Текст Елица Ценова
Синеоко момиченце тича из къщата и щастливо протяга ръце „Тате, вдигни ме!”. След секунда вече лети във въздуха, разперило ръчички като самолет и се залива от смях. Бащата поддържа крехкото телце и имитира звуците на двигателя. Весело е. Красиво е. Човешко е.
За всички, които безпроблемно имат деца, тази картина е част от ежедневната доза щастие. За много семейства тя е изстрадана, но безкрайно ценна реалност, платена с години прегледи, изследвания и опити за зачеване. За трети се оказва невъзможна химера.
Ивайло Митев е от онези бащи, които знаят какво означава инвитро процедура, оплодени яйцеклетки, замразен ембрион, репродуктивни проблеми. Дъщеричката му се появява на бял свят след 12-годишна борба, в която психическата и емоционална устойчивост на цялото семейство се оказват решаващи фактори за успеха. „Оказа се, че аз съм причината в нашето семейство да няма бебе. Имах репродуктивен проблем, който не можеше да се реши.” Подобно признание в консервативното ни общество, което облича в мълчание тези „деликатни” проблеми, се равнява на подвиг. След като събира купища информация по темата и сам минава през всички административни, биологични и психични трудности, Ивайло решава да говори. Той говори, защото
„и ако днешното поколение продължава да мълчи, утрешното дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!”
Днес в България има между 200 000 и 250 000 бездетни семейни и несемейни двойки. В следващите 25 години само 25-30% от тези почти половин милон души ще сбъднат мечтата си да станат биологични родители. Около 50 000 от тези семейства чакат своя ред, за да получат донорска яйцеклетка, която е техният единствен шанс да се сдобият с дете. Този процес отнема между шест месеца и една година. Годишно се правят едва 1000 инвитро процедури с донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди. Всеки четвърти българин в зряла възраст страда от репродуктивно заболяване. Голям процент от тях разбират това прекалено късно. Съотношението между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно. Това са безмислостните данни от Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.
Книги с мисия
През 2010 г. 36-годишният тогава икономист по образование започва да пише книги. Всяка книга е с мисия – събраните от продажбата ѝ средства отиват в помощ на едно българско семейство, което има репродуктивни проблеми. Събраните досега над 60 000 лева са дали надежда на 12 двойки. Пет от тях вече са щастливи родители, а още две бебета са напът да се появат.
Третият роман на Ивайло Митев „Бездетен” е своеобразна емоционална изповед. Сам минал през тревоги и разбити надежди, той се опитва да вдъхне вяра на всички, които са поели по трудния път на родителството. Ивайло не се определя като писател. „За да бъдеш писател, трябва да те прочетат поне две поколения. Аз съм разказвач на истории”, споделя той. Книгите му обаче бързо намират своята аудитория и дават така нужната вяра и емоционална подкрепа както на копнеещите за бебе двойки, така и на техните близки.
Шест са общо романите, които Ивайло е посветил на каузата си – „Бездетен”, „Звукът на самота”, „Бранимира и вишневото дърво”, „Съдбата на дете”, „Гобленът на живота”, „Единствен”. Всеки един от тях разглежда социален проблем, който не намира адекватно решение в обществото. Такава е съдбата на децата, израснали в домове без родителска грижа или пък психическото насилие над жените и особено над бременна жена. И всеки от тези романи ни учи да си помагаме, да се вглеждаме с грижа и внимание в хората до нас, да не крием проблемите, а открито да търсим решения, да даваме подкрепа и кураж.
Обвързан единствено с кауза
Ивайло Митев не членува в организации и не иска да се обвързва с ничии интереси. Сам издава книгите си, а средствата от продажбите им отиват директно по сметка на болницата, в която ще се извърши ин витро процедурата. Подкрепата никога не е анонимна, защото двойката, която ще получи получи помощ, винаги се знае. Това са хора, опитали вече веднъж ин витро процедура, но чисто финансово не могат да си позволят повторен опит. Те проявяват и не малка доза смелост в труден момент да заяват публично проблема си. Но това е и една от целите на кампанията – нуждаещите се да видят, че не са единствени, да усетят подкрепата дори от непознати и да знаят, че доброто съществува.
„За да се роди едно Българско дете!“
Ивайло цитира стряскащата статистика от Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.: „През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г., нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. По данни на Европейската статистическа агенция, от 2001 г. насам, от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст”.
През октомври ще стартира нова кампания, която ще помогне на още едно българско семейство да отново да опита да се сдобие с бебе. Всеки желаещ може да си купи книгата „Две съдби с вишнев цвят“, която включва в себе си романите „Бранимира и вишневото дърво“ и втората и последна част на историята – „Бранимира и тайната на вишневото дърво“.
Вече знаете защо – „За да се роди едно Българско дете!”
Във Виена романите „Бездетен” и „Звукът на самотата”, събрани в едно книжно тяло могат да се купят във фризьорски салон Valeriya Nikolla. Цената е само пет евро, но всеки желаещ може да дари допълнително сума по свой избор.
За контакти ТУК
Книгите могат да бъдат поръчани и чрез издателство „Сиела“ ТУК.
С Ивайло Митев може да се свържате чрез профила му във Фейсбук.
__________________________
Още по темата:
Feia Бременност – едно мобилно приложение в отговор на всички спонтанни въпроси
