ЗА ЕДИН АМЕРИКАНЕЦ, ВЛЮБЕН В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА
ТЕКСТ Юлия Атцмансторфер
Усмивката му заразява и когато се смее, зъбите му блестят. Тогава се смеят и очите му. Афроамериканецът Келвин Шолар е направил забележителна кариера като джаз пианист и композитор. Преди четири години се установява в Берлин. Преди това е бил „навсякъде“. Говори с възторг за свиренето на пиано и за импровизирането.
Как е възможно един американец да свири обработена българска народна музика!? „Ако я чувствам, мога да я свиря“, казва Келвин и поставя пръстите си в близост до сърцето си. Английският му „подхожда“ по-добре, но се старае да говори и на немски. Във всеки случай музиката е първата му любов.
ДЖАЗ FEAT. НАРОДНО,
ИЛИ ИЗКУСТВОТО НА КВАРТЕТ „КЪРПАРОВ“
На Владимир Кърпаров в Германия му липсват преди всичко приятелите. А също и българската душа. Когато говори за това, че „човек се смее повече в България“, лицето му се натъжава. Спомня си с удоволствие за българското слънце и миризмите по българските улици: „Нали знаеш – като вървиш по улицата, и усещаш миризми“. Какви миризми? „Ами на печени чушки или на баничарница“. Ако има гост от чужбина, би му показал пещерите в Родопите, връх Перелик и Созопол – все места, от които на човек му настръхва кожата. Младият саксофонист живее в Берлин от десетина години и музицира активно на интернационалната джаз сцена. За него българският музикален фолклор е извор на енергия и идеи. В търсене на собствен композиторски стил Владимир е достигнал до смесване на джаз традиции с елементи на българска народна музика. Това прави композициите му живи, оригинални, многообразни.
Срещата с Кърпаров и Шолар на 27 януари беше реализирана от „Приятелите на джаза“ в Бад Ишъл. Дуото изсвири десет авторски композиции и аранжименти с различен характер и темпо, като баладите Song for N и Na Mama или жизнерадостните Gipsy Smile и Thracian Dance. В експресивните мелодии в „Аполония“ почти се чува българският народен музикален инструмент кавал.
ВИРТУОЗИ
С всички изсвирени произведения двамата музиканти убедиха публиката във виртуозността си и показаха, че владеят перфектно изкуството на джаз импровизацията. Два контрастни биса оформиха музикално вечерта – преработката на лирично-меланхоличната песен „Хубава си, моя горо“ по текст на българския поет, писател, революционер и национален герой Любен Каравелов, както и бързият танц „Ивайловско хоро“ на българския кларнетист с ромско-турски произход Иво Папазов-Ибряма.
Малцина знаят, че Кърпаров и Шолар са само половината от джаз квартета „Кърпаров“. В другата половина са перкусионистът Димитрис Христидес и басистът Хорст Ноненмахер. Човек може само да си пожелае да чуе целия квартет в Австрия.
__________________________________________________________________________________________________________________________
Още по темата:
Владимир Кърпаров, саксофонист: Музиката за мен е страст – интервю на Юлия Атцмансторфер