“Когато през ноември миналата година населението на България отиде до урните за трети път в рамките на шест месеца, за да избере парламентарните партии, надеждите бяха големи. Надяваше се, че това ще сложи край на правителствената криза. Но дори и новата коалиция не издържа дълго: следващата неделя народът на България ще бъде призован да гласува отново – за четвърти път от април 2021 г. насам”. Така започва статията на Wiener Zeitung, посветена на изборите в България. Тя проследява събитията в страната от последната година и половина и заключава, че политическата нестабилност и фрагментация е толкова голяма, че най-вероятно следващите избори ще са едва след няколко месеца.
Der Standard също излиза днес с обширен материал, посветен на предстоящите избори. Един от основните акценти в нея е проруската ориентация на някои партии и президента.
„С оглед на борбата между прозападните и прокремълските партии парламентарните избори в неделя са от голямо значение за геополитическата посока на страната.
България е ключова страна за ЕС не само по отношение на енергийната политика. Ако проруските сили се засилят, това може да промени и политиката на ЕС по отношение на санкциите. Социологическите проучвания поставят на първо място консервативната партия ГЕРБ, която през годините на своето управление е свързвана с корупция и злоупотреби със средства от ЕС. По време на тяхното управление беше реализиран и газопроводът „Турски поток“ с руски газ – подарък за Кремъл”.
„Проруският блок се подкрепя и от президента Румен Радев, който през последните две години се превърна в основен двигател на българската политика”, продължава изданието.” Това е така, защото българските граждани са призовани да се явят на парламентарни избори за четвърти път през последните две години – толкова трудни са коалиционните формации. А Радев, който се противопоставя на санкциите срещу Кремъл и е проруски настроен, на практика управлява като действителен министър-председател чрез често назначаваните от него временни правителства”.
Относно възможните бъдещи коалиции за коментар е поканен лидерът на „Продължаваме промяната” Кирил Петков. Той ясно заявява, че изключва коалиция с Герб, Партията за права и свободи и крайната десница. „Петков иска да управлява с прозападната центристка партия Демократична България и социалистите. Другите партии „не са приемливи партньори за каузата, която преследваме“, каза той. Консервативната ГЕРБ под ръководството на дългогодишния премиер Бойко Борисов например не се интересува от върховенството на закона”.
_____________________
Адреси на избирателните секции в Австрия за гласуване на изборите на 2 октомври 2022
Какво трябва да знаем за гласуването на 2 октомври 2022
_____________________
Статията на Die Presse също разглежда възможните коалиции и последиците от невъзможността да се стигне до такива.
„Ако Герб спечели изборите, той ще се опита да състави „един вид проевропейско правителство на малцинството“ с партията на турското малцинство и евентуално с протестната партия ИТН. Не е напълно изключено заклетите врагове ГЕРБ и ПП да се споразумеят за „технократски кабинет“ заради общата им ориентация към ЕС и НАТО.
Но не само заради острите критики от страна на ПП и дяснолибералната ДБ за процъфтяващия непотизъм в ерата на лидера на ГЕРБ Борисов, коалиционните възможности изглеждат ограничени. Националистическата „Възраждане“, социалистическата БСП и „Българско възраждане“, три от осемте партии с шанс да влязат в парламента, се смятат за приятелски настроени към Русия – и не особено съвместими за коалиция.
В случай на неуспех при съставянето на правителство, президентът отново ще се заеме с това. С всеки следващ избор България все повече се превръща в президентска демокрация, смята Стойкев. Радев може да назначава „едно след друго служебни правителства“, без да се налага да организира мнозинство за тях: „Това на практика е еднолично управление без политическия контрол на парламента“.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
