Защо червеното се превръща в синьо и защо бежанският поток не е решаващ за политическата криза в Австрия. Могат ли наистина чужденците да гласуват? Какво да очакваме от изборите във Виена на 11.10.2015?
текст Нора Динчева
Първоначалната реакция на двете водещи партии – Австрийската народна партия (ÖVP) и Австрийската социалдемократическа партия (SPÖ), след оповестяването на резултатите от регионалните избори в Горна Австрия, за никого не беше учудваща. Вайкането за значително намаления брой бюлетини в урните премина в истински обвинения и нападки към бежанската криза, която през последните месеци е водещата новина във всички медии. С две думи, ако не бяха всичките тези чуждоземци, тропащи на вратата ни, изборите щяха да бъдат поредното доказателство за партийното статукво в страната. „ Загубата е болезнена, но при създалите се обстоятелства с бежанската вълна, ние нямаше как да се противопоставим“, заявиха едновременно представители на ÖVP и SPÖ.
Истината е, че резултатите от изборите състояли се на 27.09.2015 отразяват процеса на ерозия на политическия пейзаж в страната. Още от предварителните изследвания на електоралните нагласи, стана ясно че недоволството на избирателите от управляващата власт расте и това ще доведе до увеличаване на сините гласове. Разбира се, бежанският въпрос ускори вече известната присъда.
Фактите
Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС-FPÖ) удвои резултатите си на проведените регионални избори в провинция Горна Австрия, доминирани от темата за бежанците. Със спечелени 30 процента от гласовете АПС стана втората по сила партия в Горна Австрия и измести на трето място Австрийската социалдемократическа партия (АСДП-SPÖ). Партията на канцлера Вернер Файман, АСДП, спечели 18 процента или близо 7 процента по-малко в сравнение с предишните избори през 2009 г. Народната партия (НП-ÖVP), която на национално ниво е в коалиция със социалдемократите на Файман, запази позицията си на първа политическа сила в Горна Австрия, но резултатът й от 36 процента бележи спад с 10 на сто.
Крайнодесни партии
Основният извод от резултатите в област Горна Австрия показва една затвърждаваща се тенденция, която се наблюдава през последните няколко години в повечето европейски страни: изместване на политическата сцена в крайно дясно. Партията на свободата (FPÖ) – като част от популисткото националистическо движение не прави изключение от тази схема и де факто представлява единственият победител в състоялите се избори. Вторият важен извод е, че доминиращото влияние на австрийската народна партия (ÖVP) е окончателно елиминирано. Десетилетията на пълно мнозинство или коалиционни партньорства със социалдемократите, а през последните години със Зелените, са вече само спомен в богатата биография на партията. Дори антибежанската кампания на ÖVP – „Kein Asyl à la carte“, с която се опитаха да надминат екстремната кампания на Партията на свободата, не успя да осигури необходимата численост за хегемония в горноавстрийския парламент. Зелените, макар и признати в управлението, със своята неясна позиция към бежанците (подкрепяме ги, но не знаем какво да правим с тях) реално не успяха да изиграят ролята си на опозиция и да организират нови избиратели заедно с политическия си пратньор SPÖ.
Цветна визия, но без послания
При наличната предизборна кампания, резултатите не закъсняха. Партията на зелените и NEOS разчитаха на ярката палитра, за да привлекат вниманието, но липсата на конкретни послания към избирателя отне мястото им на алтернатива на властта. Социалдемократите афишираха своята отдаденост към “всички” като основният им лозунг „Für Alle“ не се обвърза с никой конкретно и в същото време не влезе и в противоречие или конфликт с определена избирателна група. Топ кандидатът на SPÖ в Горна Австрия Рейнолд Ентхолцер доказа именно
следвания курс на тези избори – никаква ясна идея и визия за избирателите. Съдбата на бежанците беше разлепена като предизборен плакат, който целеше привличане на вече спечелен електорат. “За” или “против” хората, които преминават границите на Австрия, така или иначе нямаше никакво значение, защото никото една партия нямаше намерение да поеме отговорността за тяхното бъдеще. ÖVP се опитва да запази дългогодишния си имидж на водеща сила и демонстрираше поведение на еднопартийна хегемония. Точно това беше коза на крайно десните, които многозначително лобираха за промяна на статуквото -“Това не може да продължава така”. FPÖ не предлага нови пътища или решения, но е наясно със страховете на съгражданите си и умее да ги използва за предизборната си борба.
Избирателите
Защо в Горна Австрия, известна като индустриалната провинция на алпийската държава, където традиционният електорат се състои от висококвалифицирани работници, има такъв отлив от социалдемократите?
Квалифицирана работна ръка
Парадоксално или не, основният електорат на АСДП е най-големият потърпевш от водената политика на партията. Поглеждайки назад към 90-те, непосредствено след присъединяването на страната към ЕС, под натиска на общата европейска политика, социалдемократите започват реформи на съкращения, строги икономии и приватизация. За първи път на парламентарните избори от 1999 г. много от работниците губят доверието в управляващите и разочаровано започват да търсят алтернативи на АСП. Това е точният момент, от който се възползва и НП, за да изгради коалиция с десните. Притисната до стената от нарастващото недоволство на избирателите си, Партията на труда се превръща в бреме за политиката на големия бизнес. Новият политически пейзаж се характеризира с експлозивна комбинация от консервативна социална политика, в съответствие с неолиберални икономически похвати и крайно рестриктивна миграционна политика. Въпреки дуалната си образователна система, Австрия изпитва огромен дефицит на квалифицирана работна ръка, който се дължи на дългогодишната липса на реформи в образователната система и дерегулацията на пазара на труда.
Емигрантите
От другата страна на барикадата се намират легитимните или законно пребиваващи чужденци на територията на страната. Те плащат данъци, работят и отглеждат децата си в място, което не им дава право да гласуват и да бъдат активни в местния политически живот. Австрисйкото законодателство е едно от най-рестриктивните в Европа относно придобиването на гражданство, а само до преди няколко години, право на легална работа имаха ограничен брой емигранти. Пример за неправомерното отношение към тази значителна електорална група са и сегашните избори, на които за местен парламент (Landtag) и Общински съвет (Gemeinderat) имат право да гласуват граждани с австрийски паспорти. На практика граждани на ЕС, в това число и българите, могат да дадат на вота си само за районните представителства (Bezirksvertretung), които са напълно независими и тяхната дума се чува единствено на ниво квартал. За НП темата за правото на чужденците да гласуват наравно с австрийците не седи на дневен ред, дори когато борбата за нови гласове е на живот и смърт.
Равенство
Друг основен гласоподавател на социалдемократите, още от ерата на Бруно Крайски, са жените. Социалдемократите не са в състояние и на тази група да предложат заслуженото, така че и техният глас през последните години се губи в общото на въздаржали се или на преминали във вражеския лагер. Не е тайна, че процетното увеличение на завършилите висше учебно заведение, е в полза на нежния пол. Противно на логиката стандартите за заплащане за една и съща позиция, в зависимост от пола, са коренно различни. Жените печелят по малко от мъжката конкуренция, независимо, че заемат високи постове и имат добро образование.
В каква степен ще бъдат избегнати грешките на предишните избирателни кампании, е въпрос на време, защото 11 октомври е в края на седмицата. Дали Виена ще остане червено-зелена или ще предпочете синия цвят е факт, който не трябва да се подценява, както от управляващите, така и от избирателите, особено във времена на политическа и икономическа криза. За тези, които няма да пуснат своята бюлетина, не защото не искат, а защото не могат, остава утешението, че и кварталът понякога е център на света.
