Интервю Елица Ценова
Факт е, че образованието в България има сериозни проблеми. Нека започнем с въпроса от какво образование имат нужда съвременните деца?
Днешните деца имат нужда от образование, което ги подготвя за съвременния живот, а не от същото образование, което са получавали бабите и дядовците им. В българските училища преподаването все още е ориентирано към трансфериране на конкретни знания от учителя към учениците, въпреки че това са деца, които живеят в ерата на изкуствения интелект. За да сме сигурни, че те ще са подготвени да се справят с изискванията на живота в 21 век, образованието трябва да е насочено към умения и компетентности, нужни на съвременния човек. Много по-важни са способностите за критическо мислене и работа в екип, креативността и финансовата грамотност от … разлагане на многочлен, да кажем.
Как се отразява социалното неравенство в обществото върху достъпа до качествено образование?
За съжаление България е от държавите, в които училищата не само не компенсират неравния старт на учениците си, а го задълбочават. Това за поредна година показаха анализите на ОИСР след провеждане на международното изследване PISA. В момента факторът, който най-силно влияе на шансовете на едно дете да получи добро образование, е именно социално-икономическото положение на семейството му в обществото. PISA ни показва, че има държави, в които училищата успяват в много по-голяма степен да отговорят на индивидуалните нужди на учениците и съответно да намалят драстично разликата в резултатите, които те постигат. Аз смятам, че за българското образование трябва да е приоритет да “затвори” максимално образователната ножица. И родителите в България да имат доверие, че, изпращайки детето си в най-близкото квартално училище, то ще получи образование с високо качество.
По какви програми работи фондация „Заедно в час“, за да осигури равни възможности за образование на всички деца?
През годините фондация “Заедно в час” е разработвала различни програми, чиято цел е била да решава най-сериозните проблеми на българското образование. Със създаването на организацията се бяхме фокусирали върху проблема с недостига на добре подготвени учители, особено в малки, далечни и бедни населени места. Тогава бяхме конкурент на лидерите в бизнеса за най-добрите кадри на трудовия пазар: привличахме, обучавахме и подкрепяхме млади хора от различни професионални сфери да влязат в училище и да преподават поне две години. Над 60% от учителите, които ние сме подготвили, продължават да са в класните стаи в страната и до днес. С радост мога да кажа, че недостиг на учители в България по повечето предмети вече няма. Държавата повиши възнагражденията на учителите, педагогиката вече е второто най-желано направление в университетите, а за едно учителско място често се конкурират много кандидати.
Именно затова в момента на фокус е програма “Училища за пример”, която представлява двугодишна обучителна програма, насочена към хората, които вече са в училище. Работим с целите училищни екипи, като надграждаме управленските умения и практики на ръководните екипи, а учителския състав запознаваме с най-новите и доказано работещи педагогически практики от света. Програмата е разработена така, че да не е “суха теория”, а участниците да могат да адаптират наученото за конкретните нужди на техните училища веднага след обучението.
С третата ни програма “Учим заедно” работим за конкретни нужди на училищата – в момента например подпомагаме директорите и учителите от програмата да развиват социално-емоционални умения в учениците.
_________________
„Заедно в час“ или какво е да си учител по вдъхновение
_________________
На какви съмишленици и партньори разчитате в работата си?
Нашата работа би била невъзможна без широката ни мрежа от партньори и съмишленици. Всички наши програми са безплатни за участниците благодарение на щедрата подкрепа на нашите съмишленици, измежду които има частни лица, компании и други фондации.
За да споделяме и разпространяваме добрите практики от нашия опит по-широко, разчитаме на сътрудничеството с институции на всички нива – от отделни училища през общини и регионални управления на образованието до Министерството на образованието и науката, Народното събрание и Европейската комисия. Ключов наш партньор са останалите активни граждански организации от образователния сектор, с които сме заедно в борбата за качество образование за всяко дете.
Срещате ли подкрепа от българите, живеещи в чужбина?
Имаме огромна подкрепа от българите в чужбина. Често това са хора, които са имали късмета да получат много добро образование, което стои в основата на успешната им реализация. Сега те търсят начини да “предадат нататък”, да инвестират в бъдещето на България, а най-сигурният начин да се направи това е чрез инвестиция в образованието.
На 25 май пианистката Донка Ангъчева организира голям гала концерт в Музикферайн като събраните средства ще бъдат дарени на фондация „Заедно в час“. Имате ли вече идея какво конкретно ще направите с тези пари? Как това събитие ще подпомогне работата на фондацията?
Изключително сме признателни на Донка Ангъчева, че избра да подкрепи мисията ни да осигурим равен достъп до качествено образование за всяко дете в България. Самата тя споделя нашето виждане, че съвременното училище трябва да дава много повече от сухи знания на учениците си. Всички средства, които ще бъдат дарени от инициативата на Донка Ангъчева ще бъдат вложени в програма “Училища за пример”. И тук е важно да спомена, че името не трябва да ви подвежда. “Училища за пример” е цел, път, който участниците извървяват през тези две години с нас, но това не означава, че работим с елитни училища. Напротив, най-голям напредък в програмата имат именно училища, чиито ученици до момента не са показвали добри резултати.
Концертът ще бъде и своебразен празник на българската култура. Като хора, стоящи зад каузата за по-добро и достъпно образование, какво бихте пожелали на нашите читатели в навечерието на 24 май?
На вашите читатели пожелавам най-вече да са здрави, за да могат да се радват на всичко, което им предлага културната сцена в Австрия. Пожелавам им да открият книга, която ще им промени живота. Пожелавам им големи радости, но и малки – такива, които осмислят всеки един ден. И им пожелавам още много вдъхновяващи възможности да се събират с общността, като този концерт на Донка Ангъчева. Аз самият съм бил дълго време българин, който живее в чужбина, и пазя топъл спомен от събиранията със сънародници по български празници и други хубави поводи.
