Тази година пандемията с Ковид 19 ни лиши от една от най-емблематичните предколедни събития – посещението на Кристкиндълмаркт. Почти като на разходките ни „Непознатата Виена“ поканихме екскурзоводката Диана Пиперова да ни припомни какво се случва на някои от най-популярните базари във Виена и да ни разкаже повече за тяхната история.
Ние всички жадуваме празничност и я приемахме досега за полагаща ни се даденост. Уви, оказа се, че тази година ще се лишим от тълпите очаровани и жадни за впечатления туристи, от суматохата по улиците, от блъсканицата на базарите (ах, как ни се иска да я има), от ароматите на ванилови кифлички и коледни сладки, от пунша и греяното вино (и блесналите погледи след втората-третата чаша), от супата в издълбания хляб, от неустоимата миризма на цвърчащите на скара наденички, от топлината на печените кестени, от хилядите съблазни на полезни и безполезни, но симпатични дреболии, на лъскави коледни играчки и сувенири и от безброй други неща, които не се сещам да изброя. Но най-вече ни липсва чувството на взаимно споделени моменти. Не случайно виждам по улицата хора с димящи чаши, макар че наоколо нищо не се продава. Явно са дошли с термосите си от вкъщи, просто за да са навън и заедно.
Непознатата Виена: Коледни светлини – виртуална разходка
Коледните базари ги няма, но ние се надяваме догодина да са още по-лъскави и богати, с още повече фантазия и замах. Защото са част от чара на Виена, който привлича гостите на града от близо и далеч. Без тях е немислима предколедната магия на Виена.
Традицията на тези базари ни отвежда далеч назад в история на града. Колкото по-далеч, толкова по-неясни са очертанията. Още през Средновековието, особено след 1382 г., когато на Виена са препотвърдени пазарните права от Албрехт III, е разрешено устройването на панаири – два пъти в годината по 14 дена, след Възнесение Христово и след Деня на св. Катерина (25-ти ноември). Няма обаче доказателства, че тези панаири имат нещо общо с коледни базари. От 1 600 година има сведения за щандове на Грабен, около катедралата св. Стефан и на улица Брандщете, поставяни на 16-17 декември и разваляни на 9 януари, на които са продавани“Peckn, Lebzelter und Zuggerpacher“, вероятно хлебни изделия и коледни сладки (филолозите по-добре могат да кажат). Тези пазари около Грабен и площада «Св. Стефан» носели името «Томасмаркт» и просъществували до 1761 г.
За първи път през 1722 г. е споменат „Nikolo-, Weihnachts- und Krippenmarkt“ на площад «Freyung“, но тъй като там имало и обикновен пазар, се стигало често до разправии между търговците. В крайна сметка през 1842 г. коледният базар бил преместен в съседство, а именно на площад „Ам Хоф“, където още от 14 век продавали риба, раци, плодове, зеленчуци и хляб. Коледният базар продължавал от пети декември до Нова година. През 1872 г. общинският съвет решил, че в един модерен град подобен базар няма какво да търси. След известни лутания той е възобновен, а през 1903 г. дори е електрифициран.
С Първата световна война започнали трудностите и митарствата на „Christkindlmarkt“, както наричат в Австрия коледния базар („базар на Младенеца“). Той е местен на пет разлчини места.
След войната новото начало е поставено през 1946 г. пред Панаирния палат, днешния „Museumsquartier“. Има неуспешни опити да бъде и на други места като в крайна сметка през 1975 г. решават да го преместят временно пред Кметството заради строящия се подземен гараж пред Панаирния палат.
Както знаем, няма нищо по-постоянно от временното. Така най-големият и известен коледен базар на Виена до ден днешен е пред Кметството. Над 150 щанда на 40.000 кв.м., огромна елха (всяка година от различна австрийска провинция), прекрасни коледни инсталации в парка, ледена пързалка с 3.000 в.м. площ, коледни работилници за деца и много други атракции го правят особено привлекателен за виенчани и задължителен за гостите на австрийската столица.
Но Виена има още много какво да предложи. Коледните базари, малки и по-големи, са вече над двадесет и всеки от тях има своя физиономия и чар. Някои са по-известни, други по-закътани.
«Коледното село» е разположено под погледа на достолепната Мария Терезия между двата музея-близнаци, в Шьонбрун базарът е пред кулисите на имперския летен дворец, на Михаелерплац – в имперския стил на двореца Хофбург, в Белведере – сред неповторима барокова атмосфера. В Старата обща болница и малките улички на Шпителберг базарите са за познавачи и романтици, на Карлсплац – за любители на приложните изкуства и за семейства с деца, на «Freyung“ – за почитателите на старите занаяти и т.н. На всички емблематични места – пред операта и катедралата, в Пратера – Виена предлагаше също кулинарни радости и много настроение.
Виенчани обичат да празнуват и заразяват с радостта си от живота всички наоколо. Не е чудно, че над 8,5 милиона човека миналата година са посетили коледните базари, от тях 4,5 милиона са виенчани. На щандовете гостите изпиват по 30 000 литра топли напитки на ден.
Пет съставки за ароматен пунш
И накрая малко история за една емблематична напитка на коледните базари, която допринася съществено за доброто настроение – пунша.
Идва от Индия, името от хинди (pāñč ) – означава «пет» заради петте съставки, от които се прави: азиатската спиртна напитка „арак“, захар, лимони, чай или вода и подправки. Английски мореплаватели от Източно-индийската британска компания донесли напитката в Европа през 17-ти век и името от „Puntsch“ станало „Punch“. През 1735 г. в един немски лексикон било обяснено като „starcken Getränck“ („силна напитка“). Един от най-известните му почитатели бил Моцарт, той го пробвал и харесал през 1764 на едно турне в Англия. Баща му описва пунша на един свой приятел като „Getränk von Wasser, Rhum, Zucker und Limonien“ („напитка от вода, ром, захар и лимони“).
Ето и една рецепта на портокалов пунш за приготвяне в домашни условия, тъй като тази година ще се наложи да си го приготвим сами.
За 10 порции са необходими следните продукти:
1,5 л портокалов сок
0,7 л бяло вино
1 л вода
2 корички канела
10 зърна карамфил
4 торбички портокалов чай
1/16 л ликьор от червени портокали
1/16 л ром (60 %)
Захар
Приготовление:
Портокаловият сок, водата и бялото вино се сгорещяват в голяма тенджера на бавен огън.
Добавят се зърната карамфил и коричките канела.
След това в тенджерата се сипват портокаловият сок и ромът.
Оставя се да поеме около 30 мин. (без да завира).
Накрая към пунша се добавя захар или мед по желание.
Преди сервиране карамфилът и канелата се отстраняват (за по-лесно могат да се поставят предварително в торбичка).
Успех в приготвянето и наздраве!
_____________________
Още по темата:
Непознатата Виена: Виртуална разходка от музея „Албертина“ до Хофбург
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Операта към музея „Албертина”
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Карлсплац към Кертнерщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка от двореца „Кобург“ до площад „Шварценберг“
Непознатата Виена: Виртуална разходка от канала на Дунава до Щатпарк
Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера
