Интервю Елица Ценова
Кое Ви описва по-добре – лекар, който рисува или художник, който лекува?
Както и да го погледнем, и в двата случая съм си все аз. На практика нямаме нужда от етикетите, с които хората обичат да описват нещата, за да систематизират света около нас.
Кога започнахте активно да се занимавате с рисуване?
Винаги съм имал интерес към рисуването. Като всяко дете обичах боичките и всичко, което можех да направя с тях на белия лист. За съжаление с порастването много деца спират да рисуват, но аз все намирах начин да продължа тази моя страст. Като лекар нямам много свободно време и затова избирам занимания, в които не завися от някой друг. Може би през 2012 г. взех съзнателно решение да се концентрирам върху рисуването. Тогава си купих и първите професионални материали. Известно време експериментирах с какво ли не, но някак интуитивно се спрях на маслените бои. Може би защото миришат по-приятно от акрилните или може би, защото ми дават повече възможности за изразяване, но точно те ми помогнаха да намеря моя стил на рисуване.
Картините Ви са сюреалистични, наситени с много животни и чудатости. Как бихте описали стила си?
Стилът ми естествено е повлиян от различни етапи в историята на изкуството. Аз се интересувам от зоология и биология и вероятно оттам взимам някои от образите в картините. Случвало ми се е на сън да виждам лица и форми, които след това предавам с четката. Салвадор Дали има специално отношение към сънуването. По време на следобедната си дрямка той е държал връзка с ключове в ръката си, за да може, когато я изпусне, да се събуди и да си спомни сънуваното.
За младия Дали теорията на Фройд за сънищата е ключ за осмисляне чрез изкуството на страховете и маниите. Благодарение на това, след 1926 година той развива своя уникален сюрреалистичен стил. Повечето хора намират в моите картини паралели със Салвадор Дали. Мозъкът ми дълго е бил захранван с идеите и картините на Дали и като колорит, теми, нюанси безспорно съм повлиян от него, но и от много други творци. Дали е една от първите асоциации при много наблюдатели, най-вече защото самият той има изключително широка популярност.
Във Виена човек е заобиколен от изкуство и не може да избяга от влиянието му. Във Варна, където съм всяко лято, също има изобилие от възможности да се види нещо ново и интересно. Но аз допълнително активно търся “храна” за жадното ми за изобразително изкуство съзнание. Многобройните ми професионални пътувания по конференции и конгреси например задължително включват посещения на музеи и картинни галерии. Поради натоварената програма винаги проучвам и планирам тези посещения предварително.
Един художник много трудно може да анализира собственото си изкуство. При мен нещата се случват спонтанно – появява се някакъв проблясък и ако имам лист и молив наблизо, веднага го скицирам. Едва по-късно решавам коя от многото такива скици може да се развие в картина.
Като невролог Вие изучавате човешкия мозък. Може ли външна сила да промени посоката на мислите ни?
Повече от 100 години психологията се занимава именно с темата за промяна и манипулиране на човешкото мислене. Днес телевизията и средствата за информация успешно се справят с тази работа. Едуард Бернайс, който между впрочем е роден във Виена и е племеник на Зигмунд Фройд, още през 1920 г. създава методите на съвременната пропаганда и манипулация. В този смисъл, да, човешкото мислене може да бъде съзнателно насочвано и има трикове, с които да бъдем лесно подвеждани.
В такъв случай имаме ли изобщо свободна воля?
На този въпрос е трудно да се даде кратък отговор, но вероятно не в смисъла, който самите ние бихме искали, защото сме зависими от много фактори на заобикалящата ни среда.
Има ли изкуство в медицината?
Може да Ви се стори невероятно, но медицината е изкуство. Лекарят често е принуден да взема решения при наличието на много малко изходна информация. Понякога съмнението за едно или друго заболяване се оказва базата, на която стъпваме, за да поемем в определена посока. Човек трябва да приеме, че може да допусне грешка. На практика около 1/3 от нещата, с които работим, са ясни, останалите – не.
Тук идва деликатният въпрос за отговорността.
Да, всеки поема отговорност за решенията и действията си. И това ни отличава от роботите.
Медицината се разива изключително бързо, науката напредва и днес вече могат да се направят допълнителни изследвания, които бързо да ни дадат значително повече прецизна информация.
Най-трудни са моментите, в които трябва незабавно да се вземе решение при наличие на минимум изходни данни.
Вие се занимавате с изследване на инсулта. До какво степен може да се възстанови мозъкът след прекаран инсулт?
Инсултът е увреждане на част от мозъка и възстановяването зависи от степента на пораженията. Първите няколко часа са решаващи за лечението, след това всичко зависи от трайността на уврежданията. Днес разполагаме с много повече възможности за предотвратяване на инсултите – запушените съдове могат да се отворят, има препарати за разтваряне на съсиреци.
Професионалната Ви работа е свързана с мозъка. На какво предпочитате да се доверявате в живота – на разума или на сърцето?
Въпросът къде е душата – в сърцето или в мозъка занимава човечеството от векове.
Според Аристотел сърцето е центърът на човешката душа, а мозъкът е система за охлаждане на кръвта. Едва по-късно ролята му като централен орган на съзнанието става ясна. Например, в началото на 20 век немски учен патолог излиза с теорията, че мозъкът е органът, който със загубата на функцията си води до настъпването на смъртта на индивида.
Факт е, че всички емоции идват от мозъка, но интуицията е много важна. Не случайно лявата половина на мозъка отговаря за речта, математическите способности, порядъка, а дясната за емоциите, креативността, интуицията. За да създаде обект на изкуството, човек има нужда и от двете половини. Творческият заряд сам по себе си не е достатъчен, за да бъде индивидът успешен художник, музикант, учен. Нужна е и добра организация на знанията, дисциплина и упорит труд.
И в медицината е така – когато лекарят натрупа повече опит и знания, той по-лесно взима решения, базирани на интуицията.
Вярвате ли, че добрата дума лекува?
Доброто отношение към пациента е много важно. Ние като хора имаме неврони, които реагират на емоциите. Вниманието, съчувствието сами по себе си не могат да помогнат за лечението, но ако на болния се обясни честно и ясно какво е заболяването, той сам разбира какви са шансовете му. В този процес човек се освобождава от страха, а това помага много за мотивацията и усилията, нужни за възстановяването.
Емпатията е важна не само в лекарската професия. Съчувствието и уважението към другия трябва да са част от ценностната ни система като хора.
Как се отнасят колегите Ви лекари към популярността Ви като художник и обратно?
Като се има предвид, че вече съм член на Съюза на българските художници, може да се каже, че официално съм художник (смее се). Моите колеги лекари много се радват на творческите ми изяви. Трябва да подчертая, че далеч не съм единственият в съсловието, който се занимава с изкуство, тъй като сред нас има и музиканти, и други художници, и писатели.
Първата ми изложба бе през 2017 г. в БКИ „Дом Витгенщайн”. Всичко започна случайно, тъй като тогава един съсед ме подтикна въобще да мисля да изложа картините си пред публика. Изложбата се оказа успешна и ми даде кураж да продължа.
През 2018 г. имах изложба в градската галерия на Айзенщат, открита от дългогодишния председател на дружеството „Кюнстлер хаус“ във Виена, проф. Йоахим Гартнер, на която присъстваха кметът на Айзенщат, директорката на Българския културен институт в Австрия и много колеги от болницата.
През следващата година изложих картини и във Варненската градска галерия, събрала творби на стари майстори и модерни български художници, които харесвам. Бях много окрилен от похвалите на Стоимен Стоилов, който специално дойде на откриването, както и от топлите думи на приятели и непознати, изпълнили залите на най-престижната институция в родния ми град.
На следващата година получих покана за изява в Галерията за модерно изкуство на Щифтмузеум в Клостернойбург, който представяше интересна изложба под надслов „Небесна музика и танци на смъртта”.
Ето че наскоро имах едновременно доклад и изложба на конгреса по неврогенеза в Албена, организиран от проф. Антон Тончев.
Вече се чувствам еднакво уютно и сред научните лекарски среди, и в артистичния свят на художниците.
Времето е може би най-ценният ни ресурс, защото не можем да го складираме и съхраняваме. Вие как разполагате с този ресурс?
Управлението на времето е много ценно умение, осланящо се според мен на подредбата на приоритети и цели. Аз нямам телевизор. Когато не съм зает с пациенти или научна работа, рисувам. Тук се опитвам да впиша и другите си интереси.
Бихте ли ни разказали и за тях?
Вече споменах, че се интересувам от биология и зоология. Преди време активно събирах насекоми. Колекционирам стъклени предмети и изкуство, най-вече картини и графика и с удоволствие посещавам антикварни магазини и базари за стари вещи. Имам чаши и вази от епохата Бидермайер, които са направени удивително красиво и с много фантазия. Тази красота ме пренася в свят, който за мен е място за почивка.
При подходящи условия свиря на китара и пея. Макар че в последно време го изоставих на по-заден план, готвенето не ми е чуждо и обичам да експериментирам с рецептите. Ястието, особено когато е вкусно, изчезва доста бързо, а аз очевидно обаче имам афинитет към по-трайните неща – обичам, създаденото от мен да остане и да го съзерцавам по-дълго.
През 2022 г. бяхте удостоен с наградата на Министерство на културата за принос в популяризирането на българската култура в Австрия. Как усещате родината, погледната отвън?
Излязох от България през 1996 г, за да следвам медицина във Виена. Дълги години работих в Германия преди отново да дойда със семейството ми в Австрия. Със съпругата и децата ми се прибираме всяко лято и прекараното в България време е свързано само с хубави моменти.
Корените ми са във Варна и аз реално никога не съм се откъсвал от морето. България е моята родина и това няма да се промени, независимо къде живея.
Визитка:
Д-р Стайков е роден във Варна. Завършва медицина във Виена. Специализира неврология, гериатрия и интензивна медицина с фокус върху инсултите в клиниката по неврология към университетската болница в Ерланген, Германия. В момента е шеф на неврологичната клиника в многопрофилната болница в Айзенщат, има и частна практика като невролог във Виена.
Д-р Стайков е автор на над 70 научни публикации в международни научни журнали, съавтор в научни книги и учебници. Като „доктор по медицина” и „доктор на медицинските науки” с ранг на професор той изнася лекции в престижни медицински университети и научни форуми по света.
Член е на Съюза на българските художници. Като художник е познат на публиката под псевдонима Деметриус Стайков. Негови творби са част от колекциите на Галерията за модерно изкуство в Клостернойбург, ГХГ Варна, ХГ Русе, частни лица в Австрия, България, Германия, Унгария, Чехия, Съединените Щати.
