В рамките на Месеца на фотографията Eyes On-Monat der Fotografie* (25.10 – 30.11.2016) на 5 ноември от 15.00 до 16.00 ч. се организира среща с кураторката Ванеса Мюлер в музея Kunsthalle Wieп, която ще е посветена на изложбата “Beton” и различните фотографски гледни точки при представянето на добре известния строителен материал „бетон”, който заема водеща роля в съвременната архитектура след Втората световна война, ангажирана със значителен социален заряд. Един от интересните акценти в изложбата, която поради големия интерес към нея беше удължена до 6 нoември, са фотграфиите без име и с впечатляващата стерескопична техника на българския фотограф Максимилиан Праматаров.
През 1950-те и 1960-те бетонът е смятан за олицетворение на модерността и в същото време стилът брутализъм става символ на студената война и от двете страни на Берлиснката стена. Хиляди административни и обществени сгради са решени в типичния авангарден екстериор на брутализъма, кръстен на френската дума за бетон: béton brut (необработен бетон), но възникнал в Англия. Стилът е дело на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън, след което се разпространява из почти цяла Европа и по света, включително и в САЩ, Канада, Япония, Бразилия, скандинавските страни и СССР, Югославия и България. Социалният елемент е силно заложен във всичко, което се реализира от архитектите през този период. Промяната в обществото е демонстрирана по много категоричен начин във всяка сграда, чрез смели и комплексни градоустройствени решения, естественост и достъпност на сторителните материали. Социални жилища, организирани в самообслужващи се гигантски комплекси тип мини град се явяват запазената марка на епохата на необработения бетон.
Днес много малко от тези утопични жилищни комплекси имат късмета например на Barbican в Лондон, където цените на жилищата са сред най-високите в града и мястото определено остарява добре. Всъщност повечето такива архитектурни общности са се превърнали с времето в гета, населени предимно с имигранти, чиито съдби клонят повече към разрушаване, отколкото към основно саниране.
Тобиас Зелони, един от участниците в изложбата “Beton”, прави около 7000 нощни дигитални снимки на вдъхновения от Льо Корбюзие италиански комплекс Le Vele di Scampia, построен между 1962 и 1975 г. в северен Неапол. Първоначлната идея за общо пространство, което да провокира изграждането на топли съседски отношения, чрез широки комуникативни коридори, зелени площи и безкрайни празни площадки по покривите във форма на морски платна, с годините се превръща в проблематична зона, контролирана от мафията. През 2009 г. Зелони прехвърля суриалистичната динамиката на неаполитанския комплекс във филм, базиран на фотографиите му.
Подобна е и историята на Ponte Tower в Йоханесбург. Цилиндричният небостъргач, висок 173 метра, е дело на световно известните архитекти Манфред Хермер и Родни Гроскопф и в края на 70-те е смятан за най-престижния адрес в южноафриканския град. След падането на апартейда районът и самата сграда се превръщат в престъпно гето, където дори полицията рядко има смелостта да влиза. В продължение на 5 години Ингрид Мартенс снима филмовия си проект „Africa Schafted: Under One Roof „ в един от асансьорите на сградата. Филмът е емоционално пътешествие из африканската душа, събрала своята болка и кураж в сградата с най-прекрасната гледка към града.
Фотографската изложба в музея „Kunsthalle Wien“ не се опитва да дава конкретни оценки за въздействието на модерната архитектура от бетон върху процесите в обществото, нито се връща носталгично назад във времето на огромните безцветни компекси, а се стреми да покаже, че бетонът не е само прост строителен материал, а има история, изпълнена с противоречието между еуфорията на създаването и самотното му остаряване.
Още един от интересните акценти в изложбата, която поради големия интерес към нея беше удължена до 6 нoември, са фотграфиите без име и с рядко използваната стерескопична техника на българския фотограф Максимилиан Праматаров. В съвременната градска среда навсякъде сме заобиколени от бетон, стъкло и стомана и затова е истинско чудо зад сивата картина да се промъкнат няколко цветни отражения. Праматаров използва стереоскопичен метод, който се състои от две отделни изображения на един и същ предмет, фотографирани от различна переспектива. Те се комбинират чрез специална повърхност под формата на оптична леща, чрез която се получава илюзията за дълбочина, движение и триизмерен ефект. Начинът на отпечатване, наречен лентикулярен, използва двете изображения, които се разделят на ивици и след това се преплитат едно в друго. Получената нова снимка се печата директно върху гърба на пластмасов лист, чиято повърхност е покрита с малки лещи. Те изолират и увеличават само едно от преплетните изображения в даден момент. Това означава, че в зависимост от ъгъла, под който се гледа, фотографията се променя непрекъснато. Превръщането на 2D изображения в 3D по този начин постига дълбочина, релеф и висока степен на реализъм. Праматаров избягва излишните ефекти и се концентрира само върху скритата страна на заобикалящия ни свят, която за да се види, най-често е необходимо само да погледнем на нещата по друг начин.
Beton – Kunsthalle Wien, Museumsplatz 1, 1070 Wien
Eyes On-Monat der Fotografie* – Месецът на фотографията се провежда през 2016 г. за седми път. През 2004 г. се осъществява за първи път по инициатива на културния отдел на община Виена. Оттогава всяка втора година през ноември акцентът пада върхуи артистичната фотография. Фестивалът е част от европейския месец на фотографията, който се провежда в Атина, Берлин, Братислава, Будапеща, Любляна, Люксембург и Париж.
