1.7 C
Виена
петък, 22 ноември, 2024
spot_img
НачалоБългарияПризив: Нека българите в чужбина подкрепим протестите на сънародниците в родината

Призив: Нека българите в чужбина подкрепим протестите на сънародниците в родината

-- Реклама --

Подписи ли ще събираме, към чуждите медии ли ще се обърнем, писма ли ще напишем…Моля ви за помощ.

Публикуваме без редакция писмото на нашата читателка Теодора Милетиева, която призовава към съпричасност с протестите в България.

protesti VarnaОт десет дена насам следя случващото се в България и протестите, както и вие предполагам, като най-вече мога да споделя за Варна, защото съм родом от там. Чувам се по телефона с брат ми и други приятели, които  присъстват на протестите. Прави ми впечатление,че тук се пише най-вече за София. Обаче най-многобройният, силен и мирен протест беше във Варна.Четох за жертвите на протеста в столицата и сблъсъците с полицията, но досега не прочетох за свалените щитове на жандармерията във Варна и  хората, които им подаряваха цветя и как отвориха кордона получавайки бурни аплодисменти и вървяха рамо до рамо,  а не като врагове наравно с протестиращите.

Тук всички мислят, че става въпрос само за високите сметки за ток. Да. От тях тръгна всичко, но от втория ден на протестите исканията и лозунгите се промениха. Както виждате г-н Б.Борисов подаде оставка. Дали е правилно или не – времето ще покаже. Аз не съм на страната на нито една партия, не търся провокации и не ме интересува кой е от село, кой от столицата и кой от провинцията. Сега това не е важно. Всички сме един народ! И едно е сигурно – дойде време за промяна.

Бих искала да измислим как да подкрепим ситуацията от тук. Какво мислите? Какво можем да направим? Да се съберем и да обсъдим някои възможностти?

Нали и ние заради тази система сме избягали. Спомням си как точно завърших и исках да уча в Симеоново, но бързо ме разубедиха изсмивайки ми се: „Та ти на кой си дъщеря? Забрави!”

Да, нямам влиятелни и богати родители, но  това ли е определящо в крайна сметка. Започнах да работя по 12-14 часа на ден и на десет дена ми се полагаше един почивен, заплатата ми беше 80.00лева. На ден ни се полагаше по една боб чорба или зеле. Добре че имаше бакшиш. Беше времето на групировките. Ядене и пиене на корем за тях и гърч за други. Събрах си пари и си казах, че искам да живея в една нормална държава и да ме оценяват по това какво мога, а не кой познавам. Отидох в Германия и в началото, както и вие сигурно сте го изживели, не беше лесно, но се реализирах. След осем години там заминах за Африка, където живях и работех близо две години. След това реших да се прибера вече в България и там да си вложа парите и знанията. Та нали вече сме в Европейски съюз! Уви! Далеко сме от Европа. Въпросът е защо? Ами защото там такова крадене няма. Ама те съвсем се забравиха тия господа управляващи! След престой в Африка за мен беше потресаващо да видя на какво прилича града ни. В Африка нямаше кучета на глутници по улиците, в центъра на града нямаше дупки по улиците, но и там имаше хора ровещи в боклука. Та се питах като сме в Европа, как така не виждам в България градове и села като в Германия или Австрия…

От година и половина съм в Австрия и работя като управител. Не се оплаквам и добре живея, но все ме тегли нещо към България и това, което видях там: баби седят на пазара върху щайги с букетче в ръка за левче, с лозови листа за сърмички или плетени терлички, защото не им стига пенсията. А същите тези жени са дали живота си за Родината, цял живот работели, а сега не могат да се насладят на оставащите им годинки. Да, ние младите, избягали зад граница, винаги пращаме пари и помагаме, но докога и ние, и идните поколения ще плащаме за грешките на нашите управници?! Нека не обръщаме глава и да помислим какво можем да направим заедно и то сега.

Сега се е дигнал народът. Радвам се, че хората се събудиха и отстояват позиции. Нека се опитаме да ги подкрепим. Подписи ли ще събираме, към чуждите медии ли ще се обърнем, писма ли ще напишем…Моля Ви за помощ.

Ще се радвам много, ако се съберем и обсъдим създалата се ситуация и идеи, които да прокараме, че се уморих да чета някакви смешни статии тук, а коментарите към тях са ужасни. Все едно сме някакво племе.

 

Ако не Ви се занимава ще Ви разбера, но ще ми е доста мъчно. Аз сама нищо не мога да постигна. Ако можете само да публикувате това, което пиша пак е нещо, но не мисля, че е достатъчно.

Оставам на вас да решите, мили българи.

Имам една молба.  Не мислете, че няма да успеем и няма смисъл.  Винаги има смисъл. И ако не друго, то поне сме опитали!

С цялото ми  уважение:

Теодора Милетиева

_____________________________________

Още по темата:

От страницата на Melange Bulgaren във Фейсбук:

Поздрави на всички от Берлин!

Искам да Ви кажа, че искаме да подкрепим морално протестите в Родината, като се съберем в неделя 15:30 – 16:00,  пред Българското посолство в Берлин…Имате ли и вие там във Виена , някакви идеи за подкрепа? Ще се радвам да се обединим като цяло, срещу несправедливата система!? Ние сме без политическа украса!!! Нашите сънародници се нуждаят от НАШАТА подкрепа…

Приятен ден!…. Mitaka Burgas

п.п Не съм от никоя политическа партия, и се ангажирам личностно с това, защото ме боли за Родината ми!

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации