Интервю Елица Ценова
С концерта на 20 октомври отбелязвате 30 години на сцената като пианист. Имате ли спомени от първите си артистични изяви?
Не мисля, че имам конкретни спомени от първите си изяви. Спомените ми са по-скоро свързани с това, че имах постоянни изяви от най-ранна детска възраст. На първия конкурс, на който се явих, съм бил на 5 или 6 години. Помня, че трябваше да изсвиря пет произведения и дни преди събитието с майка ми решихме да премахнем едно от тях, защото не беше съвсем добре подготвено.
Роден сте в Пловдив, израснал сте в Русе, учил сте във Виена, живеете в Мьодлинг. Разкажете ни повече за своя творчески път и мотивите Ви да дойдете в австрийската столица?
Роден съм в семейство на музиканти и музиката винаги е била част от моето детство. Освен това, от 4-ри годишна възраст с мен се е работило всекидневно много интензивно на изключително високо ниво. Все пак, на кое дете не му е мечта да свири всеки ден гами и упражнения…
Но именно тази инвестиция на усилия от страна на моята майка Красимира Иванова и на другата ми учителка Султана Марковска и безбройните часове пред пианото се отплащат с времето до степен, в която човек може да живее като музикант без задължително да има особена нужда от репетиции.
Решението да дойда във Виена не беше свързано със самия град, а с конкретния професор, при когото дойдох да уча в Музикалния университет – Олег Майсенберг.
Конкуренцията на музикалната сцена в Австрия е жестока. Как се оцелява и успява в такава конкурентна среда?
Конкуренцията не е жестока само в Австрия, а навсякъде. И е жестока, защото публиката, дори в Австрия, не е достатъчно образована, за да може да разграничи средния от много добрия музикант. За съжаление на добрите музиканти, музиката не е като в спорта, в който няма второ мнение. Погледнато от страната на по-посредствените музиканти – това за тях е огромен позитив, защото независимо от нивото си, те ще бъдат харесвани от публиката, която ги слуша. В тази среда човек може да оцелее само, ако не мисли толкова по темата, а следва собствените си планове. Лист има известно изказване, което гласи: “Съдбата на музиканта е да страда, но същевременно да бъде благороден”.
През ноември 2019 Вие изпълнихте за първи път в Австрия в рамките на един концерт всички Унгарски рапсодии на Лист. Имате ли специално отношение към този композитор?
Ако имам такова, то би било заради факта, че съм свирил голяма част от неговите композиции, но от друга страна същото бих могъл да кажа и за много други композитори. Като изпълнител основната ми цел е да бъда винаги по-добър от всички останали. Може би от тук идва и по-различното ми усещане към Лист – той ми дава възможността да мога да се откроя като пианист, изпълнявайки едни от най-сложните произведения за пиано с абсолютна лекота, която може би липсва при други пианисти.
_______________
За първи път в Австрия: Пианистът Мартин Иванов ще свири всички унгарски рапсодии на Лист
_______________
Свирите ли понякога сам на себе си, за да изразите емоциите си? Какво бихте си изсвирил, ако се чувствате сломен и какво, когато сте щастлив?
Мисля, че този въпрос би могъл много романтично да се опише във филм или в книга нещо като “Как пианистът изразява вътрешния си свят чрез пианото”. В реалния живот обаче не мисля, че един професионален музикант мисли за това “как се чувства”, когато свири сам за себе си. Естествено, аз прекарвам време на инструмента си – подготвям различни концертни програми, композирам, импровизирам.
Израснал сте в музикално семейство. Съпругата Ви е известна цигуларка (бел.р Мария Рамълчанова). Представям си, че ежедневието Ви е изцяло построено върху музиката. Имате ли хоби или любими занимания извън музикалния свят?
Според мен едно от най-важните неща, които един човек трябва да има, независимо дали е музикант или не, е хоби. Смятам, че хобито е нещо много здравословно и кара човек да се вълнува, да се образова, да се развива и също да бъде по-интересен събеседник. В моя случай – това, което ме ангажира в последните 2 години, е шахът. Участвам в турнири и се стремя да ставам все по-добър. Напълно осъзнавам, че е невъзможно да се доближа да световно ниво, имайки в предвид, че шахът, така както и музиката, изисква пълна отдаденост от най-ранна детска възраст, но съм много мотивиран да продължавам да чета и да се развивам.
Ако не бяхте станал пианист, какво друго бихте искали да правите?
Да имам време да изуча всички шах книги и да бъда гросмайстор.
Какво се промени в концертните Ви изяви през тези 30 години?
Когато човек прекарва много време, правейки едно и също нещо, той развива рутина, спокойствие и вяра във възможностите си. За моите 30 години на сцена съм изсвирил около 700 концерта и ако нещо се променило в личното ми усещане към тях, то е свързано с това, че може би съм станал по-хладнокръвен в подготовката ми за всяка следваща изява. Ако като по-малък съм искал винаги да се доказвам колко съм виртуозен, то сега по-скоро смятам, че използвам моментите, в които съм на сцена, да се забавлявам. Музиката говори сама за себе си.
Ще ни издаде ли в аванс кои композитори сте включил в програмата за юбилейния си концерт?
Бах, Лист, Моцарт, Сибелиус, Шопен, Дворжак, Шуман, Гершуин, както и Мартин Иванов.
Ако се опитаме да хвърлим поглед напред, къде се виждате през следващите 30 години?
Никога не се бях замислял какво бих правил в следващите 30 години. В следващите 5 или 10 – със сигурност. Но 30…не знам. При всички положения знам, че музиката ще бъде винаги част от моя живот. Дали желанието ми да изнасям концерти ще остане, не мога да кажа, но има и други неща, с които бих искал да се занимавам, като например да композирам филмова музика, да се занимавам със студийна работа и да организирам музикални проекти със съпругата ми. Светът се развива твърде бързо и може би ще ми хрумнат и други идеи с времето. Погледнато от този момент – това, което знам със сигурност, е, че съм на върха на собствените си възможности като пианист и докато мога ще продължавам да го показвам.
Визитка
Мартин Иванов е роден през 1990 година в Пловдив в музикално семейство. Започва да свири на пиано още четири годишен, а първата му учителка е майка му Красимира Иванова.
Между 2001 и 2009 година участва в 50 пианистични конкурса в България и в чужбина, с голям успех на всички от тях, особено на следните конкурси: Young Virtuosos 2004 (София), Международен конкурс за млади пианисти Ettlingen 2004 (Германия), Franz Schubert 2005 (България), Jeunesses Musicales Bucharest International 2006 (Румъния), Maria Yudina 2007 (Санкт Петербург), Maria Canals 2013 (Барселона), LISMA Competition 2013 (Ню Йорк). През 2008 година получава наградата „Ruse XXI Century“.
От 2009 година Мартин Иванов учи при професор Олег Майсенберг, а от 2013 до 2017 година при професор Стефан Владаров в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Тази институция му предоставя възможността да работи с други известни личности, като Борис Блох и Мишел Бероф.
Юбилейният концерт „30 години на сцената“ ще бъде на 20 октомври 2024 г. от 11.00 ч в Голямата зала на Пале Ербах (Mühlgasse 28, 1040 Wien).
Билети за събитието може да закупите ТУК.
