Моят мързеливо-вкусен съботен маршрут
Текст и снимки Ваня Душанова
Слънце! Най-после слънце, при това без обичайния за Виена вятър.
Събота! Мързеливо, вкусно, красиво, топло, уютно, пъстро.
Комбинацията от слънце и събота ражда моя прекрасен виенски следобед.
На където и да погледне човек, все възможности за приятно прекарване на времето. Затова го обичам този град. Можеш да правиш всичко – да лежиш на тревата в Бурггартен, отнесен с книга; да караш колело в Пратера; да се смесваш с тълпите руснаци и японци по Кертнерщрасе и Грабен; да се излегнеш на шезлог, заровил крака в пясъка под мостовете на Шведенплац; да хапнеш най-вкусния сладолед на Тухлаубенгасе.
Моят съботен маршрут
След най-силното еспресо, което само моята кафемашина може да направи и няколко лениви упражнения за раздвижване, се чувствам готова за света. Добро утро, слънце! Добър ден, Виена! Реших, че ще се отдам на мързел и малки удоволствие и ето какво се получи.
Ранен обяд в Моки (2-ри район) – фюжън кухня с много кориандър и домашна лимонада с мента. През малкото павирано площадче, скътано в началото на Пратерщрасе, минават цели семейства ортодоксални евреи с широкополи шапки и черни палта. Вървят сдържано и с достойнство, а децата тичат около тях.
Излежаване на шезлог с чаша кафе край канала на Дунава на Шведенплац. Пред мен са двата големи лайнера, които пътуват до Братислава. Малко по-надолу по алеята продават антикварни книги, а една жена е изложила ръчно изработени бижута. Малко преди да се надигна, виждам хора по бански. Май вече е време да обявим, че и лятото е дошло 🙂
Бавно придвижване в посока Тухлаубен, но не през претъканата Ротентумщрасе, а през малките улички на Бермудския триъгълник. Преборвам се с колите по Хохмаркт, който съвсем скоро ще бъде променен и бързам към моята вкусна ледена цел. Блажено отдаване на най-страхотния сладолед във Виена (да ме прощават почитателите на Цанони). Силно препоръчвам нуга, лешник и ягода.
Почти насила поемам към Хофбург, отново избягвайки централните улици. Свървали ли сте към улица „Детелиново листо”? Толкова е стара, че всеки път имам чувството, че от някоя от сградите ще излезе поне Салиери.
Пред Хофбург вече съм уморена от тълпите туристи и топлото време. Май още не сме подготвени за такава ударна доза слънце. Отпускам се на една пейка в Бурггартен (как не си взех одеалцето за пикник!) и вадя книгата. Ще остана тук в дремещия следобед, на крачка от паметника на великия Моцарт и Музея на изкуството, поне докато залезе слънцето.
