„Никутин”, авторски спектакъл на Милена Миланова
След като завладя публиката във Франция, Испания, България, Полша и Румъния Николай Никутин най-накрая ще ни посети и във Виена. Талантливата актриса Милена Миланова ни кани на една вечер в стила на кабарето. Официалното облекло не е препоръчително! Оставете мрачните си мисли в къщи, главният герой – Николай Никутин ще ви сподели своите, както и ще ви открие всички свои забавни страни. Унижаван, травматизиран и най-вече тероризиран от жена си. Под нейно давление той излиза пред публиката, за да проведе конференция против тютюнопушенето. Какво обаче се случва всъщност, ще разберем лично от него на 24 май в театър Пигмалион.
Нещо повече за себе си и за театъра в България и по света разказа лауреатката на Международния фестивал “Гала Стар” в Румъния и Международния Фестивал на куклените солисти „Арлекин” в Полша специално за читателите на А4.
Интервю Пламена Александрова
Кога започна да се занимаваш с театър? Как се породи интересът ти към това изкуство?
Играе ми се откакто се помня, такъв ми е характерът. Стъпих на сцената още малка в различни самодейни и полупрофесионални трупи, след това взимах уроци по театър във Варна и имах шанса да вляза в НАТФИЗ през 2008.
Защо точно кукли?
О, не само кукли. „Никутин“ е далеч от класическия куклен театър. Първо, това е представление с тематика за възрастни и второ, в представлението се смесват две страсти – и куклена, и драматична. Далеч съм от идеята за театър, в който актьорът се крие зад предмета или куклата. За мен един съвременен творец трябва да е компететнтен във всичко – драма, кино, кукли, танц, пеене.
Завършила съм Актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, но след това завърших Актьорство за Драматичен Театър в CNSAD в Париж и специализирах театър на движението в RESAD Мадрид. Тези специалности са мои страсти на равни начала и не мога да сложа йерархия между тях.
В България и на много места по света кукленият театър се смята за детска отживелица или низше изкуство, но на него се базират естетиките на едни от най-известните световни имена в театъра – Боб Уилсън, Ариан Мушкин, Филип Жанти, Тадеуш Кантор, Гордън Крейг, Гастон Бати и т.н. Силно се интересувам от тези нови, синтетични форми, които събират в себе си по няколко изкуства.
Разкажи ни за обучението си във Франция – с какво се различава от това в България и какво научи там повече?
Във Франция съм завършила CNSAD-Conservatoire National Superieur d’Art Dramatique и в момента завършам магистратура по театър в Сорбоната. Тези две учебни заведения са много различни едно от друго, защото едното е практическо, а другото – теоретично. Въпреки това като ги сравня с обучението си в България трябва да кажа, че в родната държава няма достатъчно строги изисквания при избора на преподаватели, което води до занижаване на качеството на образованието. Имала съм, разбира се, много добри професори и в България, но по-скоро като изключение, отколкото като правило.
Играла си в различни европейски страни – има ли разлика в отношението на хората към театъра? Има ли разлика в начина, по който се прави театър?
Има доста голяма разлика. Във Франция артистът е доста свободен – може да прави различни видове театър, защото има достатъчно заинтересована публика. От класическия театър, през клоунадата, цирка и до пърформънса. Във Франция има множество течения и режисьори, които не се ограничават във въображението си. В Испания има по-силна тенденция да се правят комерсиални спектакли, които са лесно смилаеми и пълни със звезди от телевизията, както в България. Затова пък Испания развива много силно театъра на движението, модерния цирк и модерния балет.
Къде и кога се появи идеята за Никутин?
Идеята за представлението се роди в България. Докато учих в НАТФИЗ бях привлечена от творбите на Чехов. По-късно, черпейки от артистичните традиции както на своята страна, така и на Франция, поставих спектакъла за първи път в Париж, през 2009, докато учех в CNSAD.
Повече за Милена Миланова и моноспектакъла може да научите тук.
Спектакълът „Никутин“ може да гледате във Виена на 24 май от 20 часа в Театър Пигмалион на английски език.
