2.7 C
Виена
петък, 22 ноември, 2024
spot_img
НачалоAвстрияПредложението на австрийския канцлер за ограда на българската граница среща критики

Предложението на австрийския канцлер за ограда на българската граница среща критики

-- Реклама --

По време на срещата на върха на страните на ЕС в Брюксел австрийският канцлер Карл Нехамер предложи ЕС да финансира изграждането на ограда на българо-турската граница. „Трябва най-накрая да премахнем табуто на оградите”, смята той.

Предложението идва дни след като Австрия наложи вето на присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство и на фона на силен миграционен натиск. Нехамер заяви, че е в „тесен контакт“ с държавните глави на двете страни и според него „самият български президент посочва необходимостта от укрепване на оградата срещу Турция“.

___________________

Критики срещу решението на Австрия да блокира влизането на България и Румъния в Шенген

__________________

За изграждането на такова съоръжение са нужни около два милиарда евро, които трябва да бъдат отпуснати от ЕС.

„Оградите сами по себе си не са нещо ново“,

казва Нехамер, визирайки бариерите по гръцко-турската граница. В момента финансова подкрепа от ЕС може да се получи за изграждането на подходяща инфраструктура по границите, но не и конкретно за огради, стени и поставянето на бодлива тел.

Ден преди изказването на Нехамер в Брюксел министърката по европейските въпроси Каролине Едтщадлер (ÖVP) говори в предаването Krone.tv за необходимостта от „физически бариери“ за защита на външните граници.

Въпреки че темата за миграцията и нелегалното преминаване на границите да не бе в дневния ред на вчерашната среща на 27-те държави членки на Съюза, Нехамер е доволен, че заедно с Нидерландия са успели да провокират по-широка дискусия.

Критики в страната

В същото време действията на правителството както по отношение на ветото спрямо България и Румъния, така и спрямо идеята за изграждането на физически прегради по външните граници на ЕС среща сериозни критики вътре в страната.

Зелените, коалиционният партньор на Народната партия в правителството, са скептични по въпроса. „Що се отнася до външните граници на ЕС, трябва да са възможни и двете: ред и хуманност. Ако ЕС подкрепя своите държави членки в областта на граничния контрол, той трябва да го прави така, че да се постигне точно тази цел. Простичкият призив „да се изградят стени около Европа“ от страна на Австрия, която няма излаз на море, допринася повече за полемиката в дебата, отколкото за намирането на решение“, каза в изявление лидерът на клуба на Зелените Зиги Маурер.

Парламентарният клуб на Социалистическата партия (SPÖ) обвини Народната партия (ÖVP) в „безпомощна символична политика в областта на убежището и миграцията“. „Години наред правителствата на ÖVP не са направили нищо, за да решат ефективно и трайно проблема с незаконната миграция“, се казва в изявление на клуба на SPÖ. „С фалшиви партньори като Орбан, който прегазва Австрия, Нехамер не може да се ползва с доверие. Федералното правителство не е в състояние да представи сериозни предложения за нова система за убежище и миграция в Европа.“

От опозиционната партия NEOS са възмутени: „Това предложение в стил „Тръмп“ ще постави Австрия „още по-близо“ до десни популисти като унгарския лидер Виктор Орбан и „ще я изолира от останалите държави – членки на ЕС“, заяви в изявление евродепутатът Клаудия Гамон.

„Ако Нехамер има сериозни намерения, правителството трябва най-накрая да издигне гранични бариери на стратегически важни места по австрийската граница и да приспадне разходите за това от вноската на Австрия в ЕС. Това би било по-бързо, отколкото да се чака ангажимент за финансиране от ЕС. Тъй като няма „крепост Европа“, трябва да има „крепост Австрия“ – и граничните бариери са важен принос за това“, поискаха лидерът на Партията на свободата (FPÖ) Херберт Кикъл и партийният говорител по въпросите на сигурността Ханес Амесбауер.

Планът на Брюксел

Комисията на ЕС съща вижда нещата по различен начин от Нехамер и от своя страна посочва мерки за спиране на рязкото нарастване на броя на мигрантите по маршрута през Западните Балкани. Планът за действие на Брюксел включва по-ефективен граничен контрол, разполагане на общо 530 служители на агенцията на ЕС за защита на границите Frontex в Западните Балкани и подкрепа от страна на ЕС за репатрирането на отхвърлените кандидати за убежище. Визовата политика на някои страни от Западните Балкани – най-вече на Сърбия – също е подложена на контрол от страна на Брюксел. Тунизийци и индийци например получават безвизов режим на влизане, което превърна летището в Белград в център за мигранти, които нямат шанс да получат убежище в ЕС, а след това влизат в Съюза през Унгария, Хърватия или Румъния и често изчезват там. В хода на интензивните преговори страната-кандидат за членство в ЕС Сърбия най-накрая бе принудена да обещае, че ще адаптира собствения си визов режим към този на ЕС, за да ограничи допълнително миграцията.

Другите лидери на ЕС също осъзнават значението на настоящата миграционна криза. На 9 февруари се предвижда специална среща на върха, която ще се занимава само с тези проблеми.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации