Повечето австрийци спазват старите великденски обичаи
Тази неделя католическият свят празнува Великден. Голямото разминаване в датите на големия християнски празник ни дава възможност да наблюдаваме „отстрани” подготовката и честването му в Австрия. Освен пъстрите великденски базари и многобройните шоколадови зайци и яйца в магазините, не винаги успяваме да разберем и видим някои традиционни местни обичаи.
Das Ratschen: Когато езиците на камбаните отлетят за Рим, децата поемат тяхната роля
Това е стар обичай, който и днес се среща в някои райони. На Разпети петък и Страстната събота камбаните на църквите не звънят, тъй като се смята, че техните езици са отлетели за Рим. В тези дни ролята им се поема от деца, които вдигат шум с кречеталa по улиците и призовават вярващите да отидат в църквата за молитва.
Великденски огньове
В деня на Страстната събота в долините или по планинските склонове може да се видят запалени Великденски огньове, символизиращи възкресението на Христос и идването на пролетта. Вечерта в църквата се пали и Великденската свещ, чийто пламък символизира божественото. На следващия ден децата търсят сладкишите от Рим или яйцата, които Великденският заек е скрил.
Легенди за Великденския заек
Произходът на заека и мястото му в обредите, свързани с честването на Възкресение, не са напълно изяснени. Но дългоухият приятел е неизменна част от великденските приготовления в католическия свят, а в последните години и у нас. От шоколад, марципан или меденка, заекът е сред най-обичаните символи на Великден.
Заекът традиционно се свързва с плодородието, изобилието и плодовитостта, а в древните ритуали и вярвания – с луната и нейните цикли. Според исторически и археологически данни, яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите свързани с тях символизирали раждането на живота. Заекът се възприемал и като олицетворение на новия живот, който се заражда през пролетта.
Легенда разказва, че богинята Естре искала да впечатли група деца и превърнала една голяма пъстра птица в заек. Но тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца, които богинята подарявала на децата.
Според друго поверие, свързано с Великденския заек, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало. Изведнъж обаче се появило под кръста на разпнатия Христос.
Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очички. Това зайче хората кръстили Великденски заек.
В стара немска приказка се споменава за заек, който крие от малчуганите боядисани и рисувани яйца в градината.
Днес родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а целта на хлапетата е да ги намерят. Рабира се, раздават се и награди – за най-много намерени яйца, за най-голямо или най-малко яйце. Кошничката, в която боядисаните яйца се поставят обгърнати в слама, напомня символично на гнездото, в което те са снасяни.
Великденска закуска
Традиционно великденските деликатеси в Австрия са запазени за преди обяда в неделя. Традиция, датираща от 12-и век, изисква преди обилната късна закуска ястията да се осветят в църквата. Великденските гозби и боядисаните яйца се носят в кошници, покрити с ръчно бродирани кърпи.
На австрийската трапеза в този ден не бива да липсват боядисани яйца, „великденска шунка“, хляб и сол, а така също и сладък великденски хляб.
Сутринта на Великден се събира цялото семейство, за да се наслади на приготвените ястия след Великите пости. Особено характерно ястие е великденската шунка, която сеподнася с прясно настърган хрян. Tя се приготвя от сварено пушено, нетлъсто парче свинско месо, което след това може да бъде запечено във фурната в тесто. Великденската закуска завършва със сладък хляб, подобен на нашите козунаци.
От същото тесто с мая се приготвят и дребни сладки или се изпича сладкиш във формата на плитка. Произходът на тези австрийски козунаци не е известен със сигурност, но според някои източници те са попаднали в австрийската кухня от Словения и Бохемия.
Смята се, че великденската закуска носи здраве и късмет през цялата година, затова и много семейства продължават да спазват традицията.
Интересна подробност е, че в Австрия е прието за Великден членовете на семейството да си разменят подаръци.
_____________
Още по темата:
