Текст Людмила Ханджийска
На 24 април в Австрия ще се проведат избори за федерален президент. Според социологическите агенции за първите места ще се борят представителят на Зелените Александър ван дер Белен, кандидатът на крайнодясната Австрийска партия на свободата Норберт Хофер и независимият кандидат Имгард Грис. Водеща тема по време на предизборната кампания беше политиката на Австрия по отношение на бежанската криза в Европа.
В неделя австрийците ще избират между 6 кандидати. За момента според социологическите проучвания на първо място е професорът по икономика и бивш председател на Зелените (die Grünen) Александър Ван дер Белен. Той е плътно следван от кандидата на крайнодясната Австрийска партия на свободата (FPÖ) и трети председател на Националния съвет Норберт Хофер. Макар за момента Ван дер Белен да е фаворит, много от гласоподавателите не са съгласни с твърдата му позиция по отношение на евентуалната победа на крайнодесните на следващите парламентарни избори. Ван дер Белен е категоричен, че ако бъде избран за президент, той ще откаже да назначи за канцлер представител на Австрийската партия на свободата, дори, ако тя събере най-много гласове на изборите.
Независимият кандидат и бивш председател на австрийския Върховен съд Имгард Грис изненадващо заема трето място по брой гласове. Според експерти, тя събира наказателния вот на избирателите, които не са доволни от резултатите от управлението на коалиционните партньори SPÖ и ÖVP . Политическите анализатори смятат, че тя няма да събере достатъчно гласове и да се класира на втори тур на изборите, поради липсата й на опит в политиката и някои нейни непремерени изказвания по време на кампанията.
На последните места по популярност до момента са Андреас Кол, кандидат на Австрийската народна партия (ÖVP), Рудолф Хундсдорфер, издигнат от Социалдемократическата партия на Австрия (SPÖ) и строителният магнат и Рихард Лугнер. Основните причини за тези крайно лоши резултати са на първо място неспособността на двете големи партии да реагират адекватно на бежанската криза в страната, но не на последно място и самите кандидатури, които не намират достатъчно широка подкрепа сред традиционните избиратели на двете големи партии.
Макар че президентската институция в Австрия има предимно представителни функции, този вот е важен, защото ще покаже настроенията сред избирателите и ще окаже влияние върху резултатите на предстоящите парламентарни избори. Тъй като за избор на президент кандидатите трябва да съберат повече от половината валидно подадени гласове, което е малко вероятно при сегашното разпределение, се очаква да се проведе втори тур на изборите. Много е вероятно тогава да се изправят един срещу друг двама от представителите на така наречените малки партии (FPÖ и die Grünen) или до втория тур да стигне безпартиен кандидат, което само по себе си е прецедент в австрийската история.
Федералният президент е държавен глава на Австрия. Избира се директно чрез всеобщи преки избори на всеки 6 години. Президентът назначава федералния канцлер и по предложение на канцлера назначава останалите членове на федералното правителство. Първият президент на Австрия е Карл Зеиц. Той е излъчен от Социалдемократическата партия и встъпва в длъжност на 5 март 1919 година.
