В неделя католическият свят празнува Великден. Според Григорианския календар празникът се пада в неделята след първото пролетно пълнолуние (най-рано на 22-ри март и най-късно на 25-ти април). Ако потърсим значението на думата “Оstern“ (Великден) в речника Duden, ще открием, че произходът ѝ вероятно идва от името на индо-германска богиня на пролетта. В стария книжовен немски тя е свързана с думата “ōstar“, която означава „на изток”, “в посоката на изгряващото слънце”, “утринна светлина”. Утрото е християнският символ на Възкресението, понеже празният гроб на Христос е намерен рано сутринта, по изгрев слънце.
В Австрия, а и в други католически държави, сме свикнали да свързваме Великден с пъстри базари и щандове, отрупани с всевъзможни боядисани яйца и сувенири и магазини, пълни с шоколадови зайци и яйца. Освен с тях, в Австрия Великден се свързва и с някои традиционни местни обичаи. Всъщност подготовката за този светъл ден започва още от Цветница (Palmsonntag), която се пада в неделята преди Великден.
Поготовка за Великден
С Цветница се дава началото на Страстната седмица (Karwoche), която достига своята кулминация на Велики четвъртък (Gründonnerstag), Разпети петък (Karfreitag) и Страстната събота (Karsamstag). Макар произходът на думата Gründonnerstag (Велики четвъртък) да не е изяснен, повечето хора вярват, че идва от думата Grün (зелен). Поради това на този ден много често се яде спанак.
Das Ratschen: Когато езиците на камбаните отлетят за Рим, децата поемат тяхната роля
Това е стар обичай, който и днес се среща в някои райони. На Разпети петък и Страстната събота камбаните на църквите не звънят, тъй като се смята, че техните езици са отлетели за Рим. В тези дни ролята им се поема от деца, които вдигат шум с кречеталa по улиците и призовават вярващите да отидат в църквата за молитва.
В немскоезичния свят той се споменава за първи път през 1482.
За да заместят звъна на камбаните и да вдигнат достатъчно шум, децата използват специален дървен инструмент (Ratsche). С него те обикалят градове и села и рецитират кратки стихове.
снимка Pfarre Braunau St.Stephan
Наред с ръчноизработените дървени инструменти на децата, днес се използват и значително по-големи такива, които се поставят на църковните кули. Най-големият такъв инструмент в Австрия се намира в Ебензее. Той тежи близо 50 кг. и звукът му се чува на повече от километър разстояние.
От септември 2025 г. обичаят „Ratschen in der Karwoche“ е признат от ЮНЕСКО за част нематериалното културно наследство на Австрия.
Великденски огньове
В деня на Страстната събота в долините или по планинските склонове може да се видят запалени Великденски огньове, символизиращи възкресението на Христос и идването на пролетта. Вечерта в църквата се пали и Великденската свещ, чийто пламък символизира божественото. На следващия ден децата търсят сладкишите от Рим или яйцата, които Великденският заек е скрил.
Легенди за Великденския заек
Произходът на заека и мястото му в обредите, свързани с честването на Възкресение, не са напълно изяснени. Но дългоухият приятел е неизменна част от великденските приготовления в католическия свят, а в последните години и у нас. От шоколад, марципан или меденка, заекът е сред най-обичаните символи на Великден.
Заекът традиционно се свързва с плодородието, изобилието и плодовитостта, а в древните ритуали и вярвания – с луната и нейните цикли. Според исторически и археологически данни, яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите свързани с тях символизирали раждането на живота. Заекът се възприемал и като олицетворение на новия живот, който се заражда през пролетта.
Легенда разказва, че богинята Естре искала да впечатли група деца и превърнала една голяма пъстра птица в заек. Но тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца, които богинята подарявала на децата.
Според друго поверие, свързано с Великденския заек, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало. Изведнъж обаче се появило под кръста на разпнатия Христос.
Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очички. Това зайче хората кръстили Великденски заек.
В стара немска приказка се споменава за заек, който крие от малчуганите боядисани и рисувани яйца в градината.
Днес родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а целта на хлапетата е да ги намерят. Рабира се, раздават се и награди – за най-много намерени яйца, за най-голямо или най-малко яйце. Кошничката, в която боядисаните яйца се поставят обгърнати в слама, напомня символично на гнездото, в което те са снасяни.
Полезни адреси на български фирми, специалисти, организации и институции в Австрия
Великденска закуска
Традиционно великденските деликатеси в Австрия са запазени за преди обяда в неделя. Традиция, датираща от 12-и век, изисква преди обилната късна закуска ястията да се осветят в църквата. Великденските гозби и боядисаните яйца се носят в кошници, покрити с ръчно бродирани кърпи.
На австрийската трапеза в този ден не бива да липсват боядисани яйца, „великденска шунка“, хляб и сол, а така също и сладък великденски хляб.
Сутринта на Великден се събира цялото семейство, за да се наслади на приготвените ястия след Великите пости. Особено характерно ястие е великденската шунка, която сеподнася с прясно настърган хрян. Tя се приготвя от сварено пушено, нетлъсто парче свинско месо, което след това може да бъде запечено във фурната в тесто. Великденската закуска завършва със сладък хляб, подобен на нашите козунаци.
От същото тесто с мая се приготвят и дребни сладки или се изпича сладкиш във формата на плитка. Произходът на тези австрийски козунаци не е известен със сигурност, но според някои източници те са попаднали в австрийската кухня от Словения и Бохемия.
Смята се, че великденската закуска носи здраве и късмет през цялата година, затова и много семейства продължават да спазват традицията.
Интересна подробност е, че в Австрия е прието за Великден членовете на семейството да си разменят подаръци.
Златното зайче на LindtЕдно от най-обичаните зайчета по великденските празници е златното зайче с червена панделка и звънче, произвеждано от компанията Lindt. То се появява на бял свят случайно през 1952 г. В една мартенска сутрин, когато земята все още била покрита със сняг, главният майстор на шоколад излязал в градината с малкия си син. Случайно детето зърнало малко зайче да си играе под храста и било очаровано от дългоухия пухчо. Но когато зайчето уплашено бързо се скрило, детето потънало в плач. В този момент на бащата му хрумнало да направи такова зайче от шоколад. Вечерта той донесъл на сина си малкa фигурка, старателно загърната в златно фолио и със звънче на врата, „за да може винаги да се чува къде отива”. Оттогава зайчето се радва на популярност в над 60 държави по света и е сред един от най-харесваните великденски подаръци.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
