Интервю Елица Ценова
Като психотерапевт Вие работите с деца и юноши. С какви проблеми най-често идват те при Вас?
Причините, поради които децата и родителите търсят подкрепа и помощ, са много разнообразни. Най-честите става дума за тревожни разстройства, депресивни, хиперкинетични и диссоциални разстройства (постоянно бунтовно и агресивно поведение). Не е необичайно децата и юношите да се борят с тревожност, депресия или други стресови проблеми. Трябва да знаем обаче, че не всяка промяна в поведението на едно дете или юноша е психично разстройство.
Но ако определени проблеми засягат няколко области на живота (например училище, свободно време, приятели, семеен живот и т.н.), и проблемното поведение причинява висока степен на страдание както за родителите, така и за детето, се препоръчва пътят към детската и юношеската психотерапия.
Като че ли често пренебрегваме юношите, отдавайки техните проблеми на пубертета. Но какво се разбира под „пубертет“ във Вашата сфера?
Пубертетът е специална фаза от живота, в която децата се превръщат в млади възрастни. Тя се характеризира както с големи промени във физическия и умствен растеж и съзряване на половите органи, така и с промени в настроението. Мозъкът претърпява значителни изменения, които засягат развитието на личността и поведението ѝ. В тази фаза подрастващите оформят собственото си абстрактно и рационално мислене, развиват своята идентичност и възприемат емоциите си по-силно.
Пубертетът обикновено започва на възраст между 9 и 14 години като при момичетата той обикновено се проявява малко по-рано, отколкото при момчетата. Разликите между двата пола далеч не са само физически. Момичетата страдат по-често от екстремни промени в настроението и повече от тях трябва да се борят с цял „коктейл“ от хормони. Затова пък момчетата са по-склонни да поемат рискове и да тестват граници и реагират по-импулсивно и неконтролируемо на ситуациите.
Какви са техните нужди и как родителите могат да подкрепят децата си в този труден период?
Особено в пубертета задоволяването на физиологичните, психологическите и социалните нужди е от основно значение за оптималното развитие на подрастващите. Има много теории, описващи различни потребности, важни за развитието и благосъстоянието на хората и още повече на юношите. Те акцентират на нуждата от автономност (Autonomie), отговорност (Verantwortung), себереализация (Selbstverwirklichung), социално приобщаване (Zugehörigkeit), признание (Anerkennung) и доверие (Vertrautheit).
Нашата задача като родители е да се опитаме да осигурим възможно най-добрата подкрепа като даваме нa юношите свободата, от която те се нуждаят.
Това изисква много търпение и разбиране, открити разговори и активно слушане. Подрастващите трябва да усещат, че са чути, че родителите им се интересуват от техните тревоги, самооценка или мечти, че могат да споделят своите мисли и чувства.
Ясно дефинираните правила и граници са необходими. Те осигуряват сигурност и ориентация и затова трябва да бъдат определени в разговор с младите хора. Важно е да се уважава неприкосновеността на личната сфера, защото тийнейджърите се нуждаят от пространство, за да изследват своята независимост и да правят свои собствени грешки.
Също така предприемането на съвместните дейности укрепва връзката между родители и юноши.
Кои фактори оказват най-голямо въздействие върху тинейджърите в процеса на тяхното съзряване? Могат ли родителите да влияят на това развитие и как?
Покажете на детето си, че стoите зад него. В пубертета е нормално и важно младите хора да търсят потвърждение и да обменят мисли и чувства повече в социалния си кръг отколкото в семейството. Често е трудно за родителите да се справят с това и възниква въпросът „Как мога да подкрепям детето си, когато то не говори с мен“? Важно е да не го притискате, а да проявявате интерес как прекарва дните си и какви теми го занимават и вълнуват. Ако то знае и чувства, че стоите зад него, в случай на проблеми, само ще дойде при вас.
Считате ли, че днешните тинейджъри са изправени пред повече предизвикателства в сравнение с поколението на техните родители?
Бих казала, че днешните тинейджъри са изправени по-скоро пред различни предизвикателства в сравнение с поколението на техните родители. Нашите деца растат в свят, доминиран от технологиите и социалните медии, което води до промени в приоритетите, очакванията и поведението им. Съвременните младежи са по-свързани от всякога и имат много повече възможности, използвайки цифрови платформи да надигнат глас и да изразят себе си. Днес въпроси като опазването на околната среда, социалната справедливост и психичното здраве за особено важни. Младите хора участват активно в политическите и социалните области и се ангажират с положителна промяна. Съществуват обаче и опасения, че разчитането на технологиите, влиянието на социалните медии и натискът създаден от очакванията, предизвикателствата и възможностите на времето може да имат отрицателно въздействие върху благосъстоянието на младежта. Мобингът в интернет и стремежът за представяне на перфектен живот са сред опасностите на социалните медии.
Имате ли специфични методи, които използвате в работата си с тинейджъри? Включват ли се родителите в терапевтичния процес?
В зависимост от възрастта използвам в работата си с деца и младежи креативни и игрови методи и техники, включително хартия и пастели, системна дъска (Systembrett), метафори и истории, символи, ръчни кукли и др. По този начин мога по-добре да разбера детския език, което дава възможност за ефективен терапевтичен процес.
Важно е родителите да бъдат включени в този процес, за да се постигне цялостен поглед върху детето, неговия свят и неговите нужди.
При юношите е малко по-различно. В зависимост от възрастта им и темата или темите се провеждат консултативни срещи и с родителите, чиято цел е да ги подкрепи в способността им да изграждат взаимоотношения и същевременно да изясни въпросите, свързани с родителството. Като цяло колкото по-пораства юношата, толкова по-независимо е лечението, а участието на родителите постепенно намалява.
Кои са подводните камъни в общуването с тинейджърите? Къде родителите допускат най-много грешки и какво бихте ги посъветвали, за да избягват конфликтите?
Човешко и нормално е всички родители да правuм грешки.
Специално в пубертета често родителите искат да държат всичко под контрол. Това не е полезно и води до много напрежение в отношенията. Децата в този етап на развитие се нуждаят все повече и повече от свобода, за да могат да се изживяват като самоопределящи се и да станат независими. Старайте се да задавате по-малко контролни въпроси и избягвайте да питате за едни и същи неща по-често, отколкото е необходимо. Това само „дразни“ и дава на детето усещането, че всъщност не му вярвате.
Приемете факта, че то има тайни от вас и (вече) не ви включва във всичко. Гледайте на това като на важна и положителна стъпка в развитието му, а не като на лична обида.
Не рядко се случва проблемите и чувствата на юношите да се дефинират и оправдават като „поведение на пубертета“. Само по себе си твърдението „детето ми е толкова мрачно, но това е само заради пубертета“ може и да не е погрешно, но и не помага на тийнейджъра да се справи с промените в него. Вземете сериозно чувствата и проблемите на детето и не се подигравайте на проблемите му. Дори и когато младите хора понякога са наистина досадни, те винаги заслужават нашето уважение.
Налагането на наказания сьщо не е полезно, особено когато те са неподходящи. Много родители прибягват до тях след като други образователни мерки като увещаване или говорене вече не помагат. Въпреки това, колкото по-големи стават децата, толкова по-трудно става да ги накажем. Например няма смисъл да се налага домашен арест на непокорно, енергично, пораснало 16-годишно дете. Такъв тип наказания често причиняват повече вреда, отколкото полза и затова трябва да се използват възможно най-рядко. Вместо това се опитайте заедно с тинейджъра да създадете правила (вечерен час и т.н.), т.е. да намерите общо решение, защото, ако той има реална дума, ще бъде по-склонен да се придържа към правилата.
Много добър ефект имат разговорите с децата за последствията от тяхното поведение и цената, която трябва да платят, ако постъпят по един или друг начин. Налагане на твърде много, прекалено строги или неподходящи забрани често провокира младите хора да лъжат или да правят забранените неща зад гърба на родителите си. Това обтяга отношенията на доверие и носи със себе си нови трудности. Преосмисляйте забраните от време на време и преценете дали все още са подходящи за възрастта. Колкото по-голямо и независимо е детето, толкова по-малко следва да са ограниченията му. Оставете го все повече да взема самостоятелни решения. Обсъдете забраните с детето си и понякога приемайте компромиси или изключения. Давайте му възможността да докаже своята надеждност – дори и да не се е получило винаги в миналото.
Едва ли има универсална рецепта за щастливо родителство и спокойно юношество, но бихте ли дали няколко препоръки и на родителите, и на децата за по-успешна комуникация?
Вече коментирахме някои ситуации.
Младите хора се нуждаят от възрастни, с които могат да дискутират и да „търкат рамене“. Тази конфронтация им помага да намерят собствената си гледна точка и да се разграничат допълнително, т.е. да се развиват като личности.
Родителите, които избягват дискусии и проблеми, нямат собствено мнение или не са толкова активни в общуването с детето си, често са силно предизвиквани от тинейджърите, защото те търсят контакт и ако е необходимо, провокират човека насреща с насилствени средства като обвинения, провокации и т.н. Примиряването с почти всичко казано или направено от тинейджъра не носи ползи, защото тогава той придобива усещане за власт, но не може отговорно да се справи с последиците от действията си.
Нормално е подрастващите понякога да се „оттеглят“ в своя свят, затова използвайте всяка възможност за задълбочен разговор. Опитайте се да не звучите осъдително, а да бъдете искрени и ясни. Гледайте на юношата като на компетентен събеседник въпреки променливите му настроения. Изкажете мнението си, но не очаквайте той да се съгласи с вас. Важно е да разбере и научи, че е нормално да има различни гледни точки и те трябва да се уважават.
Покажете ясно границите си. „Не ми е приятно да ми говориш така“ или „Моля те да ме изслушаш“ са прости, ясни и важни твърдения. Изразявайте очакванията си, дори ако чувствате, че детето ви не се интересува от тях (което през повечето време това така или иначе не е вярно). То трябва да научи как рефлектира поведението му в другия човек.
Опитайте се да мислитe за бъдещето. Справянето с промените в пубертата може да струва много енергия, но е изключително важно и ценно. Дори в трудни моменти възрастните е важно да виждат и добрите страни на децата си, да проявяват разбиране към техните нужди и да им дават сигурност и подкрепа.
Визитка:
Люси Гергински е завършила психология във Виенския университет и в последствие психотерапия (Systemische Familientherapie) също във Виена. Тя работи като психолог и има дългогодишен опит в работата с деца и юноши, както и като психотерапевт с всички възрастови групи.
