Интервю Даниела Маринова
В първия Ви роман „Корнелия“ действието се движи между миналото и настоящето. С „Пасифика“ ни изпращате в близкото бъдеще. С какво Ви е интересно то?
Книгата започва с цитат от Айнщайн, който казва „Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.“ Но в крайна сметка е неизбежно да мислиш за света, в който ще живеят децата ти и самият ти. Прогнозата за бъдещи събития е основна дисциплина и в бизнеса, нарича се Corporate Foresight. Самият аз съм я преподавал и може би това до известна степен ме вдъхнови за този роман. Трябва да се прави обаче тънката, но важна разлика между възможно и вероятно бъдеще. Има сценарии, които по принцип са възможни, но са малко вероятни на базата на информацията, с която разполагаме днес. Бъдещето, което описвам в „Пасифика“, не само е възможно, но и става все по-вероятно. Някои неща, описани в романа, всъщност започнаха да се сбъдват в месеците след издаването на книгата.
В книгата си противопоставяте държавата Пасифика и Консервативната конфедерация (КонКон) като ясно се очертава разграничението по оста либерализъм-консерватизъм. Всички ли сценарии за бъдещето са зависими от сблъсъка „демокрация-авторитаризъм“?
Дали едно общество избира да живее в демокрация или авторитаризъм зависи от много фактори, които са свързани в сложна плетеница от взаимоотношения – история, култура, религия и етични норми, политическа еволюция, че дори и география. Системата за образование също играе ключова роля. По принцип консерватизмът не изключва демокрацията. Да вземем за пример Иран, който е много консервативна държава, но в него има и много елементи на демократичен избор, поне за някои части от обществото. За мен сблъсъкът демокрация-авторитаризъм е само айсбергът над много по-дълбоки течения.
Героите Ви разполагат с много технологии, а ежедневието в държавата Пасифика се движи до голяма степен от изкуствения интелект. Но в центъра на романа са постиженията в областта на биоинженерството. Няма да конкретизирам за какво става дума, за да не издавам част от фабулата. Смятате ли, че биологията ще играе водеща роля в бъдещето развитие на човечеството?
Мисля, че изкустеният интелект ще намери своето важно място в развитието на обществото и в живота на хората, но той в никакъв случай не е панацея за всичките ни проблеми. Причината за това е много проста – не можете да очаквате изкуственият интелект да взима решения на етично ниво. Това е не само неморално, но и правно недопустимо. От друга страна в работата си наблюдавам отблизо развитието на биологията и медицината и смятам, че в последните 5 години се извърши истински бум в тази област, започнал с генното модифициране на ваксини. Всъщност очаквам, че поколението на децата ни ще живее средно поне до 100 години, а навярно и доста повече. Така че да, биологията ще е изключително важна за бъдещето ни развитие, точно както предвижда и Ювал Харари в Deus.
______________
Емил Ценов: Десет въпроса за писането, историята и ролята на случайностите в живота
______________
Всъщност „Пасифика“ е и една много романтична книга, в която има и любов, и изневяра, и болка. Изглежда, че хората през 2051 г. няма да са по-различни от сегашните. Така ли е?
Откакто Homo Sapiens е разменил помежду си първите си думи, а навярно и много преди това, хората винаги са били движени от тези емоции и чувства. В маркетинга говорим за йерархията на нуждите или така наречената пирамида на Маслоу, при която първо трябва да се удовлетворят чисто физическите нужди като храна и вода, за да се мине през нуждата от сигурност, тази от любов и оценка, за да се стигне накрая до нуждата от самочувствие и себеизразяване. Хората винаги ще обичат и мразят, ще правят героичини дела и подли предателства – защото това е в тяхната природа. Също така хората винаги ще имат нуждата да вярват в нещо – независимо дали е Бог, Елон Мъск, Бойко Борисов или капацитета на кака Ганка от Фейсбук. Просто сме си такива.
Книгата е много динамична и понякога читателят се задъхва, догонвайки героите. По-бързи ли ще са хората в близкото бъдеще?
Не, не мисля, че ще са по-бързи.
Всъщност масовата автоматизация и ролята на изкуствения интелект ще ни позволят да работим по-малко и да отделяме повече време за себе си и за връзките си с другите.
Или поне така се надявам. За съжаление мисля, че ще ставаме все по-самотни.
Имат ли реални прототипи в живота Вашите герои?
Някои от тях определено да, и мисля, че читателите лесно ще ги разпознаят. Все пак трябваше да изградя връзка между сегашната ситуация и бъдещето. Но цялата история е изцяло имагинерна – което, надявам се, не я прави по-малко достоверна.
По образование и професия Вие сте маркетолог. Занимавате се със стратегии и иновации. Имахте ли предварителна стратегия за изграждането на образите или някои се „отклониха“ от първоначалния план?
Имах план за цялостния сценарий на книгата и за общото развитие на героите, но някъде около трета глава всички те започнаха да живеят свой собствен живот. Не знам как е при другите автори, но при мен почти винаги се получава така. Това ме накара да променя някои детайли и събития, за да отговарят по-добре на новите развития.
Въпреки че действието на „Пасифика“ се развива в бъдещето, историята завършва във Вечния град край брега на Тибър. Явно Римската империя Ви е голяма слабост. Права ли съм?
Историята на Рим (не само на империята, но и на републиката) ми е хоби от дете и влагам много време, за да я изучавам. Една от причините за това е, че днешното ни общество заема директно от Рим много неща в политическото устройство (замислете се например защо в САЩ има Сенат и Конгрес), икономиката, технологиите, езика и много други области. Разбира се, лесно да е да обвиним римляните в политическа некоректност (все пак цялата римска икономика е разчитала на роби), но трябва да поставяме нещата в историческата им перспектива. Първият ми роман „Корнелия“ разказва за императрицата Корнелия Супера и немалка част от него се развива в Древен Рим.
Романът Ви има оптимистичен край. Вие самият оптимист ли сте за бъдещето? По-хубаво място за живот ли ще е Европа през 2051 година?
Ето че издадохте част от фабулата 😊. Всъщност романът завършва оптимистично на лично, но не и на обществено ниво. А за това дали Европа ще е по-хубаво място за живот през 2051 година, отговорът ми е „Зависи коя част на Европа“. Ако в близкото десетилетие не решим основните проблеми на Балканите и в частност в България, бъдещето за този регион ще бъде много подобно на това, което описвам в книгата.
Визитка
Емил Ценов е роден в Благоевград. Завършил е Американския университет в България и има и магистърски степени по Английска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Бизнес администрация от INSEAD, Франция. От 2000 година живее в Австрия. Той е бизнес консултант и преподавател в областта на маркетинга и стратегията.
„Пасифика“ е третата му книга на български език след сборника с разкази „Боговете на града“ и романа „Корнелия“.
Всяка от тях е личен проект и зад тях не стои издателство, тоест няма да ги намерите в книжарниците, но може да си ги поръчате на неговия уебсайт https://tsenovbooks.com/ като книжно тяло, в електронен или аудио вариант. „Корнелия“ и „Пасифика“ могат да бъдат слушани и в платформата Storytel.
Представяне на романа „Пасифика“
КОГА: 15 октомври 2024 от 18.30 ч.
КЪДЕ: БКИ „Дом Витгенщайн“, Parkgasse 18, Wien 1030
Специален гост на събитието ще бъде редакторът на книгата доц.Роман Хаджикосев, преподавател по българска литература в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
___________________
Още по темата:
БТА: Емил Ценов представя новия си роман „Пасифика” в БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена
