С Герхард Райвегер разговаряме за спомените му от България, за нуждата от популяризирането на страната ни в Австрия, за бизнеса между двете държави и очакванията ни за 2022 г.
Интервю Елица Ценова
Г-н Райвегер, бихте ли споделили с какво се занимавате в момента?
Вече съм пенсионер и наред с някои други неща, сега мога да посветя повече време на Австрийско-българското дружество (ÖGB). По-конкретно, заедно с останалите членове на Управителния съвет сега преработваме уебсайта на дружеството и подготвяме програмата, по която ще работим след като отмине локдаунът.
Вие сте живял няколко години в България. Има ли нещо, което Ви липсва от нашата страна?
Беше много хубаво да живея в столица, разположена в полите на планина. Трудно се забравя прекрасният пейзаж на Витоша. Особено ми липсват приятелите, които срещнах там и които, за съжаление, сега все по-рядко срещам.
Ако сега сте в България, кои места ще посетите отново и вкусa на кои български ястия бихте искали да си припомните?
Освен София бих искал да посетя отново дунавските градове Русе и Видин, както и да пътувам към Черно море, където има много красиви и интересни места. С удоволствие бих се върнал и в Пловдив и Велико Търново. Известната шопска салата ще бъде задължително в менюто ми.
Поддържате ли все още контакт с България?
Разбира се! За съжаление физическите контакти са силно ограничени в последно време, затова съм много щастлив, че през 2019 г. имах възможността да посетя Пловдив, който беше европейски град на културата. Хубаво е, че връзките могат да се поддържат и чрез електронните медии. Благодарение на българското посолство, БКИ”Дом Витгенщайн” и Австрийско-българското дружество познавам много българи и тук във Виена.
Често чуваме, че България е по-скоро непозната за австрийците страна. В същото време в тукашните медии преобладават негативните новини, свързани със страната ни. Бихте ли се съгласили с това наблюдение?
Това, което казвате, се покрива напълно с моя опит. За съжаление много медии се водят от девиза „Само лошата новина е добра новина”. Това, което продължава да ме изненадва, е колко малко австрийците познават България.
Следите ли сегашната ситуация в България?
Чисто професионално години наред следях отблизо политическата ситуация в България. Продължавам да следя събитията с голям интерес.
С какво и преди всичко как България може да стане интересна и атрактивна за австрийския бизнес?
За да постигне устойчиво развитие на икономическите връзки, България трябва да заложи на образованието и изграждането на висококвалифицирани кадри в браншовете, които са от значение за бъдещето. Важно е и чрез по-високо ниво на заплащане тези кадри да се задържат вътре в страната. Планираното въвеждане на еврото също е стъпка в правилната посока.
Как бихте убедили един австрийски предприемач да започне бизнес в България? За какви евентуални трудности бихте го предупредили?
Вече много австрийски фирми развиват успешен бизнес в България. Австрийските предприемачи могат да получат подкрепа от Центъра за външна търговия в София, който предлага професионални консултации според спецификата на отделния бранш. Трудности се срещат в България заради неясната регулация на собствеността на терените и земеделските земи. В тази насока определено е нужна правна сигурност.
Как бихте окуражили българските предприемачи да бъдат по-активни на австрийския пазар?
Като част от единния вътрешен пазар на ЕС българските предприемачи имат същите условия и възможности за бизнес както и австрийските фирми. Когато една българска фирма регистрира фирма в Австрия, тя автоматично става член на Търговската камара, която предлага помощи за стартиращи бизнеси било чрез консултации, обучения или финансиране. Допълнително има подпомагане по програмите за регионално развитие.
От две години животът ни е доминиран от коронавируса. Успяхме ли да извлечем нещо позитивно от ситуацията, което да ни помогне да се справим с нея?
Мисля, че трябва да сме щастливи, че науката днес е толкова развита, че за рекордно кратко време успя да разработи ваксина. Това може да ни даде увереност, че ще се справим и с други бъдещи предизвикателства както в областта на здравеопазването, така и в опазването на околната среда и климата.
Какъв ще бъде светът през 2022? А след пет години?
През 2022 г. ще сме се научили да живеем с коронавируса и ще можем да се надяваме на подем в икономиката. Геополитическата ситуация носи някои опасности, но те няма да са решаващи през 2022 г.
Какво ще бъде ситуацията след пет години не знаем и не можем да предвидим. Но можем да разпознаем някои предизвикателства и опасни сценарии, които могат да бъдат предотвратени.
За едно мирно развитие на света е важно на първо място да стои борбата с промените в климата. В същото време е важно да продължаваме битката срещу икономическото неравенство в глобален и национален план. Въпреки че все още не е добре подготвен за това, ЕС е наясно, че в променящия се свят трябва да се следват не само икономическите цели, но и тези на политиката за сигурност.
Като европейски граждани ние трябва да се противопоставяме на всички сили, които искат да отслабят ЕС.