Изкуството трябва да провокира хората и да ги накара да се вгледат по-задълбочено в света наоколо
Краткият филм на Боряна Венциславова „It isn’t healthy“ е включен в програмата на филмовия фестивал „Diagonale“ в Грац, който се провежда от 12 до 17 март 2013 г.
Интервю: Елица Ценова
В работата си непрекъснато преплиташ хора, езици, ситуации, стилове. Как избираш медията, с която работиш по даден проект?
Избирам медиите според това как и каква идея искам да пресъздам. Работя основно с видео, фотография, звук и текст, а комбинирането им зависи от проекта. Не си задавам предварителна рамка. Тръгвам от конкретната идея или тема, която ме интересува и в процеса на развиване и изглаждане на концепцията, започвам да мисля кои медии биха били най- подходящи, за да пресъздам най-точно и интересно конкретната идея. Като цяло имам документален подход, но крайният продукт обикновено е на границата между фикцията и реалността.
Аз като зрител виждам крайния резултат като една добре разказана история.
Не бих казала, че се стремя да разкажа една конкретна история. Проектите ми обикновено са комбинация от различни аспекти и извадки от много истории. Не ме интересува една конкретна биография или съдба, а темите и въпросите, които тя поражда в обществото и социалните ни отношения. Не се концентрирам върху персоналността, а чрез представянето на различни аспекти, ситуации и препятствия се опитвам да достигна до една обща картина, отразяваща структурите на обществото. От частното сглобявам ново платно, представящо моята гледна точка като автор.
Каква е крайната цел, която те интересува?
За мен е важно зрителят да съумее да види процеса, през който съм преминала, реализирайки идеята си. Аз не искам някой само да се наслаждава на крайния продукт, а да го съприживее, да започне да си задава въпроси. Целта ми е да предизивиквам размисъл по темата и да достигна до повече хора, които не е задължително да се интересуват конкретно само от изкуство, а от това, което се случва в обществото.
Една от основните теми, по която работиш е миграцията. Как се породи интересът ти към нея?
От една страна, имам много личен подход и отношение към тази тема. Самата аз още на 19 години реших да се преместя на ново място. Знам какво е да напуснеш родния си град, да попаднеш в нова среда, да се интегрираш и адаптираш. Познавам проблемите, с които човек се сблъсква навън. Все пак аз дойдох в Австрия по собствено желание и инициатива с цел да уча и макар че съм се сблъсквала с редица трудности, знам, че на мен са ми били спестени проблемите на хора, които са били принудени да напуснат страната си по ред икономически, социални или политически причини.
С такива хора се срещах в началото на 2000 г. в рамките на съвместните проекти Dezentrale medien с Initiaven Minderheit и група млади хора, както и по-късно в образователен проект за жени свързан със случаите на расизъм на работното място. С Dezentrale medien обучавахме деца и младежи втора генерация мигранти в Австрия, както и деца – бежанци от Руанда, Афганистан, Косово и други проблемни райони. Целта официално беше те да придобият компютърна грамотност и да се научат да работят с дигитални медии, като за нас беше важно да тематизираме ситуцията в която се намират, въпроси и проблеми свързани както с личния им свят, така и с живота и правата им в Австрия.
Крайният продукт от първия проект беше CD-Rom и web страница herein.at, с които получихме и признателна награда на форума Arts Electronica в Линц. В рамките на следващия проект обхождахме нестандартни и непознати, за повечето хора, места във Виена, които бяха важни и познати за младежите. В резултат създадохме DVD с девет кратки филма, обединени от заглавието Wien woanders.
Така постепенно чрез срещите ми с тези хора се разви моят интерес към миграцията и започнах да се интересувам от темата по-задълбочено.
С какво са различни мигрантите?
Мигрантите са хора като всички останали. Всеки човек си има индивидуален характер и специфичен поглед към света. Хората сме колкото различни, толкова и еднакви. Мигрантите имат може би повече опит, разбиране и по-отворен поглед към света. Това, което не трябва да ни разделя е политиката, затова и се интересувам повече от обществената структура и механизмите в нея, които ни разграничават. За мен е важно и интересно чрез моите работи да поставям въпроси и да правя опити за задълбочаване върху определни теми, за разбиране на причините и фактите и процесите в нашето общество, предизвикване на съпричасност и именно толерантност към различията.
Намалява или се увеличава според теб разделението между хората?
Труден въпрос.Трябва да имаме повече разбиране към другия. Ясно е, че не може всички да сме форматирани по един и същи модел, хубаво е да подчертаваме своята индивидуалност. Много е важно обаче всички да тръгваме от една и съща изходна позиция, т.е. да няма различия в правилата. Според мен проблемът не е в това, че хората са различни, напротив. Проблемът е в това, че законите и условията, в които живеем не се прилагат еднакво за всички.
Толерантно ли е съвременното общество?
Мисля, че обществото като цяло става по-толерантно, но има и хора, стремящи се към власт и пари, които имат интерес да насаждат страхове към различния. Ето например, засилването на крайно дясната тенденция през последните години в Европа е показателна за това как насадените страхове в обществото се използват от политиците.
Интересуваш ли се от политика?
За мен всичко около нас е въпрос на политика, било то лична или обществена. Интересувам се от случващото се и искам да имам достатъчно информация, за да изградя своя собствена представа и оценка за събитията. В политиката е важно умението да се поема отговорност и отстояването на гражданска позиция. Проектите, които правя са също заемане на позиция.
Визитка:
Боряна Венциславова е родена през 1976 г. в София. Учила е „Информационни технологии“ в университети в София и Виена и завършва „Визуални медийни изкуства“ / „Дигитални изкуства“ в Университета за приложни изкуства във Виена, Австрия при Петър Вайбел, Карл Дудесек и Томас Фюрстнер през 2005.
Работи в областта на филма и видеото, фотографията, инсталация и нови медии. Занимава се с въпроси като идентичност и колективност, мобилност, маргинализация както на индивида, така и на различни социални групи, миграция и съжителство. Проектите на Боряна Венциславова са често социално ангажирани и представят един ненатрапчив и свободен поглед към бъдещето.
Нейни творби са представяни на международни самостоятелни и групови изложби, в публичните пространства, както и на филмови фестивали и фестивали на медийните изкуства, сред които са: Музей за приложни изкуства, Виена, Музейи на модерното изкуство, Залцбург и Каринтия, Landesgalerie, Линц, Център за изкуство и архитектура MAK, Лос Анджелис, САЩ, Фoндация Естерхази, музей Essl, триенале Линц, k/haus, quartier21, Гьоте институт, Анкара, siemens sanat, Истанбул, галерии bäckerstrasse4, Томас К. Ланг, Ostlicht, Виена, галерии Академия, Credo Bonym, Райко Алексиев, Софийска градска галерия, Национална художествена галерия, ИСИ в София, Изкуство Днес, Пловдив, Австрийски културен форум в Лондон, Великобритания и Вашингтон, САЩ; Български кутурен институт “Дом Витгенщайн”, Виена, Институт за съвременно изкуство, Лондон и Cornerhouse, Манчестър, Великобритания; Diagonale, Грац, Австрия, IDFA, Холандия; Videolisboa, Португалия; transmediale, Берлин, Германия; Московски международен филмов фестивалмеждународни филмови фестивали в, Истанбул, Сплит и др.
През 2013 е отличена с Австрийската държавна стипендия за изящни изкуства, както и през 2009 със start стипендията за изкуство на Aвстрийското минстерството за образование, изкуство и култура, получавала е редица грантове и награди за проекти, носител e на наградите Top Ten Nonfiction – Cologne Conference 2006, Otto Prutscher Fonds 2006, Susmannstiftung 2005. Отличена е с признания за съвместни проекти с небуду група и dezentrale medien на Art in Motion 2002, Лос Анджелис, Ars Electronica, 2002, Линц и CYNETart 2001, Дрезден. Била е резидентен артист в Лондон (ACF), Рим (BMUKK), Нюkасъл (ISIS Arts), Бъркли (CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler). Работите и са включени в международни частни и обществени колекции.
Нейни творби могат да се видят в галерията за млади артисти „Bäckerstrasse“ във Виенa.
___________________________________
Още по темата:
Снимка на художничка от български произход е на корицата на международно фотографско списание
Ключалката на г-н Витгенщайн- съвременно българско изкуство във Виена
