Текст Мария Колева
В неделя, 29 септември, Австрия ще избира нов парламент. На стартовата линия са застанали както традиционните партии – Народната партия (ÖVP), Социалистическата партия (SPÖ), Зелените, NEOS, Партията на свободата (FPÖ), така и нови играчи като Комунистическата и Бирената партия.
В седмиците преди вота интригата се върти не толкова около това кой ще спечели изборите, колкото около въпроса как ще изглежда бъдещето правителство и кой ще бъде новият канцлер.
Защо това е така?
Във всички сериозни социологически проучвания FPÖ води с около 2% пред останалите партии. Очаква се ÖVP да загуби поне 10% в сравнение с изборите през 2019 г, което обективно погледнато е провал. Напоследък обаче разликата с FPÖ намалява и вече не е немислимо ÖVP все пак ще излезе макар и с малко напред. В същото време се очаква социалистите да бъдат трети, което е катастрофален резултат за тях.
Ако Народната партия успее да натрупа точки в последния момент, Карл Нехамер отново ще бъде канцлер и тогава ще трябва да избира между няколко коалиционни партньора.
Само не FPÖ
Ако обаче Партията на свободата все пак спечели първото място, както все още сочат социологическите проучвания, Херберт Кикъл ще бъде герой. Като лидер той ще е успял да изведе партията си на първо място на национални избори (Хайдер стигна само до второ място през 1999 г. и то далеч зад SPÖ). Шансовете му обаче да стане „канцлер на народа“, както сам той се определя, не са никак реалистични, защото трудно ще намери с кого да състави правителство, което да оглави. SPÖ, Neos и Зелените принципно категорично отказват да формират коалиция с Партията на свободата. За ÖVP на Нехамер проблемът е персонално в „опасния“ и „крайно десен“ Херберт Кикъл и затова засега не говорят активно за възможен съюз. Разбира се, има съвсем пресни примери затова как Народната партия с лекота се отмята от предизборните си твърдения и ентусиазирано се прегръща със съпартийците на Кикъл. В Долна Австрия и Залцбург не са забравени предизборните лозунги, набързо потъпкани с последвалите ги коалиции. Все пак те имаха своето оправдание – и в двата случая целта беше да се запази министър-председател на провинцията от ÖVP, а не партията да играе ролята на младши партньор под ръководството на правителството на FPÖ.
___________________
Новият канцлер Карл Нехамер залага на диалога
По взаимно съгласие и на семейни начала
____________________
Всъщност и сега Народната партия лесно би се съгласила да сформира коалиция с Партията на свободата, стига Кикъл да не е канцлер и да остане извън правителството, нещо с което той трудно ще се съгласи.
Колкото и да е парадоксално, изборната победа на FPÖ ще ѝ донесе по-малко възможности за участие във властта, отколкото второто място.
Ако изборите се развият както показват актуалните социологически проучвания, FPÖ ще спечели огромно количество гласове, SPÖ ще остане приблизително стабилна, а ÖVP ще загуби драстично. Това ще доведе до дълги проучвателни разговори, след това официални коалиционни преговори и в един момент до ново правителство. Вероятно то ще се състои от ÖVP и SPÖ плюс Neos или Зелените или може би ÖVP и FPÖ, без Кикъл като министър.
Отворен остава въпросът дали Бирената партия на Доминик Влазни и Комунистическата партия ще успеят да преминат 4% бариера и да влязат в парламента.
