Музеят за история на изкуството във Виена представя изложбата Velázquez, включваща някои от най-значимите творби на гениалния художник
Текст Марио Николов
Назаем от Арт новини
Злато, диаманти, коприна – вълнуващи, но драматични портрети, обвити в кралски блясък … Сакрални библейски сюжети, митология и история, пейзажи, натюрморти... Но преди всичко – гениална живопис, изпълваща сетивата с усещане за извисяваща безметежност, която кара душата да полети високо над дребнавото консуматорско битие на бездуховния и прагматичен XXI в. Наречена, просто – Velázquez, изложбата във виенския Музей за история на изкуството (КНМ) е първото цялостно монографично представяне на великия испански художник Диего Веласкес (1599-1660) в германоговоряща страна.
Най-често широката публика свързва изкуството на Веласкес с неговата изключителна поредица „Инфантите”, но разбира се, тази колекция е само предверието към възхитителната вселена от шедьоври, с които е изпълнено творчеството му, част които предлага и изложбата във Виена.
Аранжирана в три секции, експозицията се фокусира върху двата основни творчески периода на Веласкес: младостта му в родната Севиля и времето след 1622 г., когато заминава за Мадрид и на 24-годишна възраст е назначен за придворен художник наиспанския крал Филип IV.
Първите образци в изложбата съвпадат и с първите значими произведения на художника, които той рисува, когато е 18-20-годишен. Двете картини на тема „Непорочното зачатие”, съответно от 1618 и 1619 г., са изпълнени с впечатляваща живописна техника и показват, че не случайно, макар и толкова млад – осемнадесет годишен, художникът е получил званието „майстор-живописец”. Според някои изследователи, за образа на Дева Мария Веласкес е бил вдъхновен от Хуана, дъщерята на своя учител Франциско Пачеко, за която се оженва на 23 април 1618 г. В тези творби, освен нетърпеливостта и леката „скованост” (основно колористична), се усеща (съвсем нормално) и влиянието на неговия учител. Пачеко, наричан заради широките си енциклопедични познания и „севилският Вазари”, от своя страна пък бил силно впечатлен от изкуството на Ел Греко (1541-1614), с когото се запознал през 1611 г. в Толедо. Франциско пренесъл неговите методи на живописване в своята школа, която олицетворявала официалния религиозен канон, към който, като цензор на Светата инквизиция в града, той стриктно се придържал. Така, макар и косвено, младият Диего – най-добрият ученик в Academia Sevillana, се оказал озарен и с частица от гения на родения на о. Крит художник…
За този творчески период на Веласкес е характерно и временното повлияване от живописта на Караваджо (1571-1610), чиято сила вече е завладяла изобразителното изкуство в почти цяла Европа. Въздействието на италианския художник ясно личи във великолепното платно „Поклонението на влъхвите” , в образците на характерния испански битов жанр бодегонес (от испански: bodegón – трактир или гостилница, още и натюрморт) „Продавач (разносвач) на вода от Севиля” и „Трима музиканти”, както и в портретите на Св. Павел , на Св. Петър и на Св. Тома. Именно в последните три платна може да бъде открита и онази божествена искра, която съвсем скоро ще превърне младия андалузец в един от най-големите майстори на психологическия портрет в историята на изкуството…
Своеобразен акцент на експозицията в KHM са портретите, които условно можем да обединим като Залата на инфантите. Но преди тях е невъзможно да не се спрем пред величествения портрет на испанския крал Филип IV. Картината е копие на едноименната творба от Питер Паул Рубенс, което между 1644 и 1648 г. Веласкес прави заедно със своя ученик и поселдовател Хуан Батиста Масо. През 1625 г. Диего получава поръчка да нарисува портрет на краля върху кон за „Новата зала” на мадридския дворец Алказар, но по-късно платното е заменено с произведението на Рубенс, чийто оригинал, за съжаление, е унищожен в големия пожар, който избухва в двореца на Бъдни вечер през 1734 г. Тогава са изпепелени около 500 произведения на някои от най-големите европейски художници от епохата на Ренесанса и след него.
Този бароков образец е последван от галерия с няколко от най-лиричните и възхитителни детски (и юношески) портрети, които световната живопис познава. Дори и случаен посетител би затаил дъх пред поредицата с инфанта Маргарита в розова, бяла и синя рокля, рисувана съответно през 1654, 1656 и 1659 г., пред „Принц Филип Проспер (1657-1661)”, „Инфанта Мария Тереса Испанска (1638-1683)” и т.н. Безспорна кулминация на очарователната колекция, обаче, е картината, изобразяваща първородния син на Филип IV и престолонаследник „Принц Балтазар Карлос на кон” , който е и една от „перлите” на музея „Прадо” в Мадрид.
Със същия „скъпоценен” статус е и „Портрет на дон Карлос” – платното с инфанта на Испания с право е смятано за най-елегантния портрет, създаден по времето на испанския „Златен век”.
Пълния текст на есето на Марио Николов може да прочетете в сайта за изкуство и култура ArtNovini.com
_________________
Още по темата:
