Интервю Елица Ценова
Спомняте ли си какво нарисувахте, когато за първи път хванахте четката?
Спомням си първата работа, която направи впечатление. Бил съм сигурно 12-годишен, когато в часа по рисуване учителят ни показа как се прави линорез. Аз направих един коминочистач, стъпил върху керемиден покрив – черно-бял отпечатък, който и сега е пред очите ми. Покривът стигаше до средата на черната фигура, а нагоре бяха комини и небе. Коминочистачът беше с цилиндър и преметнато през рамо въже. По неясни (вероятно творчески) причини човекът имаше едно око и така като че ли половината лице оставаше в сянка. Баща ми показа картинката на своя колега Юли Минчев, който беше художник на вестник „Септемврийче“. Той много я хареса (най-вече заради едното око) и я публикува във вестника.
Защо избрахте архитектурата за своя професия?
Доста от въпросите на този свят имат повече от един отговор.
Ако търся някакво предопределение, мога да започна с това, че майка ми преди да следва немска филология искала да следва архитектура. Баща ми дори кандидатствал архитектура, но бил скъсан на изпита по РИСУВАНЕ! На следващата година бил приет в Художестената академия. Бащата на баща ми, чието име нося, беше учител по физика и математика. Аз изглежда избрах средния път. Също така в приятелския кръг на родителите ми имаше известни архитекти – Богдан Томалевски, Михаил Соколовски, Лозан Лозанов, Емил Димчев. На някои от тях децата също следваха архитектура. Вдъхновяващи бяха за мен и сградите на световни архитекти – Корбюзие, Франк Лойд Райт, Оскар Нимайер.
В България съществува обичаят на едногодишно дете, което прохожда, да се прави „Прощъпулник“. Специално изпечена питка се търкулва и детето се затичва след нея. Освен това на ниска маса се поставят предмети, които символизират различни професии. Детето хваща някакъв премет и си „избира“ професията. Аз съм избрал чук и четка за рисуване. „Скулптор“- решили моите близки.
Едва неотдавна, разказвайки за пореден път историята, си дадох сметка, че още тогава съм избрал професията си – архитект.
Освен като архитект Ви познаваме и като фотограф, и като художник. Защо решихте, че имате нужда и от специално образование в областта на живопистта?
Художник е общо понятие. То обхваща графика, живопис, илюстрация, скулптура, керамика и.т.н. Всъщност създаването на обекти и всякакви изображения на действителността са сродни занимания. При тях, както и при други дейности, възникват въпросите КАКВО и КАК.
Отговорът на въпроса „КАКВО“ човек търси в досегашния си опит. Въпросът „КАК“ идва на второ място. За неговия отговор са нужни следващи познания.
По различен начин ли подхожда човек към образованието си в младежките години и в една по-зряла възраст?
Разбира се, че е така. Най-добър е примерът с ученето на език. Детето учи несъзнателно. Това се приема за естествения начин и познанията са много устойчиви. Но източниците са по-ограничени и могат да съдържат грешки. Възрастният учи целенасочено, съзнателно. Това е по-бързо и може би грешките са по-малко, но възможностите отслабват.
За творчеството са важни непосредствеността и въображението, които с „порастването“ много често се губят.
Кой е най-важният урок, който научихте по време на обучението си в KVHS?
Въпросът за най- важния урок е философски. Ако трябваше да отговори на него, KVHS е трябвало да дойде по-рано в моя живот.
Движещата сила за мен е любопитството, постоянното опитване какво може да излезе от това, което правя.
Имате ли предпочитан материал, с който да рисувате (бои, молив, въглен..)?
Не. И това е един проблем. Защото мога да добавя и керамика, скулптура и някои печатни техники. А времето не е безкрайно все пак.
А любим цвят и форма?
Аз, за разлика от Мечо Пух, нямям нито любим цвят нито любима форма.
Какво според Вас е най-важното в една картина?
Да те накара да се спреш пред нея. Защото изобразява неща, които не познаваш или изобразява нещата, които познаваш по непознат начин.
Успешното завършване на ново образование означава ли, че започвате нов етап в живота си. Да очакваме ли повече картини и изложби?
Житейските етапи са може би привидни. Според мен човек преминавайки през тях постепенно става това, което всъщност винаги е бил.
Колкото до очакването – повечето неща се случват независимо дали го има или не.
Представете ни на кратко настоящата изложба – какви творби сте избрали за нея?
Работите, които са изложени, са част от правените в продължение на две години в два курса, в които се изучаваха абстрактна живопис с акрилни бои и възможностите за работа с маслени бои. Моята цел беше да опитам колкото може повече технически способи в колкото може повече посоки.
Мисля, че това се вижда в представените картини.
Изложбата на арх.Владимир Стоев може да бъде видяна до 25 октомври 2024 г във Виена Die Kunst VHS in der alten WU, Augasse 2- 6, 1090, Lift “B”, етаж 4.
