3 C
Виена
четвъртък, 21 ноември, 2024
spot_img
НачалоAвстрия"Австрия не е Унгария", или колко лесно (и рисковано) е да работиш...

„Австрия не е Унгария“, или колко лесно (и рисковано) е да работиш с крайната десница

-- Реклама --
Канцлерът Себастиян Курц и вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щарахе

Текст Ангел Петров

Назаем от Дневник

Астрия е на 11-о място в света по свобода на медиите според „Репортери без граници“. Може би затова и гражданите ѝ, и чужди наблюдатели се изненадаха, когато в края на миналия месец вътрешният министър опита с писмо да ограничи достъпа до информация на критични медии. Малко по-рано се забърка в друг скандал и бе обвинен в опит за чистка в контраразузнаването.

Подобни изненади идват от кабинета във Виена, откакто преди почти точно година с 26% от вота и 51 депутатски места (11 повече, отколкото имаше до момента) крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) получи най-добрия си резултат от 1999 г. Тогава тя взе също 26% от гласовете и влезе в кабинета отново с консервативната Австрийска народна партия, както и сега.

Преди 19 г. обаче европейски правителства спряха контакти с Виена заради съюза с партия, основана от бивши нацисти. Днес климатът в Европа е друг: антимиграционната реторика и подобна политика са подразбиращи се в европейската публична сфера. От пика на кризата през 2015 г. насам лидерът на FPÖ Хайнц-Кристиан Щрахе, ръководил партията от 2005-а, не просто я възстанови от разцеплението заради предшественика Йорг Хайдер, което въпросът за миграцията можеше да задълбочи; той я изведе от кризата и я превърна във втора политическа сила.

Въпреки акцента върху миграцията сравненията на канцлера Себастиан Курц с унгарския премиер Виктор Орбан се считат в Европа за пресилени, а за сътресение в политическия живот на Австрия този път не се говори. Къде е разликата и постига ли Курц мечтата на консерваторите в цяла Европа: да попречи на популистите да го изтласкат от властта?

Ако да, каква цена плаща австрийската демокрация? „Дневник“ попита експерти как се отразяват на Австрия позициите на крайната десница по спорни теми като миграцията, Русия и Балканите.

„Това се подготвя от 30 години“

Миграцията бе спойката, събрала Курц и Щрахе заедно. Канцлерът върна партията си в политическата игра на Австрия за броени месеци, след като с антимиграционна реторика иззе подкрепа от крайната десница, успя да издейства предсрочни избори и си навлече обвиненията на Щрахе, че е „откраднал“ програмата му. Някои изследователи смятат, че Курц засега успява там, където други лидери се провалиха: традиционната десница ограничава възхода на крайни партии, като „усвоява“ част от посланията им.

Миграцията влияе на всички останали процеси, но и „влияе на част от дебата като „единствена тема, която непрекъснато се върти около други, но и ги скрива,“ каза за „Дневник“ Гералд Шуберт, редактор от в. „Дер Щандард“, който пише за Централна и Източна Европа. Неговото издание, заедно с в. „Куриер“ и сп. „Фалтер“, бе изрично споменато в писмото в австрийското вътрешно министерство за ограничените контакти на полицията и медиите. Опозицията пък смята, че всеки път, когато се говори за миграцията, например забулването, целта е да не се споменават други въпроси като икономиката и данъчната политика.

Това създава спорна представа за Австрия из Европа, смята Шуберт, посетил Чехия преди местните избори на 5-6 октомври. В пражкото метро му прави впечатление не един билборд с лидера на крайнодясната Партия за пряка демокрация Томио Окамура с Щрахе и италианския вътрешен министър Матео Салвини. Заглавието: „За австрийците, унгарците и италианците чакането свърши. Имат хубави правителства, нека Прага е следваща.“ „А дори не ставаше дума за парламентарни избори! Изглежда, от крайнодесните партии в Чехия вече ще сочат към Австрия – „това е добър пример за нас“. А левите политици и граждани ще кажат, че Австрия е лош пример“.

Говоренето за „дясно общество на антимигрантски политици“ в цяла Европа може да е твърде голямо изкушение. Темата „миграция“ в Австрия обаче е специална. В съседна Германия възходът на крайнодясната AfD е нещо сравнително ново; в Австрия Хайдер, син на бивши нацисти, взима властта в партията със същия произход през 1986 г. По „негово“ време е и коалиционното споразумение на FPÖ и Народната партия. „Още през 1986 г. Партията на свободата радикализира мислите си по темата (за миграцията). Още от началото бяха успешни. Имаше и известен отпор, но са успешни и до днес. Темата не е нова. Но през 2015 г. имаше нова радикализация и не се изненадах, че в Австрия дебатът ще намери нова почва. Това се подготвя от трийсет години.“

Думи за двойна употреба

На пръв поглед Курц и Щрахе работят добре заедно основно по тази тема. Курц реагира с предупреждения, но сдържано, на скандалите с контраразузнаването и медиите – вътрешното министерство е в ръцете на крайната десница, от която е част и министърът Херберт Кикъл. Друг ресор, номинацията за който бе дадена на FPÖ, обаче се оказа на пръв поглед по-проблематичен – външната политика. Веднага след като Курц прояви солидарност с европейската позиция за Унгария и т. нар. „Член 7“, Щрахе покани „Фидес“ в редиците на националистическата си европейска група, ако партията бъде изключена от ЕНП.

Разминаването за Орбан е „кратък момент на лека дисхармония“ и всъщност изненадата за някои е дошла не от крайната десница, а от партията на Курц, избрал позицията на ЕНП, каза за „Дневник“ проф. Зиглинде Розенбергер от Виенския университет. За нея обаче обяснението е просто: „Това позициониране е част от предстоящата кампания за евроизборите.“

Означава ли това, че Курц е възложил за себе си ролята на австрийското лице „за пред Европа“ и е оставил Щрахе да действа предимно за вътрешнополитическа употреба, както правят и други правителства на Стария континент? Според проф. Розенбергер „несъмнено има разделение на труда между коалиционните партньори. Народната партия има по-голям интерес от функционирането на ЕС, отколкото FPÖ. Заради икономическата си ориентация обаче проевропейската позиция на ОВХ е и за европейска, и за национална употреба.“

„Бях много изненадан и се чудех дали канцлерът Курц няма да реагира по-остро. Партията на свободата трябва да осъзнава колко смущаващо е това за коалиционния ѝ партньор,“ смята Шуберт. Според него няма много смисъл да се гледа на всяка австрийска тема „през очила, оцветени през призмата на Орбан“. „Той дори не е толкова интересен. Не всяко миграционно решение е „орбанизация на Австрия“ – политическият контекст е много различен. Австрия не е Унгария. Разбира се, виждам и проблема – „Фидес“ още е в ЕНП, докато партията на (Ярослав Качински, управляващата в Полша „Право и справедливост“ – бел. ред.) не е. Затова и г-н Курц разбира, че въпросът за Орбан ще продължи да му се задава.“

Австрия и Русия – без промяна

Не може да не става дума за Орбан и то не само заради мястото на „Фидес“ в ЕНП. Унгарският премиер подари два полицейски коня на министър Херберт Кикъл това лято. Не може да не се говори и за Владимир Путин пак заради Партията на свободата: австрийският външен министър Карин Кнайсъл посрещна руския президент на сватбата си и танцува с него (Курц също се възползва от възможността да разговаря с Путин).

Себастиан Курц и Владимир Путин снимка: Bundeskanzleramt Österreich

Официално Русия не влияе по-силно на това правителство, отколкото на предишни. „Дори когато FPÖ не беше на власт, Австрия продължаваше да играе тази роля от Студената война, да е неутрален партньор на всички сили по света, с канали не само със Запада, но и с Русия“ и традицията на неутралитет никога не се е поставяла под въпрос, продължава Гералд Шуберт. „FPÖ има партньорство с „Единна Русия“, но, честно казано, Путин дори няма нужда от него.“ Отвъд официалната политика кремълската партия и FPÖ може да продължават да поддържат връзки. „Ние обаче си оставаме член на ЕС, не се променя официалната позиция на Австрия за санкциите и FPÖ няма да направи нищо.

Сегашните отношения между ЕС и Русия все пак правят ситуацията днес по-различна и по-деликатна от обичайното, казва проф. Розенбергер. Действително връзките на Виена и Москва така или иначе са силни в някои сектори, земеделието например. В този смисъл и двете партии имат интерес от добри отношения с Москва, за консерваторите въпросът е в икономиката, а за крайнодесните – в идеологията. „В миналото австрийски правителства са сключвали много договори с Русия, това не е ново. Новото е, че ЕС е наложил санкции на Русия.“

Изненади на Балканите

Коалицията на Курц и Щрахе дойде на власт месеци преди началото на австрийското европредседателство, което също разглеждаше Западните Балкани като приоритет. Тогава някои експерти предупредиха, че политическите и икономически цели на Виена може само да подпомогнат „стабилокрациите“ на полуострова, вместо да решат проблемите им.

Внезапно обаче в курорта Алпбах Виена заприлича на обединител, когато канцлерът се оказа участник в срещи между президентите на Сърбия и Косово, на които се обсъди възможна (макар и силно оспорвана) размяна на територии. Нямаше значение, че неговият коалиционен партньор е на силно сърбофилски позиции и многократно е предизвиквал гняв в Косово със защитата на Белград и в Босна и Херцеговина – с подкрепата за Република Сръбска.

За „Дневник“ изследователят Марко Кмезич от университета в Грац обяснява, че за крайната десница в Австрия „подкрепата за интеграцията може да донесе и ползи – заради множеството мигранти от Сърбия и Босна, някои вече и австрийски избиратели.“ Кмезич признава, че тъкмо спорните позиции на Партията на свободата пречат на Австрия да е „обединяващият фактор на Западните Балкани“. Поне що се отнася до Косово обаче, според бивш представител на австрийско правителство, с когото „Дневник“ разговаря, Щрахе би бил готов заради близостта си до Белград да подкрепи всяко решение, дори ако то е конструктивно, ако зад него застават и сръбските власти.

Въпросителни

В политологията съществува теза, че крайни партии на власт неизбежно „нормализират“ позиците си. Тя разделя изследователите, но поне засега, и поне в австрийската коалиция изглежда отчасти вярна. „Мисля, че двете партии намериха начин да стабилизират съвместното си съществуване и да се разбират много добре“ и то без да си вредят, смята редакторът Гералд Шуберт. „Засега. Минала е само година. Но не си вредят, защото Курц е в доста приятна ситуация. Винаги може да е добрият. Да се опитва да държи Народната партия в демократичния консенсус. А FPÖ могат да се занимават с политиката си – реториката им е за журналисти като нас… Мисля, че намериха начин да играят играта си и няма да се промени това в близките година-две.“

„Двете партии съществуват съвместно, служат на сходни сегменти гласоподаватели вдясно, заедно стъпват на националистически и антимиграционен дневен ред. За европейския и международен дневен ред обаче може да има напрежение“, казва проф. Розенбергер. Според изследователката FPÖ в момента печели повече от Народната партия – например „и двете не се свенят да запълват всички политически постове с партийци“, но ситуацията е „особено удобна за FPÖ“, която бе в опозиция.

Същевременно партията на Щрахе може да усложни задачите на кабинета във Виена – и във вътрешната политика, и в отношенията с Европа и Света. От една страна, „заради връзките си с националисти в няколко държави и заради изявеното евроскептично позициониране FPÖ добавя още едно предизвикателство към задачата да има цялостна австрийска външна политика,“ продължава Розенбергер. От друга повечето от идеите на партията „предизвикват институциите и процедурите на либералната демокрация, повечето допринасят за „нелибералната демокрация“,“ макар някои от предлаганите политики да са сериозни. Проблемът за нея е, че „всички идеи служат на краткосрочните интереси на крайнодесния сегмент гласоподаватели“, а с други думи на политическите борби.

За сп. „Атлантик“ Емили Шултайс отбелязва, че стратегията на Курц изглежда е вдъхновена от Волфганг Шюсел – канцлер по време на първото правителство с Партията на свободата. Шюсел избираше да не коментира скандалите, свързани с FPÖ и дори си заслужи прозвището „Тихия канцлер“, отбелязва авторът. Експерти, цитирани от тази и други публикации, отбелязват, че дори случаите на дисхармония (позицията срещу ограничаването на медиите например) в голяма степен нямат значение, тъй като властта в момента няма истинска алтернатива, а в парламента няма силна опозиция.

Шултайс продължава да нарича Курц „политически вундеркинд“ – дума, която много наблюдатели на Австрия вече не употребяват. И тя обаче споменава магическите за политиците думи, които могат да нарушат привидната хармония: идват избори.

____________

Още по темата:

Путин във Виена – свободна журналистика и газ

Себастиан Курц е оптимист за бъдещето на обединена Европа

Добра оценка за първите шест месеца на австрийското правителство

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации