Една жена с брада спечели Евровизия и постави нови стандарти за нормалност
Публикуваме пълния текст на писмото на Евелин Ризов, което получихме в редакционната поща
Като следя коментарите под всеки пост, свързан с победата на Кончита Вурст на Евровизията, оставам с впечатление, че форумите са се превърнали в бойно поле. Един срещу друг са се изправили толерантните, тоест, тези които приемат това, което е Кончита и нетолерантните, тоест, тези, които органически не могат да приемат странната симбиоза на мъжкото и женско начало в тялото на един човек. Разменят се остри реплики и дуплики, обвинения в неразбиране и тесногръдие, в откровен фашизъм и неетичност.
Имам много приятели хомосексуалисти и лесбийки. Разбирам ги, уважавам ги. И те са хора като нас, имат право да бъдат възприемани и третирани в обществото като негови равноправни членове. Само ще Ви кажа, че сръбският филм „Парадът” ми е любим. Но това, което виждаме в момента далеч не е част от битката за признаване на права на различния. Това е жесток и недопустим маркетинг, съчетан с пошла реклама.
Томас Нойвирт е решил, че се чувства и иска да бъде жена – добре. Съвременната медицина позволява това и хората отдавна са свикнали с тези трансформации. Защо обаче продължава да носи брада – един от най-мъжкарските символи? Дали защото така се усеща вътрешно по-женствен/а, по-комфортно, по в хармония с новата си същност или защото така е по-провокативно, по-продаващо, по-агресивно?
Дни преди финала на конкурса Кончита направи страхотна ПР кампания – хората из цяла Европа заговориха за нея/него. Песента, която страшно напомня на Skyfall на Адел, остана на заден план. За кого гласуваха хората – за една приятна, но с нищо отличаваща се песен или за Кончита, решила да тества търпимостта на хората и границите на нормалността. Казвам нормалност, защото няма как да обясня на дъщеря си защо жената в дълга лъскава рокля има брада. Още по-малко мога да използвам стандартните категории за половете, за да обясня „какво е това”. Мисля си, че светът днес е изправен пред достаъчно много предизвикателства и има нужда от стабилни устои и здрави морални ценности. Няма нужда сами да си създаваме или по-скоро измисляме нови категории.
Много приятели днес замълчават, когато ги попитам дали харесват Кончита, защото се страхуват да не ги обвинят в нетолерантност. Много хора ръкопляскат, макар че вътрешно са объркани. Харесвам Кончита Вурст – изглежда фина и интелигентна жена. Нека остане в тази си роля, нека бъде просто жена щом така се усеща. Но ненавиждам хората около нея, които в търсене на евтина сензация, я тласкат да бъде нещо различно и предизивикателно. Не мога да не се запитам дали песента щеше да се радва на този успех, ако бе изпята от друг изпълнител? Не за друго, но не забелязах някой да си я тананика или пък да казва колко е готина. Всички говорят за брадата на изпълнителката.
През 1998 г. Евровизията бе спечелена от Дана Интернашенъл – израелска поп изпълнителка, родена мъж, преминала през шест транссексуални операции и превърнала се в жена. Тогава обществото по-подготвено ли беше да посрещне такова предизивкателство? Дана Интеренешенъл издаде редица албуми и се доказа като успешна певица. Ще успеели Кончита да постигне това или ще бъде звезда за една нощ?
А ние, ще позволим ли на група бизнесмени чрез пошла реклама да ни налат нови стандарти за нормалност?
