Текст Елица Ценова
Футболът като спорт, като работа, като страст, като призвание… Има ли политика във футбола или футбол в политиката? Футбол и социални каузи, футбол и комуникации, футбол и социални мрежи… В колко още комбинации може да сложим играта с коженото кълбо и от колко още различни ъгли може да наблюдаваме най-популярния спорт?
Теодор Георгиев може да ни предложи поне още дузина възможности да погледнем на футбола не само като състезание на стадиона, но и като обединителна и вдъхновяваща сила. Познаваме младия мъж от протестите през 2020, когато не само развяваше българския флаг по централните улици на Виена, но и професионално се грижеше за отразяването на събитията в социалните мрежи.
Днес Теодор вече е магистър по медии и комуникации от Виенския университет и работи като специалист в сферата на дигиталния маркетинг. Всъщност сърцето и умът му са посветени на футбола, защото
„футболът е една от най-големите сили, с които човечеството разполага”.
„Достатъчно е да си припомним колко хора гледат футбол или фактът, че ФИФА има повече държави-членки от ООН, за да разберем, че тази игра притежава невероятен обединяващ заряд”, убеден е той.
Ах, този футбол!
Като ученик Теодор започва да играе в юношеския отбор на „Славия”, след което продължава кариерата си в „Левски”. Отличава се с бързина и техничност и треньорите възлагат големи надежди за футболното му бъдеще. В този момент обаче приоритет има учението и той постепенно се разделя с амбициите за спортни изяви на стадиона.
Но футболът е в сърцето му и младежът продължава връзката си с този спорт. Макар този път в медийното поле. Бакалавърската му работа в мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан” на тема „Как Русия използва Световното първенство по футбол през 2018, за да изчисти имиджа си” изследва влиянието на политиката в спорта. Магистърската му теза пък се занимава корпоративната социална отговорност в европейския футбола и акцентира върху връзките с обществеността. Неизбежно е в един момент тази любов да прерастне в нещо по-голямо, значимо и видимо.
Ритнитопъ – интелигентният сайт за футбол
Теодор е от тези непримирими млади хора, които не само виждат и дискутират проблемите, но са и готови да предложат решения. Тъжната ситуация в българския футбол го вълнува и той търси начини да открива и анализира случващото се. Постепенно намира приятели, които „трептят” на същата честота и в разгорещените им разговори се ражда идеята да създадат собствен проект, посветен на футбола. „Бяхме трима човека – аз като център нападател и две крила. Целта ни беше не само да ровичкаме и да пишем относно проблемите, но и да намираме решния за тях. Въпреки че имахме контакти и информация, оказа се, че в България е трудно да „риташ” срещу статуковото. Днес гледаме в същата посока и неслучайно нашият слоган е „Бий им шута“.
„Ритнитопъ” се ражда във Виена и зад него стоят много идеи и часове труд. Името на сайта звучи леко носталгично, но и подсказва здравата връзка с корените и примествеността в спорта. „В началото в България вместо „футбол” играта се е казвала „Ритнитопъ”. Всичко започва в двора на езиковата гимназия във Варна, когато един швейцарски учител разяснява правилата и организира първите игри”. Теодор с лекота разказва историята на футбола в България, напомняйки, че успехът от Световното първенство през 1994 не е самотен връх, защото и поколението от 80-те години има своя значим принос в излизането на страната ни на международния терен.
Проблеми, проблеми и някои решения
Днешното състояние на българския футбол определено тежи на екипа на Ритнитопъ. Раздиран от корупция и скандали, БФС не може да консолидира хората в системата и да излъчи лидери.
„Футболът ни е отражение на обществото”,
убеден е Теодор Георгиев и посочва поне две основни причини да не можем да сме като Хърватия и Сърбия. „От една страна ни пречи мързелът, а от друга множество психо-социални фактори като слаба психика и неспособност да общуваме нормално. Ние сме силни в индивидуалните спортове, но успехите ни в колективните изяви са по-скоро спорадични”.
Много от статиите в сайта са посветени на състоянието на стадионите, липсата на стабилни юношески клубове, скъсаните връзки между поколенията, лошото управление. „Наблюдавайки ситуацията отвън, тоест от Виена, мога по-лесно да откроя явления и ситуации, с които хората в България така са свикнали, че вече не ги дефинират като проблем. Познавайки културата в западните футболни клубове, виждам подходящи решения, които предлагаме в нашите статии”. Така Теодор изгражда медия с мисия.
Торта с една свещичка
Ритнитопъ вече навърши една година и не само проходи, но и направи няколко забележителни крачки, давайки сериозна заявка, че ще бъде повече от информационен сайт. Тук акцентът е върху навлизане в дълбочина на проблемите, поставянена неудобни въпроси, споделяне на добри практики от световните клубове. За добре свършената работа говорят не само нараствaщият брой посетители на сайта, но и спечелените престижни награди като третото място на Лили Лозанова в конкурса на dir.bg за статията „Нещата, за които никой не говори: Законният начин, по който се спира развитието на българските юноши по пътя към професионалния футбол”.
“За една година успяхме да се развием до степен, че да покриваме изцяло разходите по поддръжка на сайта и създаване на видеосъдържание. Оставаме независими, което е изключително важно за нас. Следващата стъпка е да се превърнем в истински продукт и да заемем по-голям дял на пазара”. Теодор има съвсем ясна визия и план за развитие. И най-важното – знания, хъс и амбиция. Статиите на Ритнитопъ вече достигат до милионна аудитория в социалните мрежи, а разнообразните по тематика видеоматериали пораждат множество коментари и реакции.
Планове и мечти
В плановете на Теодор и екипа му е заложен и важен социален проект. Те искат да развият футбола за незрящи хора в България. „Футболът за незрящи се базира върху играта „голбал“. Тя е първата стъпка. Самият футбол се играе със звъняща топка, която тежи 1250 грама. Топката не е под налягане и е с дупки, за да се чуват звънчетата. Играе се само в зала. Нашата идея обаче е да дадем шанс на тези хора възможността те да се докоснат до спорта и емоцията от състезанието. Ако съберем достатъчно голяма маса фенове и обществото ни се довери, ще изградим база за незрящите хора”.
Голямата мечта на създателя на „Ритнитопъ” логично е свързана с футболни емоции – български отбор отново да достигне до финалите на Световно първенство и той да има възможност да гледа и отразява мачовете. Теодор има и други идеи за футболни проекти, които се надява да реализира в даден момент.
