Световнопризнатият български икономист Илиян Михов пред австрийския вестник „Куриер“
Проф. Илиян Михов е декан на едно от най-елитните висши училища по бизнес в света INSEAD. Това е единствената икономическа школа с кампуси в няколко държави – Европа(Фонтенбло, Франция), Азия (Сингапур) и Абу Даби. Илиян Михов е първият ректор в историята на основаното през 1957 г. училище, който е базиран в Азия.
Той бе един от говорителите на конференцията, организирана от INSEAD „Global Business Leaders”, провела се на 10 ноември във Виена. Темата на събитието бе „Europe: What works?“, а сред участниците бяха някои от най-известните имена от бизнеса и научния елит в света.
В интервю за австрийския вестник „Куриер” той разсъждава за причините за икономическата криза, автоматизацията и бъдещето на професиите, иновациите като средство за растеж.
Според проф.Илиян Михов имаме всички основания да се притесняваме за бъдещето на Европейския съюз. „Настроението сега е много по-различно от това в края на 1950 г. Тогава много хора ентусиазирано прегърнаха идеята за интеграция и общо развитие на Европа. Днес Великобритания дискутира излизането си от Съюза. Ние не знаем дали идеята за свободно придвижване в Шенгенското пространство ще издържи на бежанската криза. Някои хора вече искат границите обратно.” Според икономистът проблемът с бежанската криза не е в наплива на хора, а в страха от загубата на контрол върху ситуацията. „Не знаем дали този процес ще свърши с един, два или десет милиона бежанци. Обществото има нужда да усеща, че правителството знае какво прави в тази ситуация. Ако няма това усещане, започва да мисли за огради.
Оградите обаче не допринасят с нищо за решаване на проблема, само създават илюзорното усещане за контрол”,
разсъждава деканът на INSEAD.
Според него индустриалните държави преживяват социални промени, преминаващи през пазара на труда. През последните 30 години се наблюдава повишаване на броя на заетите в нискоквалифицираните професии, особено в заведенията за бързо хранене. „Затова пък работните места в средния образователен сегмент намаляха изключително много и в индустрията, и в администрацията. Тези хора не могат да станат инженери или програмисти и всъщност слизат в по-долна категория. Там доходите стагнират или намаляват. Това е всъщност причината за кризата.”
Той посочва, че от 1947 до 1983 г. в САЩ доходите на горните 10 и долните 90% от населението са нараствали паралелно. „Оттогава стагнират ниските доходи. В същото време хората вече са свикнали да потребяват повече и взимат кредити. Задлъжняването нараства, а банките реагираха само на тази дълбокостояща причина.”
Илиян Михов смята, че задълбочаващият се процес на социално разделение трудно може да бъде спрян. „Патентованата рецепта често казва: високи данъци за богатите и преразпределение. Това обаче не е дългосрочно решение. Ние обичаме технологиите и не искаме да се откажем от тях – те са основната причина за развитието. Автоматизацията обхваща вече и адвокатите, и лекарите.”
Рутинните професии са застрашени,
убеден е икономистът и дава пример: през 1970 г. една банка трябваше да ангажира стотици адвокати, които да прегледат хилядите документи по едно дело. Днес са достатъчни двама и Гугъл.
„Трябва бързо да разчупим мисленето си по отношение на иновациите. След няколко години няма да имаме нужда от таксиметрови шофьори, но не заради Юбер, а защото ще се появат автомобили, които ще се движат сами.” Илиян Михов посочва, че в Сингапур от десет години се мисли за бъдещето на професиите и се говори много за доживотно обучение, докато в Европа тази тема е слабо застъпена. Причината за това той вижда в политическия модел:
политиците мислят за тяхното преизбиране, а не затова какво ще се случи след 20 години.
„Това е голямото предизвикателство: в демократичното общество ние трябва да сложим под една шапка краткосрочните изборни цикли и дългосрочните планове.” Икономистът подчертава, че всички трябва да разберат, че популистката политика проиграва шансовете ни за бъдещето.
Трудно е да се каже кой може да бъде сигурен за бъдещето на работата си. Има изследвания, които показват, че креативността, интуицията и емпатията не могат така лесно да бъдат заместени. „Какво трябва тогава да дадем на нашите деца? За мен математиката е много важна, но това може би е ирелевантно, защото т.нар. „меки умения” ще отворят повече пътиища. Можем ли да се учим на изкуство и човечност?”, пита известният учен.
В интервюто той разсъждава и за основните различия между Европа и САЩ по отношение на иновациите. „Европейските предприятия са високо иновативни – от инженерните познания до фармацевтиката. Много семейни предприятия са успешни, но те си остават все така семеен бизнес. В Европа има чудесни start up фирми, но те си остават в първоначалния стадии на развитие. В САЩ четири, пет години след основаването на една фирма собственикът я продава на борсата и със спечелените пари започва нещо ново.” Илиян Михов дава следния пример. „В доклада на Световната банка “Doing Business” европейските държави са представени много добре. И въпреки това някои от най-добрите ни студенти отиват в Силиконовата долина.“
Много е трудно да се промени начинът на мислене – нагласата на хората към предприемачеството, към неуспеха, към ученето от грешките.”
Образованието трябва да е отговаря на съвременните тенденции и затова студентите в INSEAD имат за ментори в университета представители на бизнеса. „Искаме още в училище да развием предприемаческия дух – първо в Сингапур, после и в Европа. В рамките на две или три седмици студентите в INSEAD научават как се създава едно предприятие, как се получава финансиране, как се продават продуктите.”
Няма друг двигател за дългосрочен растеж освен създаването на бизнес и иновациите,
убеден е проф.Илиян Михов.
Илиян Михов има докторска степен от американския университет Princeton с дисертация на тема „Парична политика“. Научният му интерес е в сферата на макроикономиката, монетарната икономика, фискалната политика и иконометрията. Бил е студент на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, с когото издава в съавторство анализа „Измерване на паричната политика“, който е един от най-цитираните макроикономически трудове на миналия век. Съавтор е и в прочутата книга на Бернанке „Есета върху Голямата депресия“ (1992).
Българският икономист работи за Европейския институт по бизнес администрация INSEAD от 1996 г., като от 2011 г. е заместник-ректор по академичния състав и изследванията. През октомври 2014 г. професорът по макроикономика беше избран с подкрепата на 95% от колегите си за декан на INSEAD. Тогава водещите бизнес издания отбелязаха, че Илиян Михов е първият източноевропеец на такава позиция сред училищата на световния бизнес елит.
