В Деня на влюбените св.Валентин и броени дни след излизането на стихосбирката „Обичай ме бавно” разговаряме с поета Добромир Банев
Интервю Елица Ценова
По образование и професия Вие сте юрист. Как се съчетават алинеите и параграфите със строфите и римите на стиховете?
Наскоро определих това съчетание по-скоро като война, в която никога няма да има победител. Едното е моя професия, другото – призвание, но и на двете гледам като на работа. Да се отнасяш професионално към нещата, които правиш, е от особена важност за мен. Това важи както за правото, така и за писането на книги.
Векове наред философи и поети обясняват и възпяват любовта, а все има още какво да си кажем по темата. С какво ни омагьосва любовта?
Винаги ще има думи за любовта. Тя е неизчерпаем източник на вдъхновение. Поезията никога няма да може да я изчерпи като тема, защото самата любов не подлежи на дефиниция, но пък сравненията и метафорите няма да престанат да търсят обяснение на нейната същност.
Тъй като днес си говорим много за любов, как бихте довършили изречението „Любовта има вкус на… , мирис на… и е … на цвят”?
Любовта има вкус на кафява захар, мирис на син жасмин и е червена като вино на цвят.
Заглавието на новата Ви стихосбирка „Обичай ме бавно” звучи като протест срещу забързания ритъм на ежедневието ни. Страда ли любовта от високата скорост, на която живеем?
Да, точно такава е препратката на заглавието. Ние живеем на бързи обороти, а винаги трябва да намираме време за другия. Когато обичаме, не обичаме заради себе си, а заради човека, с когото сме. Важно е да казваме мили думи, да правим красиви жестове, защото тези простички неща са източник на истинското щастие.
Защо е важно да обичаме бавно?
Разбира се, това е метафора. Въпреки всичко, бавното обичане означава и да виждаме, когато погледнем към човека до себе си. Рано или късно рутината успешно се настанява между двама души, но можем да избегнем инерцията като си дадем сметка, че и другият има своите проблеми, тревоги и тъжни моменти. Упованието е невъзможно, ако приемем любовта за даденост.
В едно интервю казвате, че „единственото, което може да убие любовта е самата любов”. А какво може да я поддържа свежа и искрена дълго време?
Смисълът е да не изпадаме в другата крайност, като прекалим с демонстрацията на чувствата си. Да не сме обсебващи и задушаващи. Човек трябва да запази и личното си пространство. Емили Дикинсън казва: „Душата си намира свое общество, после вратата захлопва“. Щом вече сме познали любовта в другия, трябва да сме спокойни за уюта на света, който преживяваме заедно зад вратата.
„Обичай ме бавно” се появи в навечерието на 14-и февруари, точно както и предишната Ви стихосбирка „Любов до синьо”. Има ли празникът св.Валентин специално значение за Вас?
Мисля, че за много хора има значение. По-важното е, че е от значение за моите читатели. Аз съм щастлив човек. Непрекъснато ми пишат хора от всички краища на света, пращат ми картички и всички до една са със сърца и думи за любов. Празникът е повод аз да изразя моята обич към всички тях.
Нуждае ли се любовта от специален ден, в който да я празнуваме?
Не, любовта трябва да се празнува ежедневно.
Какво ще пожелаете на влюбените?
Да уважават партньорите си. Без уважение любовта е само една имитация на чувства.
На 6-и март Ви очакваме във Виена. Ще ни издаде ли в аванс какво да очакваме на срещата в БКИ „Дом Витгенщайн”?
Очаквайте да чуете най-добрите ми любовни стихотворения, със сигурност ще направят деня на присъстващите красив!
Отдавна вече нищо не боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор Дали
стрелките на часовниците спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се взират,
от нежност вятърът сега мълчи
и рокля като летен шал прозира.
Едва пълзи световният каданс,
край нас се сменят кадрите му плавно –
това е най–щастливият ми шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно.
Добромир Банев е роден на 30.01.1969 г. в Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Успешно съчетава работата си като юрист с поезията и публицистиката. Автор е на осем стихосбирки като последната – „Обичай ме бавно” направи дебюта си пред публиката на 6 февруари 2020 в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” в София. („Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно“ (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017). „Любов до синьо“ (2019), „Обичай ме бавно“ (2020).)
Негови стихотворения са включени в няколко български и чужди антологии за съвременна поезия.
На 6 март почитателите на поезията на Добромир Банев ще могат да се срещнат с него по време на представянето на книгата му в БКИ „Дом Витгенщайн”.
