Великолепните изненади на Фаберже

Изложбата в Музея на история на изкуството във Виена представя някои от най-красивите произведения на големия бижутер

Имало едно време един цар… Така започват много приказки, пълни с вълшебства и тайни. Така започва и историята на един от най-великите бижутери, живели някога – Петер Карл Фаберже. Роден е през 1846 г. в Петербург в семейството на френски хугенот. Баща му Густав Фаберже бяга от Франция и през 1842 г. отваря работилница за бижута в старата руска столица.

Карл посещава немско училище, а по-късно – специализирани златарски курсове в Дрезден и Франкфурт. Надарен с предприемчив дух, усет за продажби и невероятен бижутерски талант, той успява да развие бизнеса на баща си и работилницата му бързо се разраства, давайки работа на 500 човека. Фаберже бързо печели популярност с фината и изящна изработка на поръчаните бижута и предмети. Истинската му слава идва с поръчките за специални подаръци за императорското семейство.

Великденски яйца с изненада

През 19-ти век Великден се приемал за най-големия църковен празник в Русия и по традиция хората си разменяли ръчно изрисувани яйца. Сред заможната аристокрация било разпространено да се подаряват и скъпи украшения под формата на великденско яйце. През 1885 г. цар Александър III искал да зарадва съпругата си императрица Мария Фьодоровна с нещо специално. Той знаел за славата на Фаберже и го ангажирал с изработването на подаръка. Самият цар дейно се включвал в проектирането на дизайна, давал идеи и следял работата. Първото великденско яйце на Фаберже не впечатлява с разкошна украса – черупката е от фин бял елмайл, но след като се отворела вътре имало златен жълтък, в него пък била скрита златна кокошка, украсена с рубини, а в нея – миниатюрен модел на царската корона и рубин, който Мария Фьодоровна можела да носи на врата си (последните два предмета са загубени). Императрицата била силно впечатлена от изящната изработка и множеството изненада, излизащи от вътрешността на яйцето. Така се поставило началото на 32-годишна традиция на императорския двор да поръчва великденски подаръци в работилницата на Карл Фаберже.

От услугите на известния бижутер са се възползвали и други представители на руската аристокрация. Богатият велможа Александър Келх, например, е поръчал цели седем яйца за съпругата си Варвара Келх, всички по-големи от тези на императрицата.

През периода 1895-1916 г. Фаберже изработил още 44 от своите великолепни яйца за император Николай II, който поръчвал всяка година по едно за съпругата си Александра Фьодоровна и майка си. Вдъхновен от императорския начин на живот, бижутерът претворява моменти от него със скъпоценни камъни и злато. Всяко яйце крие в себе си някакъв малък „сюрприз” – кораб, влак, църква, кошница с цветя, снимка на престолонаследника, който дава и уникалното му име: „Ренесанс”, „Розова пъпка”, „Кошница с цветя”, „Лебед”, „Зима”, „Петър Велики”. Висококвалифицирани майстори са работели повече от година време в пълна тайна по създаването на всеки шедьовър.

Избухването на революцията слага край на процъфтяващия бизнес на работилницата на Фаберже. Тя е разграбена и разпродадена, а самият бижутер е принуден да бяга в Германия, а по-късно и в Швейцария, където умира през 1920 г.

Счита се, че Карл Фаберже е изработил 52 (според някои източници 50 или 54) яйца за императорския двор като от тях до нас са достигнали 42.

Днес уникалните произведения на изкуството са пръснати по цял свят и се намират в държавни и частни музеи и колекции. Всяко едно от тях има своя история, често свързана и с трягичния край на династията Романови, която засилва интереса към него. За своеобразен връх в изкуството на Фаберже се счита зимното яйце, което Николай II подарява на майка си през 1913 г. То е направено от малки кристалчета и над 1 600 диаманта, а външната обвивка е така полирана, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата вътре е кошница с цветя от кварц, рубини и диаманти. Това е и най-скъпото от яйца – 24 600 рубли (днешни 1,87 млн. паунда). Сред притежателите на уникалното яйце е бил и Сталин през 1920 г. Сменяйки различни собственици, следите на скъпия предмет се загубват за повече от 20 г., докато през 2002 г. внезапно се появява на търг в „Кристис”, където е закупено от емира на Катар за рекордните 6,4 млн. лири.

Четири вълшебно красиви яйца във Виена

В центъра на изложбата „Светът на Фаберже” са четири от прочутите яйца, предоставени от Кремълския музей и музея за минерология „Фресман” в Москва.

Сред тях е и едно от най-изящните и известни произведения на „Челини на Севера” – „Спомен за Азов“ (снимката горе), създадено през 1891 г. Изработено от яспис, с богати орнаменти от златни нишки и диаманти, във вътрешността си яйцето крие миниатюрен модел на кайцера „Азов”, с който императорските синове се отправили на деветмесечно пътешествие, посещавайки редица далекоизточни държави. Корабът е направен от злато и платина и стои върху поставка от аквамарин, изобразяваща морето. Невероятно тънките корабни въжета и детайлно изработени елементи спират дъха със своето изящество.

Яйцето „Московският Кремъл” е подарък за Александра Фьодоровна от Николай II по повод посещението им през 1903 г. в Успенския събор в Москва. Императорската двойка е била коронясана в тази църква през 1896 г., но трагичен инцидент, отнел живота на  повече от 1000 човека, помрачава събитието и те отбягват старата руска столица. Самото яйце пресъздава кубетата на Успенския събор, главната църква на Кремъл. С включването на вградения музикален механизъм се понасят два великденски химна, изпълнени за първи път по време на царската визита през 1903 г..

Транссибирската железница, изработена от злато, платина и розови диаманти, е скрита в едно от яйцата, за да отбележи едно от най-големите постижения на Николай II – свързването на европейска Русия с Владивосток през 1 900 г.

Последното, останало незавършено поради избухването на революцията през 1917 г., яйце също може да бъде видяно в Музея на история на културата. То се нарича „Съзвездие”, а спорът относно автентичността му прави неговата история особено интересна. Във Виена можем да видим яйцето, собственост на музея за минералогия „Фресман”, докато в специален музей на Фаберже в Баден-Баден е изложен друг модел (завършен), за който руският милионер Александър Иванов твърди, че е истинско.

Изложбата представя и произведения, изработени от различни камъни, кристал и стъкло, печати, портрети върху емайл на членове на императорското семейство, ордени, книги. Чрез нея може да се проследи развитието на цялата школа на Фаберже в края на 19-ти и началото на 20-ти век и нейното място в европейското ювелирно изкуство. Не случайно Карл Фаберже е бил сравнявал с великия Челини и творбите му са предизиквали възхищение и удивление на световните изложби в Париж и Виена.

Изложбата „Светът на Фаберже” продължава до 18 май 2014, а Музеят на история на изкуството е отворен от вторник до неделя от 10 до 18 ч. ( четвъртък до 21 ч.)

__________________

Още по темата:

Богатствата на една империя – невероятната колекция на австрийските императори привлича посетители в  Музея на история на изкуствата във Виена