Интервю Елица Ценова
Кой е първият Ви спомен, свързан с пианото?
Първата ми среща с музикален инструмент дължа на чичо ми, който беше акордеонист. Седях в скута му, а той ми показваше как музиката излиза от акордеона. Жадно следях пръстите му, играещи по белите и черни клавиши, и не можех да откъсна поглед от тях. Най-накрая майка ми ме записа на уроци по акордеон, но прибирайки се вкъщи, срещнала своя приятелка и се похвалила. А жената веднага ѝ казала: „Но защо на акордеон? Не е ли по-добре Дони да свири на пиано?“ И така до някъде случайно се оказах свързана с този инструмент. Имах невероятен слух и можех веднага да повторя дори тежки музикални пасажи. Това умение много ми помогна да напредна бързо. Бях солистка на Пловдивската филхармония и рано стъпих на сцената. Тя така ме опиваше, че бързо разбрах – сцената е не само магия, тя е моят живот.
Кога пристигнахте в Австрия и какво Ви доведе във Виена?
Във Виена ме доведе музиката и желанието ми да сбъдна детската си мечта. Всъщност дойдох тук да продължа музикалното си образование.
Една от учителките ми по пиано бе изключително изискана дама, която говореше перфектно френски и излъчваше невероятен финес и аристократизъм. Тя сякаш ме въвеждаше в друг артистичен свят и в един момент аз исках да живея в него, да съм част от тази красота и изисканост.
Когато бях на 12 години по телевизията излъчиха филм за Йохан Щраус. Всички сцени бяха от Виена и аз гледах като омагьосана жените с чадърчета и дълги рокли, разхождащи се около катедралата Щефансдом, красивите сгради, бликащата от всякъде музика. Тогава твърдо по детски заявих „Искам там!“ На следващата година спечелих конкурс и успях да посетя Италия, която също отвори мирогледа ми. Когато се върнах, вече бях сигурна, че моят живот, моят свят е някъде другаде и това другаде е в Австрия.
За мен бе естествено единственото място, където исках да продължа музикалното си образование, да бъде Виена. Когато кандидатсвах във Виенския университет за музика и сценични изкуства, двеста човека се борехме за десет места. Приехаме в класа на легендарния проф. Хайнц Меджиморец и аз бях изключително щастлива. За съжаление почти щях да изпусна първия семестър, защото процедурата с визата се баваше и добре че Георги Малашинов се намеси и успях да пристигна към средата на учебната година. Толкова бях въодушевена и мотивирана, че за два месеца научих немски.
Не бяха леки години, защото се налагаше да работя какво ли не – от раздаване на брошури до сервитьорка в кафене, да ставам в пет часа сутринта, за да репетирам. Доволна съм, че минах през това, защото всеки опит е ценен и полезен.
Мисли ли сте с какво друго бихте се занимавали, ако не се бяхте посветили на пианото?
О, аз съм си казала, че в моя втори живот искам да бъда или лекар, или да свиря на вилончело. Челото е любимият ми инструмент. От много години свиря с моята приятелка Теодора Митева, която е челистка, и чрез нейното свирене се влюбих в този инструмент. Тя има един тон, който докосва сърцето. Има един тембър, едно вибрато, което никой друг няма.
___________________
Българската пианистка Донка Ангъчева спечели наградата Look! Business Awards 2023 в Австрия
___________________
Ковид пандемията се оказа огромна спирачка за много артисти, но Вие намерихте начин да дадете шанс и на публиката, и на музикантите да се наслаждават на изкуството. Разкажете ни повече за Вашата инициатива „Изкуството продължава да живее“.
Малко преди пандемията съвсем да ни затвори, бях избрана да бъда артистичен директор на цикъла от концерти, който трябваше да се проведе по повод 150 годишнина от Гранд хотел Виена. Това бе съобразна кулминация в кариерата ми и аз имах много идеи как да се случи този музикален празник. За съжаление Ковид потопи всичките ми планове. Докато страдах и преживявах случващото се, започнах да мисля какво и как мога да направя, за да не се лишават хората от красотата на музиката, а и музикантите да не остават без публика и средства.
Тогава се роди идеята ми за цикъл концерти онлайн, които да започнат точно от Гранд хотел Виена. Всъщност исках нещо повече от виртуални концерти и идеята ми бе многопластова – публиката трябваше не просто да чуе виртуозни музикални изпълнения, но и да преживее красотата на изкуството. Представях си цветята в залата, два рояла на Бьозендорф, великолепната архитектура, изящни предмети. Исках да свържа и покажа всичко, което за мен е изкуство, в едно. Това, разбира се, е свързано с много финанси и започнах да звъня на различни фирми и приятели. Явно дори по телефона хората са усещали колко съм ентусиазирана, колко съм въодушевена и как искам всичко това да се случи, защото напълно непознати бързо се съгласиха да бъдат спонсори.
Първият концерт бе на 14 юни 2020 в Балната зала на Гранд хотел Виена и премина при голям успех. Гледаха го хора от цял свят, а първото дарение дойде от Япония. Тогава не само аз, но и хората около мен, повярваха в този проект.
Подготвяният от Вас Гала концерт на 25 май част ли е от тази инциатива?
Да, разбира се. Това е моят опит да подпомогна този път българските артисти. Аз все по-често се прибирам в България и виждам какви невероятно талантливи певци и музиканти имаме. За съжаление те нямат големи възможности за реализация. В Австрия също е невероятно трудно, конкуренцията тук е огромна, но ако човек има талант, има възможност да се наложи, да бъде забелязан, разпознат и да получи своето място на сцената.
Отдавна искам да покажа и разкажа на австрийската публика за България и нейната история и култура. Мисля, че най-българският празник – 24 май е добър повод за това. На сцената на Музикферайн ще излязат Владимир Ампов-Графа, Мария Илиева, Вълчан Вълчанов-Чани, Марио Николов, Теодора Митева, Людмила Коновалова, Недялко Недялков. С тях ще бъдат и сънародници, които от години се изявяват в Австрия като Даниела Иванова от Виенската филхармония, диригентът Росен Гергов. Те ще си партнират с австрийските си колеги Андреас Шагер, Гюнтер Гройсбьок, Цезар Сампсън, Себастиан Бру, Лидия Байч и др.
___________________
Празник на българската култура и музика в Музикферайн организира пианистката Донка Ангъчева
___________________
Събитието е под патронажа на посланичката на България в Австрия Н.Пр.Десислава Найденова-Господинова, а сред гостите ще бъдат външният министър на Австрия Александър Шаленберг и други представители на политическия и културен елит.
Вярвам, че ще се получи истински празник на изкуството, защото то няма националност и граници.
Как реагират австрийските артисти на този проект?
О, те всички до един са много въодушевени. С цигуларката Лидия Байч, която е съпродуцент на събитието, се радваме на чудесната атмосфера в екипа. Оказа се, че Цезар Сампсън и Мария Илиева вече са работили заедно по друг проект. Певецът така се ентусиазира, че предложи да пее дует с Мария на български език. Сега усилено репетира песента „Ако утре няма днес“ и работи върху произношението си.
С Даниела Иванова, която свири на виола във Виенската филхармония, сме били повече от пет години заедно по конкурси и концерти. Сега тя ще излезе на сцената заедно с Влади Ампов и Джани Вълчанов от Софийската филхармония. Всички много се радват на това сътрудничество, защото до сега само са чували един за друг или са се виждали по телевизията.
Тази химия и хармония, която се получава между всички, въвлечени в този проект, много ме радва. Тя дава допълнителна позитивна енергия и любов. Всички вярват в каузата и дават най-доброто от себе си, за да може тя да се осъществи. С две думи – на лице всички предпоставки да сътворим чудеса.
А защо избрахте да подкрепите точно фондация „Заедно в час“?
За мен образованието е изключително важно. То е в основата на всичко. И ако вярваме, че децата са нашето бъдеще, длъжни сме да им осигурим най-доброто възможно образование. Само така можем да си гарантираме, че следващите години ще имаме знаещи и можещи млади хора, които да се справят с предизвикателствата на новото време.
________________
Траян Траянов, фондация „Заедно в час“: Мисията ни е да осигурим равен достъп до качествено образование за всяко дете в България
________________
Имаме нужда от учители, които да откриват и развиват талантите. Освен това е важно всяко дете да има достъп до качествено образование. Затова и избрах фондация „Заедно в час“, която работи точно в тази посока.
Вие сте изключително натоварена не само с концерти, репетиции и преподаване, но и с ораганизацията на тези забележителни концерти. Как реагира семейството Ви на Вашите проекти?
Макар че в началото бяха скептични, те също се влюбиха в проекта „Изкуството продължава да живее“. В началото съпругът ми по няколко пъти на ден ме питаше дали наистина съм сигурна, че искам да се захвана с тази къртовска работа. Но и той се увери, че усилията ми имат смисъл и времето, вложено в тази инициатива си заслужава. Разбира се, без помощта и подкрепата на моята майка няма как да се справя с ежедневните грижи за дъщерите ми и дома. Безкрайно съм ѝ благодарна за тази всеотдайност.
Как успявате да съберете толкова различни хора около една кауза?
Съпругът ми, който по професия е далеч от музиката, казва, че когато аз повярвам в нещо, успявам да заразя всички около мен. Така се случи и с един от големите ни партньори – Георги Крумов. Когато се чухме по телефона, дори не се познавахме, но явно съм успяла да му представя проекта толкова емоционално, че веднага прояви интерес. Видяхме се в София на живо и след пет минути, той беше готов да ни подкрепи със значителна сума. Просто каза „Дони, намирам това, което правиш за смислено и нужно, искам да ви подкрепя“.
За мен е важно да създавам красота, да зареждам хората с добро настроение и надежда. Вярвам, че добрите каузи намират своите съмишленици.
Трябва да вярваме в доброто и ако всеки от нас всеки ден прави по нещо добро, колкото и малко да ни се вижда, то ни помага да живеем в по-хармоничен и спокоен свят.
Концертът е по повод 24 май. Споделете ни някой Ваш детски спомен от този празник.
Спомням си, че в началното училище имахме празник и носехме коронки с букви. Точно се готвехме да се построим в редица и да пеем, в класната ни стая влезе учителка от съседния клас и каза: „Може ли Дони да дойде да изсвири една песен?“ Така взех участие в две тържества, посветени на буквите.
Щастлива съм, че на 25 май ще свиря по същия този мил повод – българските букви, на една от най-престижните музикални сцени в света – Музикферайн и ще бъда заобиколена от обичани от мен хора – български и австрийски певци и музиканти. Ще бъде много красиво и вълнуващо и ще се радвам да видя повече сънародници в залата.
Концертът ще се състои в събота, 25 май, от 19:30 часа, в зала „Брамс“ на Музикферайн.
Билетите вече са в продажба през сайта на Музикферайн, можете да купите от този линк ТУК
Гала на българската култура и музика се провежда с подкрепата на Министерство на туризма и Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, Виена и е под патронажа на посланичката на България в Австрия Н.Пр.Десислава Найденова-Господинова.
Блогът на българите в Австрия Меланж Булгарен е медиен партньор на събитието.
Визитка
Донка Ангъчева е един от най-ярките и виртуозни европейски пианисти, носител на награди от десетки световни конкурси и част от суперпрестижната селекция Bösendorfer Artist. Солист на филхармониите на Виена, Пловдив, Байройт, Фокланд, Еквадор, Орфеус и много други.
В годините на ковид пандемията Донка създава инициативата Die Kunst in Österreich lebt weiter („Изкуството в Австрия продължава да живее“). През 2023 концертите започват да се провежда пред публика като приходите от билети продължават да отиват за добра кауза.
Донка Ангъчева е преподавател, жури и ментор в телевизионния формат на ORF „Звезди и таланти от Леона Кьониг“. Има издадени 9 албума и над два милиона и половина слушания в Spotify, което е огромно постижение за класически музикант.
Тя е поддръжник на различни социални и културни каузи. Рекламно лице на бижутата Bucherer.
През 2023 година е отличена с приза „Жена на годината“ в категория „Изкуство и култура“ на Look business awards. През октомври същата година е сред дамите, които говорят на Forbes Women Forum 2023 – The sky is the limit.
В началото на 2024 г. Донка Ангъчева е включена в класация на Forbes „Топ 70“ на знаменитостите на 2023 година.
През 2024 е официално приета за член на Управителния съвет на престижното Internationale Chopin Gesellschaft (Международно дружество Шопен).
Донка е омъжена, име две дъщери.
