Усмихната, сърдечна, винаги готова да се отзове и помогне. Това е Милена Панева. Може да я откриете в централата на австрийските синдикати във Виена, но не е изключено и някъде по полетата, където раздава листовки на работниците като доброволец към организацията Sezonieri. „Много е важно хората да знаят правата си и да получават достоверна информация”, убедена е тя.
Милена Панева е родена в София. Завършила е специалност „Право” в СУ”Климент Охридски”. Тя е добре позната на българската общност като правна съветничка, която оказва безплатна помощ в сферата на трудовото и социално законодателство. Помогнала е на десетки сънародници да разрешат проблемите си с некоректни работодатели, да получат полагащото им се обезщетение или да събрат нужните документи за пенсиониране.
Интервю Елица Ценова
Кои бяха първите предизвикателства, с които се сблъска във Виена?
Дойдох във Виена преди седем години по лични причини. Животът тук ми хареса. Познанията ми по немски не бяха достатъчни, за да се запиша веднага във Виенския университет и затова първите години наблегнах на езика. Работила съм на няколко места едновременно, имала съм различни работи докато придобия самочувствие и се отпусна да говоря по-свободно.
Първата ми постоянна работа беше в Каритас, която ми даде много по-дълбок поглед върху проблемите и нуждите на хората.
Личният ми съвет към всеки, които иска да се установи в Австрия е да учи езика.
Кога се породи интересът ти към правото?
Майка ми е адвокат, така че съм израснала с правните термини и разговори за закони и процедури. За мен най-естетвеното нещо беше да потърся професионална реализация в тази област. Завършила съм специалност „Право” в СУ”Климент Охридски”, а в момента нострифицирам дипломата си във Виенския университет.
Имаш поглед върху образователния процес и в България, и в Австрия. Как изглежда една сравнителна картина?
Нещата са доста различни. Във Виена има по-директен контакт с преподавателите. Те са достъпни и чрез мейл, по телефон, за лична среща. Освен това са отворени за дискусии, интересуват се от личното мнение на студентите, готови са да изслушат и различната гледна точка. Тук цялостната организация е по-добра, по-модерна и удобна в сравнение с България, но пък препълнените аудитории са голям минус.
В България има много строга йерархия и е почти невъзможно да се общува с доценти и асистенти извън учебните зали. Те се придържат към учебниците, така че рядко се стига до разговор и обмяна на различни мнения. При все това и в София съм имала модерни преподаватели, които следят световните тенденции и сес тремят да ни научат да виждаме смисъла на правото, а не само тясната буква на закона.
Какво е най-трудното според теб в работата на юриста?
Най-трудното е да видиш реалната ситуация, изчистена от емоциите и личните пристрастия на клиента, и да разбереш какво точно иска той.
Едва когато казусът е ясен от фактологическа гледна точка, може да се реши какво да се предприеме и какво е реалистично да се постигне. Често хората идват оскърбени, излъгани, объркани и е трудно да подредим фактите, релевантни за конкретния случая. Всеки казус е различен и в нашата работа изразът „дяволът е в детайлите” трябва да се разбира много буквално.
Как откри Австрийските синдикати? Разкажи ни малко повече за работата си като правен съветник.
Приятели ми казаха, че Австрийските синдикати търсят човек с български език за новия проект за безплатни правни консултации на майчин език. Явих се на интервю, одобриха ме и започнах работа. Постепенно открих, че харесвам трудовото право. Благодарна съм и щастлива, че имам възможност да се развивам в тази сфера и да помагам на сънародниците си.
Специфичното при работата ми в профсъюзите е, че при мен идват главно хора, които не могат да си позволят адвокат. За тях синдикатите са единствената възможност да получат професионална помощ и да се преборят за справедливост на работното място.
Какво се случва, когато не можеш да помогнеш и да намериш решение на казуса?
Тези ситуации са много неприятни. Често става дума за хора в истинска нужда, които зависят от конкретното работно място, от обещаното заплащане и не могат да чакат, а трябва да се извървят определени процедури, които отнемат време.
Усещането за безсилие пред институции, процедури, правила е потискащо. Имала съм случаи, в които заедно с хората влагаме време и енергия, изминаваме заедно един дълъг път и накрая нещата не се случват.
С годините се научих да съм по-предпазлива и да не създавам прекалено големи очаквания от самото начало.
С какви проблеми и въпроси идват най-често при теб нашите сънародници?
Най-много са проблемите на работното място. Има брашнове като строителство, ресторантьорство, почистване, в които от край време има натрупвано напрежение. Идват хора заради неизплатени 13 и 14 заплати, които в Австрия са задължителни. Ковид пандемията наложи и нов модел на работа – съкратено работно време, домашен офис, затваряне при локдаун. Тук непрекъснато възникват въпроси, на които се стремим бързо да намерим отговор. Редовно имаме казуси, свързани със социалното осигуряване, майчинство, бащинство, пенсиониране, обезщетения.
___________________
Милена Панева, юрист: Запознайте се с трудовите си права още преди започване на работа
Работа в Австрия: 10 заблуди за трудовите правоотношения
__________________
Често проблеми с нашите сънародници възникват от грешни очаквания или липса на информация. Българското и австрийското трудово и социално права имат сходни моменти, но не са идентични. Случва се хората да си мислят, че и тук някои неща са уредени като в България и са много разочаровани да разберат по трудния начин, че това не е така.
Предварителното събиране на достоверна информация или консултация преди подписването на договор може да спести бъдещи неприятности.
Как пандемията промени работния ти ритъм?
Особено в условията на локдаун имам повече онлайн консултации и разговори по телефона. Личният контакт е много по-смислен и по-добър и определено ми липсват не само срещите с клиенти, но и контактите с колеги.
Успяват ли синдикатите да защитят интересите на работниците и служителите в условията на пандемия?
Австрийските синдикати участват в обсъждането на всички законодателни промени, засягащи трудовите правоотношения и още в тази първа фаза се опитват да защитят интересите на работниците и служителите. Особено внимание се отделя на грижата за децата и жените, както и на други уязвими социални групи. Много е важно да се говори за проблемите, защото ясното им дефинираме е първата стъпка към решаването им.
Създаването на специален сайт, посветен именно на промените в трудово-правните отношения в сегашната обстановка, помага на много хора да се информират навреме.
Вече сме в края на годината. Кой беше най-важният урок, който научи през 2021?
В година, в която основният проблем бе свързан отново с коронавируса и болниците, човек се научава да цени здравето. То застава на първо място и куп други неща остават на заден план.
Сега прекарваме повече време вкъщи и разбираме колко е важно семейството, подкрепата на близките, уютният дом. Мисля, че през тази година се научих да ценя повече нещата, които имам у дома. Без тях аз няма да мога да бъда достатъчно активна и полезна и на работното си място.
____________________
Още по темата:
Какво трябва да знаят бащите, които искат да ползват т.нар. Papamonat?
За безплатни консултации по трудови и социални проблеми може да се свързвате с юридически съветник маг. Милена Панева. Тя е на разположение по всички въпроси, свързани с установяване и прекратяване на трудово правоотношение, право на пенсия, социално осигуряване, проблеми на работното място, признаване на образованието и др.
Предварително записване по телефон или имейл е препоръчително:
тел.: 01/534 44-39 110
моб.: +43 664 6145063
мейл: milena.paneva@oegb.at
Johann-Böhm-Platz 1, 1020 Виена
(спирка Donaumarina на линия U2 на метрото, сградата на ÖGB)
