Наскоро произнесено решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 г. по запитване на Административния съд на Виена поставя въпроса за статута на българския работник в държава, прилагаща преходни рестриктивни мерки за наемане на работа.
На заем от dnes.dir.bg
В спора по главното производство пред австрийския съд се е поставил въпроса за статута на български студент в Австрия, желаещ да упражнява по време на своето обучение и трудова дейност, предаде БТА. Този съд е сезиран с жалба на австрийски работодател, на когото въз основа на местния закон за трудовата заетост на чужденците е отказано по административен път издаването на разрешение за наемане на работа на непълно работно време на българския студент.
Разглежданият казус от Съда на ЕС е следният: австрийският работодател г-н Зомер иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия, който повече от една година пребивава там, за да го наеме като шофьор на непълно работно време за 10 часа седмично и с възнаграждение от 349 EUR месечно. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена. Компетентната държавна администрация във Виена отхвърля това искане с мотивите, че максимално допустимият брой чуждестранни работници, определен на 66 000 за федерална провинция Виена, вече е превишен допълнително със 17 757 чуждестранни работници.
Г-н Зомер подава жалба срещу това решение, а впоследствие Съдът на Европейския съюз (СЕС) излиза със заключението, че с оглед на момента на настъпване на фактите по главното производство – условията за достъп до пазара на труда на българските студенти – не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност.
По този начин СЕС определя, че българските студенти разполагат във всички държави-членки с привилегирован статут спрямо гражданите на трети държави, независимо от факта дали съществуват ограничителни мерки за достъп до пазара на труда на дадената държава спрямо български граждани. Тъй като Австрия е била длъжна да се съобрази с Директива 2004/114/ЕО, но не го е направила, правата и на българските студенти също са нарушени, защото същите трябва при всички случаи да бъдат по-развити от тези, признати на граждани на трети страни.
След като СЕС се произнася по този казус – Австрия ще трябва да промени вътрешното си законодателство, но това се отнася само за тази държава-членка. Според експерти всяка държава решава подобни казуси съгласно националното си право, но същото не трябва да се противопоставя на изискванията на правото на ЕС.
В този смисъл, решението на СЕС се прилага непряко и за други държави-членки, доколкото те не са предвидили за българските студенти режим по-привилегирован от този за лица от трети страни.
Разгледаното решение е ясен пример за сложността на правния статут на българския гражданин, работник в ЕС, който в някои държави членки разполага с правата, признати на „обикновения“ европейски работник, а в други – с по-ограничени от тези права, които обаче трябва да са по-развити от тези на гражданите на трети страни.
Юристи коментират, че ситуацията на професионално активния български гражданин, който иска да работи в ЕС, може да бъде квалифицирана като „хибридна„: от една страна той е гражданин на ЕС и от това му качество произтичат серия от права, сред които и предимството пред граждани на трети страни. От друга страна, правото му свободно да избира мястото на територията на ЕС, на което да се труди може да бъде значително ограничено именно поради причината, че в някои държави продължават да се прилагат временни рестриктивни мерки.
