Текст Мария Колева
След като проведе разговори на четири очи с председателите на трите най-големи партии в Австрия (Партията на свободата на Херберт Кикъл, Народната партия на Карл Нехамер и Социалистическата партия на Андреас Баблер) и ги натовари със задачата да разговарят помежду си, австрийският президент Александър Ван дер Белен реши да промени досегашната практика и не връчи мандат за съставяне на правителство на партията, спечелила най-много гласове на парламентарните избори.
„В края на краищата става дума и за мнозинства“, каза Ван дер Белен в обръщението си от вчера. „Това означава, че за стабилно правителство са необходими 50 процента от местата в парламента“. Лидерите Социалистическата партия, NEOS и Зелените са категорични, че няма да се коалират с Партията на свободата. Народната партия допускаше вариант за правителство с крайно десните, но без Кикъл в него. От своя страна той пък отказа да се оттегли. След като Кикъл не може да намери коалиционни партньори, той няма как да състави работещ кабинет и няма смисъл да му се връчва мандат. С тази задача сега е натоварен досегашният канцлер Карл Нехамер.
Кикъл в изолация
ÖVP и SPÖ са изразили своите опасения по отношение участието на FPÖ и по-конкретно на Кикъл в правителството. Според тях тази партия и лидерът ѝ застрашават основите на либералната демокрация, правовата държава и разделението на властите. Позицията по отношение на ЕС, политиката спрямо Русия и близостта с руския президент Владимир Путин също са заплаха за европейското бъдеще на Австрия. FPÖ налага ретрограден образа на жените, насочен назад, не се разграничава от десния екстремизъм и използва обиден език, разделящ хората, са също сред аргументите против коалиция с тази партия.
______________
Кой ще управлява Австрия след изборите
______________
След решението на президента Кикъл не пропусна отново да влезе в любимата си роля на „жертва“ на системата и заяви, че последната дума още не е казана. Факт е обаче, че изолацията, в която се намира партията му в момента, се дължи преди всичко на него и неговите действия. Повече от ясно е, че в момент на голямо разделение и фрагментация в обществото нито една партия не може да спечели достатъчно голямо мнозинство, за да управлява самостоятелно. Това означава, че трябва да се търсят партньори, тоест да се създават допирни точки, бази за преговори, възможности за компромиси и съвместна работа. Кикъл излезе срещу всички останали партии, не си спести обиди, евтин популизъм и дори откровени лъжи. Той успя да постигне най-доброто представяне на партията на парламентарни избори, но в същото време я „заклещи“ в ъгъла без партньори и така я лиши от възможността да управлява. А може би и това е била целта, защото ролята на опозиция, критикуваща всичко и всички без да се поема конкретна отговорност и да се предприемат дейстия, е по-сладка.
Тройна коалиция?
Нехамер пое мандата за съставяне на кабинет, но съвсем не е категоричен, че ще успее. Той вече заяви, че започва разговори със Социалистическата партия, но ще търси още един партньор, за да укрепи крехкото мнозинство. От своя страна NEOS, както и Зелените изразиха готовност да се включат в преговорите. Ясно е, че всички ще трябва да направят множество отстъпки и компромиси, ако искат да се стигне до правителство, а не до нови избори.
