Разминаването в честването на Христовото възкресение има своето обяснение в използването на различни църковни календари
Назаем от Дневник
През 2013г. разминаването между датите на католическия и православния Великден е повече от месец. Последователите на католицизма и на други западни християнски вероизповедания празнуваха на 31 март, докато за православните големият празник се пада на 5 май.
По принцип на Запад великденските празници се падат между 22 март и 25 април, а на Изток – между 4 април и 8 май, т.е. има и случаи, в които двете църкви празнуват едновременно.
Защо се получава така?
Изчисленията на католическата църква
Според Библията вечерята на Исус с учениците му, известна като Тайната вечеря, се е състояли в нощта на юдейския празник Пасха, умира на следващия ден (Велики петък) и възкръсва на третия ден (неделя).
Началото на Пасха се определя от първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което може да се случи в който и да е ден от седмицата.
За да е сигурно, че Великден ще се падне винаги в неделя на Никейския събор от 325г. решават, че празникът ще бъде в неделята след първото пълнолуние на или след пролетното равноденствие.
Но има важен момент – ако пълнолунието се пада в неделя, то и Пасха започва в неделя, така че Великден ще трябва да се измести в следващата неделя, за да е сигурно, че започва след Пасха.
Нещата се усложняват допълнително от това, че съборът фиксирал и датата на пролетното равноденствие – 21 март, както се е падало то през 325г. (през 2013г., например, то бе на 20 март) и въвеждат комплект от таблици. С тях се определя кога пълнолунието не съвпада съвсем точно с действителната астрономична пълна луна (което означава, че на практика Великден може да се случи и преди Пасха).
Най-ранната възможна дата за Великден се пада, когато пълнолунието е на 21 март в година и тази дата се пада в събота. В този случай Великден се празнува веднага в неделя, 22 март. Това е рядко събитие, което за последно се е случило през далечната 1818г. и ще се случи отново в още по-далечната 2285 година.
Най-късната възможна дата за Великден идва, когато пълнолунието е на 20 март, така че първото пълнолуние след 21 март съгласно лунния месец настъпва 29 дни по-късно, т.е. на 18 април.
Ако обаче 18 април се пада в неделя, тогава се задейства споменатото специално правило за неделите и Великден се отбелязва на следващата неделя, или 25 април.
За последен път това се е случило през 1943г. и ще се случи отново през 2038г.
Така се получава един „прозорец“ от 35 дни, в които може да се падне Великден в зависимост от това как датата на пълнолунието се случва спрямо 21 март.
Според Юлианския календар
Православните християни прилагат същите правила, но използват стария Юлиански календар, който в момента изостава с 13 дни от Григорианския. От това се получава и разминаването между католици и православни.
Идеи за уеднаквяване
Досега е имало различни предложение да се уеднакви изчисляването на Великден. На среща през 1997г. в сирийския град Алепо, например, представители на няколко църкви предложиха от 2001г. да се приеме нова система. Тя трябваше да се основава на реалните астрономични наблюдения, а не на таблици за изчисляване на пролетното равноденствие и пълнолунията. Така и за католици, и за православни щеше за има една и също дата за Великден. Но идеята не бе приета.
През 1928г. британският парламент приема закон (който така и не е приложен), определящ, че Великден ще бъде в неделята след втората събота на април.
Имало е и предложение Великден винаги да бъде на втората априлска неделя.
Няколко църкви, включително католическата, твърдят, че са готови да обсъдят тази идея, така че ако има разминаване, то да не е с повече от седмица. Но докато предложението не получи широка подкрепа, големият християнски празник ще продължи да се мести в обширния период от пет седмици.
Снимка Оксана Данаилова
______________________________
Още по темата:
