Снимки сдружение „Секция К“
Свикнали сме да възприемаме мартениците като символ на здраве, сила и щастие. Но в чужбина те разкриват и своята обединяваща сила и то не само между българите, но и между българи и австрийци.
Дървото в центъра на Fritz-Grünbaum Platz в шести район на Виена вече е с необичайна украса – на клоните му са закичени червено-бели пискюли, а стволът му е обвит с червено-бял шал. Този първомартенски премяна е дело на творците от „Секция К“ и има своята интересна история.
С мартеници срещу шенгенския отказ
Когато художничката Силвия Генова разговаря с колегите си за отказа на австрийското правителство да приеме България в шенгенското пространство, тя разбира, че те не одобряват това решение. От дума на дума проф.Килиан Франер предлагат творците, обединени в сдружение „Секция К”, да направят нещо, с което да покажат на българите, че и без формално да са част от Шенген, те са неделима част от общото европейско пространство. Силвия им разказва за красивата българска традиция на 1 март да се подаряват мартеници, които са символ на здраве и дълголетия и се дават като талисман за късмет. Австрийците са очаровани и така се ражда идеята творците да изработят мартенички и с тях да украсят дърво, разположено на видно място.
Творческа работилница
Екипът на творческото сдружение се заема за работа – осигурена е подкрепата на управлението „Паркове и градини” и на кмета на шести район Маркус Румелхарт, намерени са подходящи прежди и материали за изработването на мартениците. Учителката Краси Шарф от българското училище „Св.св.Кирил и Методий” този път трябва да обучава възрастни, а не деца, как се усукват червено-белите конци. Постепенно ателието на австрийския художник Герхард Червенка се пълни с мартенички – пискюли, топки, Пижо и Пенда.
Ден преди да дойде Баба Марта
На 28 февруари членовете на „Секция К” и проф.Килиан Франер, кметът на шести район Маркус Румелхарт, директорката на БКИ „Дом Витгенщайн” Румяна Конева, художничката Силвия Генова и други българи се събраха пред дървото на Fritz-Grünbaum Platz, за да го „облекат” официално в първомартенска премяна. „С този жест искаме да покажем на българите, че за нас те не са изключени от шенгенското пространство”, каза при откриването на мартенското дърво проф.Килиан Франер. Той разказа за историята на тази красива българска традиция и за символиката на бялото и червеното. Този разказ може да се види и на специална табела, прикрепена към ствола на дървото. То ще остане украсено с български мартеници до края на месец ноември. До тогава България може и вече да е станала член на шенгенското пространство.
