна.
И трите си имат по един инструмент.
На доброто, разбира се, е любовта, на разума е съмнението, пък на парите е суетата. Целта на всяко едно е да обсеби напълно човека.
Любовта… За нея казват, че е най-мощната сила. Можела да върши чудеса. Казват, че е красива и смела. И сляпа била. Навсякъде, във всичко я има, но пред съмнението, любовта просто… Тя просто бързо умира.
Съмнението… То ни е важно! Прави ни умни, търсещи хора. С него намираме истина. Намираме ли я наистина? Хм …Защо ни е всъщност съмнението, не съм сигурна…
Парите, те са просто предмет, от който обаче много зависи нашето “по-хубаво утре“. Утре може и да няма, но пари трябва да има. За погребение. Цинично!
Това е то, всеобщото въображаемо божество. Хора от всички религии, на всички езици и даже всички безбожници пред него покорно навеждат глава… Нашата най-силна вяра се казва Суета.
Все пак я имаме още и нея. Малката, крехка и плаха „Свободна воля“, която вечно си търси подкрепа. Заради любовта, тя моментално всичко зарязва. Съмнението я побърква, прави я жалка, тиха, страхлива.
Парите се грижат за нея и я приспиват. Понякога направо упойка й слагат.
Милата тя… Кротка, мирна, послушна… Ей така, от нищото, изведнъж, без причина… Просто и ясно ти казва: „Е, няма пък да стане така!“
Точно заради тези й женски капризи, все още тук-там се срещат художници.
