Текст Емил Ценов
Отново идват избори и, както винаги, отвред се чуват вопли „ама пак ли трябва да гласуваме?!?“
Пак. Трябва. Съжалявам, другарчета, това е животът.
Но, понеже продължавате да мрънкате, нека ви кажа защо е необходимо да се гласува, и за целта ще отговоря на всяко мрънкане поотделно.
Мрънкане номер едно:
Няма смисъл да се гласува!
Това ми е любимото. Има смисъл и още как! Ако нямаше смисъл, партиите нямаше да хвърлят толкова пари в предизборни кампании, а някои от тях и да се опитват да купуват гласове. Гласът на избирателя е най-ценната валута в една демокрация, а ние се опитваме да живеем именно в такава. Той е и единственият ни инструмент да влияем по някакъв начин на заобикалящата ни действителност. Да не гласуваш е все едно да дадеш колата си да я шофира друг и после да се оплакваш, че не сте стигнали навреме или че я е одраскал.
И да, гласуването е и отговорност към обществото. Но вас не ви е страх да поемате отговорност, нали?
Мрънкане номер две:
Всички са маскари, нямам никакъв избор!
Сега, ако живеехме в страна като Северна Корея например, това мрънкане би имало някакво основание, но за щастие още не сме стигнали дотам. Апропо, забелязали ли сте как дори откровени авторитарни режими се опитват поне да поддържат илюзията на избор и все пак организират избори? Дори и в България на Тодор Живков имаше „избори“. Е да, завършваха с нечия победа с 99.9 %, но все пак ги имаше, защото управляващите знаеха, че човек, оставен без макар и илюзорен избор, става опасен.
А сега избор има, и то не само на партийно, а с мажоритарния вот и на личностно ниво, просто се огледайте. Между кандидатите има всякакви: от академици до откровени мошеници и не е чак толкова трудно да се разбере кой кой е. За целта просто трябва да направите най-лесното нещо да света – да съберете малко информация и да я обработите.
Можете да се справите, нали? Все пак сме Хомо Сапиенс…
Мрънкане номер 3:
Разочарован съм, те ме излъгаха!
Ох, скъпи, съчувствам ти, но животът е пълен с разочарования. Да е разочарован е естественото състояние на човека. Ерата на социалните мрежи и на стремежа към незабавно удовлетворение ни разглези да си мислим, че ако нещо не е изпълнено на 100 %, то непременно не е добро. А в политиката нещата не работят точно така, тя е продукт на компромиси. Ако не си сигурен кого да избереш, гласувай за този, който е правил най-малко компромиси с нещата, които наистина имат значение за теб. Защото все пак има неща, на които наистина държиш, нали?
Мрънкане номер 4:
Не ми е удобно да гласувам така!
Разбирам, ще се наложи да почакаш петнайсетина минути в секцията и евентуално няма да можеш да идеш на планувания излет в гората. Може би ще те изненадам, ако ти кажа, че и това ти неудобство може да се коригира чрез гласуване. Избираш тази партия, която ще въведе гласуването по пощата и следващият път няма да се налага да се разкарваш. Пак говорим за елементарни причинно-следствени връзки и за поемане на лична отговорност към собственото ни благополучие.
Мрънкане номер три хиляди седемстотин и четири…
Винаги можем да си измислим оправдание да не гласуваме. Да не дадем гласа си изглежда като най-силната форма на протест, но по един перверзен начин то бетонира това, срещу което не гласуваме – така е устроена системата. Като не гласуваме, ние предаваме не само собствените си интереси, но и тези на децата ни, много от които все още не са достигнали пълнолетие и нямат право да гласуват. Гласувайки, вие оформяте света, в който ще живеят те. Затова не се изненадвайте, ако след години ви попитат „Абе, не можахте ли тогава да изберете някои други?“ и се замислете какво можете да им отговорите.
И така, нека да обобщя: гласуването е право, морално (а в някои страни и законно) задължение, позиция, пример, интелектуално упражнение, че дори и социализация. В избирателната секция човек винаги може да намери познати и непознати хора, с които да поговори, че после дори и една бира да изпие.
Затова просто идете и гласувайте. И без мрънкания, моля!
Адреси на избирателните секции, в които българите в Австрия могат да гласуват на 9 юни
