Интервю Елица Ценова
Г-н Стоилов, Вие от години живеете извън България, но редовно се връщате в България. С какво продължава да Ви привлича родната Варна?
Връзката ми с морето я нося навсякъде по света, където живея или пътувам – в Европа, Австралия, САЩ. Разбира се най-силна е връзката ми с моя роден град Варна и с моето Черно море. Дълбоко ме вълнува атмосферата на Варна и особено на старата част на града, където съм роден и израснал. Рибарите с техните мрежи с риба, фарът, тази неповторима панорама на варненското крайбрежие, ето това продължава да ме вдъхновява.
Вече сте на 77 години, но продължавате да творите. Рисуването ли Ви държи толкова активен?
Ритъмът на рисунката за мен е ритъмът на Живота. Рисуването е като медитация. Както казва големият френски художник Анри Матис „Когато рисуваме, ние се молим“. Моето щастие е на върха на молива. Не мога да не творя.
Как бихте описали времето, в което живеем днес?
Целият ни човешки стремеж е да живеем в един по-справедлив свят. В по-голяма хармония със себе си и с другите.
Има ли нещо, което все още не сте направили, а истински Ви се иска? Какво Ви спира?
Имам още много идеи и картини в ума ми, които тепърва ще нарисувам.
Имате много картини, посветени на карнавала, цирка, театъра. С какво Ви привличат маските?
Интересуват ме темите и персонажите от Комедия дел арте от Италия и Франция – Арлекин, Скарамуш, Влюбените. Когато съм във Венеция, светът на маските и на метаморфозите оживява най-ярко и продължава своя път в моето въображение. Това е вечната тема за карнавала и за двойнствената човешка същност.
6. Античността и митологията са често срещана тема в картините Ви. От къде идва желанието да изследвате миналото?
Изкуството за мен е безкрайно пътуване във времето чрез въображението на художника, което преминава историческите граници. Между минали и съвременни цивилизации и култури. Дълбоко ме вълнува тракийското наследство по българските земи, както и знаците на богомилите, които открих и в Южна Франция, когато живях там. Във Варна още като малък за първи път бях впечатлен от античните разкопки и от артефактите, които са представени във Варненския исторически музей. По-късно тук беше открит и Варненският некропол с най-старото злато в света.
Вие успявате да сътворите монументални пана и в същото време изящни илюстрации за книги. Какво все пак Ви доставя повече удоволствие? С какво Ви привлича една голяма творба и съответно една по-малка?
Всяка картина има своята биография. За мен водеща е рисунката с линия. Нейната пластичност и чувствителност. Камерна или монументална – тя е моята митология. Да изпитам удоволствието от създаване на образи, светове, състояния, метаморфози на човешките преживявания.
Голямоформатната картина е предизвикателство. Мащабно и въздействащо като симфония. Изисква прецизност към детайла, взаимовръзките, необходимо е можене. Монументалните ми работи през годините ме изразяват по специфичен начин. Това е керамиката „В света на Йовковите герои“, 80 кв.м, за Дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич, която направих през 1980-та година като част от архитектурното оформление на комплекса. „Драмата на човека“, 17х3 м. е моя живописна монументална картина от 1987 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Имам и други работи през годините.
Картините Ви се отличават с наситени цветове и невероятно изпипани детайли. Как познавате, че една картина е напълно завършена?
Подсказват ми вътрешното ми чувство и опитът. Според Ботичели обаче „незавършената картина е нещо прекрасно“. За мен детайлът е особено важен и се старая да бъде част от всяка моя работа.
Кога Ви се рисува повече графика и кога посягате към боите?
Обичам да рисувам с линия и щрих. И в монументалната ми живопис, и в графиката, акварелите, пастелите, керамиката. Другото е просто избор на материал, не на жанр.
Какъв съвет бихте дали на млад художник, който тепърва навлиза в занаята?
Да рисува много. Така ме учеха моите преподаватели и в Художествената гимназия, и в Академията. Караха ни да правим по 100 рисунки на ден!
Вие нарисувахте картината за плаката за предстоящото гостуване на детско-юношеската филхармония „Пионер“. Какво бихте пожелали на тези деца, които тепърва навлизат в света на изкуството?
________________
Най-старият младежки оркестър в Европа – детско-юношеска филхармония „Пионер” гостува във Виена
_________________
Радвам се, че и аз, както и други българи, които живеем във Виена, всеки по свой начин, подкрепихме тези талантливи деца от нашата Родина. Аз направих рисунката за плаката, а автори на чудесното графично оформление са Марио Александров и Мирослав Семков. Пожелавам на тези млади хора да продължават да обичат изкуството и да го развиват до световни висоти.
Визитка
Стоимен Стоилов завършва Националната художествена академия през 1972-ра в класа на проф. Александър Поплилов. Създател е на Международното биенале на графиката във Варна. През 1991 г. е удостоен с Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет. В същата година ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Художникът се премества да живее във Виена. През 2009 г. е удостоен с титлата „професор“ от Министерство на културата на Австрия за изключителни заслуги към развитието на нейната култура и изкуство. Носител на орден „Стара планина“ първа степен.
Негови произведения са притежание на Френската библиотека и Фондът за съвременно изкуство в Париж, Музеят за графично изкуство „Албертина“ във Виена, Конгресната библиотека във Вашингтон, Третяковската галерия, музеят „Пушкин“ в Москва, частни колекции. Името му фигурира в Benezit – най-старата френска енциклопедия за изобразително изкуство. Източник: Галерия Кавалет
