Няма как да си говорим за Виена и да не стигнем до темата за кафето и културата на пиене на кафе. Австрийската столица има съществен принос за разпространяването на кафявата напитка в Европа през 18 век и в превръщането на кафенетата в сборен пункт на артистичната бохема в края на 19 и началото на 20 век.
Зад малките мраморни масички и изтъркани столове „Тонет” прочутите виенски кафенета са скътали много пластове история, любовни драми и политически скандали. И макар много от думите, свързани с кафеенета култура да идват от Италия, австрийската столица също има своя принос в обогатяването на листа с видовете кафета.
______________________
Столовете „Тонет” – от виенските кафенета до САЩ
______________________
Мляко+кафе=капучино
В историята на капучиното са замесени османските турци, един полски шпионин, италиански монаси и може би още няколко човека. Какво и как точно се е случило можем само да гадаем, но едно е безспорно – капучиното като напитка тръгва от Виена. Думата „капучино“ в италианския не се споменава преди 20 век, но немската дума kapuziner се използва за напитка от кафе през 18 век в Австрия.
Нека се върнем към далечната 1640 г., когато Османската империя обсажда неуспешно Виена. Оттегляйки се войниците остават торби с кафеени зърна, които отиват в ръцете на полския дипломат и шпионин Йержи Колхитцки. Той се заема да приготвя кафе, но скоро стига и до революционното решение да прибавя в чашата по няколко капки мляко, за да направи напитката по-мека. Освен вкуса, млякото променя и цвета на кафето и той става по-млечно кафяв. Толкова светло кафяв, колкото е било и расото на монасите от ордена на Капуцините (Capuchin/Kapuziner).
Капуцините избират цвета и дизайна на своите дрехи през 16 век, вдъхновени от запазените одежди на Свети Франциск от Асизи от 13 век. За тях са характерни дългите и заострени качулки, заради които монасите получават и прякора „капуцини“ (носещи качулки).
Това не е единствената версия за появата на капучиното. Историята свързава напитката и с името на монаха-капуцин – отец Марко д’Авиано, изпратен през септември 1683 г. от папа Инокентий XI във Виена, за да убеди европейските сили да създадат коалиция срещу османските турци. Отсядайки във виенско кафене, се наложило да смекчи горчивия вкус на кафето, добавяйки мляко.
Тук може да добавим и името на Йоханес Деодат, собственик на едно от първите виенски кафенета, за когото се твърди, че също е експериментирал с нови смеси от кафе, захар и мляко.
Според старите рецептурници напитката се е приготвяла от кафе със захар, яйчен белтък и сметана. Използването на прясно мляко в кафето по заведенията е нов феномен и навлиза с появата на хладилниците през 20 век.
През 19 век модата на Kapuziner се разпространява, а усилията са насочени към постигането на по-плътна и пухкава пяна на млякото. Е, изобретяването на есперсо машината от Анжело Мориондо през 1884 г. съществено променя начина на приготвяне и консумиране на кафето, но не и отношението към него.
Самите виенчани не спират да експериментират и смесват класическото черно кафе с мляко, сметана и ликьор в различно съотношение, получавайки доста дълъг списък с предложения за чаша топла зареждаща с енергия напитка.
снимка coffeegeek.tv
