Интервю с посланика на Австрия в България Н. Пр. Герхард Райверег – за Международно приложение: „България-Австрия“ на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency).
Връзките между България и Австрия датират от Средновековието и ранната Модерна епоха. Кое според Вас е най-осезаемото австрийско влиения върху България през последните пет века? Повлияла ли е България Австрия по някакъв начин през този период?
Това е много широк въпрос, но и много интересен такъв – и случайно именно тази тема използвахме за основата на един проект по история, в който се опитваме да включим историци и от България, и от Австрия.
През вековете през 1878 г. отношенията между България и Австрия са вписани в по-широкият контект на дългия конфликт между Хабсбургската монархия и Османската империя. Този конфликт обаче не изключва търговските връзки и културните вляния
Те стават особено силни след освобождението на България и могат да бъдат усетени дори днес. Много българи обичат австрийската класическа музика, а някои от най-важните сгради в български градове като София и Русе са построени от виенски архитекти.
Културните влияния никога не са еднопосочни, но в същото време поради ред причини днес е вярно, че българите като цяло изглеждат знаят повече за Австрия, отколкото австрийците за България. Като партньори в ЕС, ние работим заедно, за да повишим взаимното разбирателство и да постигнем най-широкото възможно признание за общото ни културно наследство.
Как изглежда днешна България от Виена като политика, икономика, общество?
Днес България е демокрация и пазарна икономика. И като член на ЕС е по-близка до Австрия от когато и да било преди. Вярно е обаче, че някои от институционалните реформи, с които се ангажира България при влизането си в ЕС все още не са завършени и това се отразява на имиджа й в Австрия.
Австрия е вторият най-голям чуждестранен инвеститор в България през последните 20 г. (въпреки че цифрите за Австрия включват чужди компании, регистрирани там). Как оценявате ефекта на австрийския бизнес и инвестиции върху България?
Австрия дори беше инвеститор номер едно до 2009 г., а през 2011 г. отново австрийски компании инвестираха повече от половината ПЧИ в България за миналата година.
По отношение на ефекта на инвестициите от Австрия, наскоро проучване на Световната банка показа, че през последното десетилетие преките чуждестранни инвестиции са имали възможно най-полезния ефект за българската икономика, тьй като са повишили продуктивността и са засилили икономическия растеж. При положение, че е такъв голям инвеститор, австрийският бизнес има голям дял в това положително развитие.
Какви тенденции можете да посочите в интереса на австрийските инвеститори към България? Какво трябва да направи България, за да привлече повече австрийски ПЧИ?
През последните три години не е имало много нови австрийски инвеститори в България, както и в целия регион на Югоизточна Европа. От друга страна австрийските компании, които вече са активни в България, продължават да засилват позициите си, инвестират в модернизация, полагат много усилия за подобряване на ефективността и се разрастват чрез придобиване на други компании.
Наскоро България започна да прилага важни мерки, които ще помогнат да се привлекат повече компании-инвеститори в производствени мощности в България: създаването на индустриални зони и подобряването на транспортната инфраструктура ще улесни страната да се състезава с други страни-членки на ЕС в привличането на инвестиции. Всички налични средства трябва да бъдат използвани за подобряване на образованието на младите хора и за подкрепа на ученето през целия живот.
Кои според Вас са основните проблеми, които създават предизвикателства пред австрийските инвеститори в България? Имате ли препоръки в това отношение?
Често срещано отплакване на австрийските компании в България е, че нормативните актове се променят твърде често, а понякога и от днес за утре, което прави средносрочното и дългосрочното планиране много трудно.
Много компании се отплакват от нелоялна конкуренция и липсата на правов ракурс.
Австрийските компании са свикнали да си плащат данъците и осигуровките редовно и очакват съответните правила да бъдат спазвани от всички играчи на пазара. Правовата държава и еднаквите условия за всички по отношение на стриктното прилагане на правилата за данъците и конкуренцията биха остстранили основните проблеми, с които все още се сблъскват австрийските инвеститори в България. Това също така би подобрило репутацията на България като инвестиционна дестинация.
Австрия, както и повечето страни-членки на ЕС, подкрепи първоначално френско-германската инициатива за нов фискален съюз в ЕС. Каква по-конкретно е австрийската позиция – дали този Европейски фискален пакт би бил точното лекарство за европейската дългова криза?
През февруари тази година страните от еврозоната сключиха договор, който предвижда по-голяма фискална дисциплина и по-близко сътрудничество в управлението на икономиката.
Всички други страни от ЕС бяха поканенида се присъединят към този договор, които трябва да постави еврозоната на твърда земя и да помогне за възстановяването на доверието на финансовите пазари. Смятаме, че този „фискален пакт“ беше правилният сигнал в правилния момент, тьй като кризата все още не е преодоляна.
Смятате ли, че е добре за България да се присъединява с ентусиазъм към този фискален пакт на ЕС, независимо от резервите й по отношение на общите европейски данъчни политики – тьй като понастоящем тя има най-ниските данъци в ЕС?
България е сред страните, които подписаха фискалния пакт на 2 март, 2012 г., и декларира, че ще приложи условията за координирането на икономическите политики само след бъдещото си влизане в еврозоната. Това решение е разбираемо с оглед на факта, че България би искала да запази конкурентното предимство, породено от данъчната й система.
Какъв е потенциалът на Дунавската стратегия на ЕС да доведе до икономически напредък в Централна и Източна Европа? Защо страните от ЦИЕ – въпреки естествените предпоставки за това (като река Дунав е най-очевидната, а и ЕС) – продължават да не са силно интегрирани икономически?
За България Дунавската стратегия е стимул за по-добре използване на европейските кохезионни фондове и по този начин засилва възможността за по-бързо икономическо развитие.
Чрез фокуса си върху инфраструктурно развитие, туризъм и инвестиции в устойчив растеж Дунавската стратегия определено има потенциала да допринесе за икономически подем в региона.
Австрия твърде много се опасяваше от присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Как гледате на българската кандидатура сега? Виждате ли рискове за сигурността си?
Една от целите на Шенгенското сътрудничество е да справянето с рисковете в областта на сигурността, които идват под формата на незаконна миграция и международна престъпност.
Това изисква общи усилия да се подсигурят външните граници на Шенгенското пространство, и ако обединим усилията си по правилния начин, би трябвало да можем да постигнем по-висока степен на сигурност от когато и да било.
Заради географската си близост и историческия си опит, Австрия може да бъде смятана за западноевропейската страна (от 15-те стари страни-членки на ЕС) с големи познанияза Източна Европа. Има ли Австрия рецепта за демокрация за този регион – като се вземат предвид трудностите в България, Унгария, страните от бивша Югославия и бившия Съветски съюз?
Аз определено нямам рецепта, но ако трябва да изтъкна една съставка, която според мен е важна с оглед на това, което се случва в някои от споменатите от Вас страни, то това е, че да живееш в демокрация означава да се отнасят към политическия си опонент като съперничещ състезател, а на като към враг. По дефиниция може да има демокрация, само когато има опозиция.
Като посланик на Австрия в България, както мислите за известния цитат, че Балканите започват от Рингстрасе във Виена? Ако действително така, това добре ли или зле?
Смята се, че този цитат е на принц Метерних, който е казал, че Балканите започват от Ренвег – главен път на югоизток, който наистина започва от Рингстрасе.
Не съм сигурен, че това е било комплимент, но днес нашата близост до Източна и Югоизточна Европа – географски, исторически и културно – определено е предимство за Австрия. Като доказателство – освен всичко друго – само трябва да погледнем статистическите ни данни за износа.
