С изявлението си пред в.”Kronen Zeitung“, че голяма част от безработицата в Австрия се внася отвън и затова свободното движение на хора в ЕС трябва да се ограничи, директорът на Камарата на работещите (АК) Вернер Мум предизвика разгорещен дебат относно работещите в Австрия чужденци и по-специално идващите от Източна Европа. Според Мум трябва да бъдат въведени извънредни клаузи за ограничаване на свободното движение на хора на европейско ниво.
Президентът на камарата Рудолф Каска застъпи по-умерена позиция, казвайки, че „трябва да се говори не за свободното движение на хора, а затова как трудовият пазар да функционира по-добре“. Той призна обаче, че заради отворените граници и бежанците пазарът на труда в Австрия е претоварен.
Повече от очакваното работници от Източна Европа
От 1-и януари 2014 г. пазарът на труда в Австрия бе официално отворен и за български и румънски граждани. Чехи, поляци, унгарци получиха правота да работят в алпийската република по-рано. Според тогавашните изследвания на WIFO и IHS в страната се очакваше да влизат около 5.500 чужденци годишно. Данните от статистиката малко повече от година по-късно показват, че през август 2015 г. в Австрия са работели 50 135 българи и румънци и други 6 315 са били безработни. От AMS посочват, че безработицата сред румънските граждани е 10.8%, а сред българите – 13.1%. Значително по-висок е процентът на безработица за живеещите в страната турски граждани – 17.6. Към декември 2015 г. 12% от трудещите се във Виена идват от държава, член на ЕС като най-много са германци, поляци и унгарци.
Внесена ли е безработицата?
На 12 февруари Камарата на индустриалците представи данни, според които нивота на заетост сред чужденците се повишава по-бързо спрямо това на австрийските граждани. През януари 4,9% от емигрантите са намерили работа и само 0,5% от австрийците. Икономиката се нуждае от квалифицирани кадри, от хора с образование и умение и в този контекст гражданството е второстепенен критерий, подчертават представители на бизнеса.
Думите на Мум бяха критикувани от различни работнически обединения и съюзи, както и от част от политическите партии. Зелените и НЕОС подчертаха, че повишеният брой на хората търсещи работа, не води автоматично до по-висока безработица.
Крайно дясната Партия на свободата обаче посрещна с аплодисменти позицията на Мум. От FPÖ обещаха скоро да внесат в парламента предложения за затварянето на някои сектори от трудовия пазар за чужденци и изразиха надежда, че социалистите ще ги подкрепят.
Думата на канцлера
В същото време бундесканцлерът Вернер Файман се обяви за „рестриктивен достъп” на чужденците до австрийския трудов пазар. Той не поддържа мнението на шефа на Камарата на работниците за ограничаване на свободното движение на хора, но смята, че наистина твърде много емигранти идват в Австрия. В интервю за вестник Österreich той говори за налагане на максимален срок за работа на чуждестранните работници, изпращани от техните фирми в Австрия, както и за промени в социалната система, които да я направят не атрактивна за емигрантите. Канцлерът подчертава, че работниците от Източна Европа трябва да получават за една и съща работа равно възнаграждение с техните австрийски колеги, за да не се стига до дъмпинг на пазара на труда.
Ограничаване на детските помощи по примера на Великобритания?
Само преди седмица в интервю за вестник „Куриер” външният министър Себастиан Курц отново се обяви за облекчаване на натиска на чужденците върху социалната система на страната чрез използването на детски помощи. „Всяка година Австрия плаща 230 млн. евро за деца, които не живеят в Австрия. В Румъния родителите получават за едно дете 15 евро на месец. В Австрия за две деца – 300 евро – това се равнява на месечната заплата в Румъния”, дава пример Курц. „Аз подкрепям идването на компетентни кадри в Австрия, но не и на хора, които просто търсят по-изгодни социални придобивки”, подчертава външният министър. Тази негова позиция не е нещо ново, тъй като още през юли миналата година Курц заговори за промяна в системата за получаване на социални помощи от работещи в страната чужденци, чиито деца живят в родината си. Тогава предложението му бе посрещнато с неодобрение от социалистите и зелените, но бе приветствано от крайно дясната партия на Щрахе.
Защо сега?
Очевидно тревожно растящата безработица, проблемите с бежанците и наближаващите президентски избори карат политиците да отварят стари теми. Дали обаче ще се стигне до реални промени в европейското законодателство тепърва ще видим. Това, което много сънародници обаче вече забелязват е създаването на изкуствени затруднения при регистрации, подаване на документи за детски помощи и търсене на работа.
____________
Още по темата:
Крайнодясната партия на свободата иска ограничаване на пазара на труда за българи в Австрия
Една година свободен пазар на труда за български граждани в Австрия
Ще ограничи ли Австрия изплащането на семейни помощи в чужбина?
