Доброто владеене на родния език дава самочувствие
Катерина, Калина, Петър и Симона започват 1-ви клас в българското училище във Виена през 2004 г. На 24 май 2015 г. тържествено получиха дипломите си за успешното му завършване. Съвсем скоро ще приключат с матурите и в австрийските гимназии и ще поемат към различни университети. Интересите и плановете им са разнопосочни, но и четиримата са убедени, че доброто владеене на български език им дава самочувствие, а и предимство в определени ситуации.
Тазгодишните абитуриенти са от малкото ученици, преминали последователно през всички класове на българското школо в австрийската столица. Въпреки че много деца започват ентусиазирано да посещават уроците по български език, малко от тях остават до 11-и клас. Най-често те прекъсват заниманията след 4-ти клас, когато според австрийската образователна система сменят основното училище с гимназия или друго средно училище. И наистина, двойното натоварване често не е по силите на децата, а и на родителите, ангажирани с воденето и взимане на малчуганите. Прибавянето на нови езици в учебния процес (английски, френски, латински, испански, италиански и др.) също затруднява учениците, а много родители не знаят, че българският може да бъде изучаван като втори чужд език в австрийското училище. За съжаление обаче не е възможно да се държи матура по него.
Езикови умения
Когато Катерина, Калина, Петър и Симона пристъпват прага на българското училище, в класа са осем деца. Днес първокласниците са общо 47, а училището обучава рекорден брой ученици – 250. Дали това ще се отрази на броя на абитуриентите – предстои да видим. При всички случаи ползата от задълбоченото изучаване на майчиния език е голяма. „Научно е доказано, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече може да стигне в усвояването на всеки друг език. Американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята “Хипотеза за критичния период“, според която овладяването на даден език (включително и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно.”, каза за Меланж Булгарен д-р Ирина Владикова, директор на училището. Не рядко за децата, родени във Виена, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училището. Там най-лесно и пълноценно се усвояват езиковите параметри и се поставят основите за четене и писане на роден език.
„В началните класове ми се е случвало да правя много езикови грешки като например братове, вместо братя или зъбове, вместо зъби. Българското училище ми помогна да развия речниковия запас и изказа”, споделя Калина.
В по-горните класове учениците вече се запознават не само с български автори, но и усвояват умения да правят литературен анализ, имат възможност да посещават часове по история и география. Макар и често четенето на произведения като „Под игото” или „Немили-недраги” да е почти непосилна задача, абитуриентите са категорични, че всеки българин трябва да познава родната литература.
Освен чисто езиковите ползи, посещението в българското училище е свързано и с нови приятелства и емоции. За Петър то е не е само училище, а и „дом, театър, забавление” – все неща, които много ще му липсват. Съвместните репетиции за тържествата за Коледа или 24 май, литературните четения или работилнички за мартеници са им дали допълнителни часове заедно, още поводи за разговори, смях, песни и възможности за изява.
За ползите в бъдещето
Ето как самите абитуриенти оценяват ползата от владеенето на добър български език в тяхното бъдещо развитие.
Катерина: „Най-голямата ми мечта е да работя за Обединените нации, където всеки език е от полза, особено пък българският, който е сравнително рядък. Със знанието на български език ще ми бъде по-лесно да науча други славянски езици, които са също търсени в днешно време.”
Калина: „Планирам да продължа да уча езици и доброто познаване на българския ще ми бъде от полза. Освен това мисля, че и при търсене на работа в резюмето стои добре знаенето на славянски език.”
Петър: „Аз мисля, че всеки човек с български корен трябва да има знания по българска граматика и литература. За мен да имам знания по родния език е радост и успокоение. Каквото и да правя за напред, винаги ще ми трябва български език.”
Симона: „След матурата искам да уча пеене, актьорство и танци в консерваторията и да стана певица. Дори да нямам директен контакт с българския език в работата ми, винаги ще бъде важно за мен да мога да чета, да говоря и да пиша на родния си език и да познавам големите български писатели и техните творби.”
