Интервю Елица Ценова
Какво Ви доведе във Виена?
Дойдох във Виена през 2011 година. След като завърших Първа немска езикова гимназия в София, потърсих място, където да продължа образованието си. Първоначалната идея беше да следвам в Германия. Обстоятелствата обаче така се стекоха, че се озовах във Виена. В последствие установих, че тази почти случайност всъщност ме е довела на най-точното за мен място.
Бихте ли описали с няколко думи следването в Юридическия факултет на Виенския университет?
Никой не ме беше подготвил за това колко е трудно това следване. Започнах с увереността, че знам добре немски език, но правната терминология е език в езика. В началото се налагаше да търся значенето на почти всяка дума в речника и да прекарвам по четири часа над една страница. С времето и опита обаче свикнах и нещата се нормализираха.
Имаше ли момент, в който Ви се искаше да се приберете в България? Какво Ви мотивира да останете в Австрия?
В началото, както много други новодошли, имах трудни моменти и мисълта да се върна в София не веднъж ме е изкушавала. Имах обаче късмета много бързо да срещна нови приятели австрийци, които ми помогнаха да се адаптирам към живота в Австрия сравнително лесно. Днес, години по-късно, вече без да се замислям наричам Виена свой дом. Австрия е спокойна, красива и уредена страна, която предоставя безброй възможности за професионално и личностно развитие на младите хора.
От години работите в редиците на Австрийската народната партия. Как се зароди интересът Ви към политиката?
Преди да дойда в Австрия не съм проявявала целенасочен интерес към политиката. Тук срещнах млади хора, които не само се интересуват, но и активно участват в политическия живот. Във Виенския университет тази обществена ангажираност беше много видима и естествено провокира и моя интерес. Около мои приятели се оказах в средите на младежката организация на Народната партия в първи район на Виена. Започнах да посещавам събитията им, запознах се с интересни хора, с които обменяхме идеи и дискутирахме обществено значими местни или международни проблеми и теми. С голяма част от тези хора станахме приятели.
Кои бяха първите Ви стъпки на политическата сцена?
Прохождането ми беше точно на миналите евроизбори, когато започнах активно да работя в подкрепа на нашия кандидат. Тогава не съм си и представяла, че пет години по-късно аз самата ще съм част от листата.
Скоро след тази кампания се проведоха и националните избори. Като координатор за първи район работех с толкова амбициозен екип, че постигнахме най-висок резултат за цяла Виена. Днес съм общински съветник и говорител по европейските въпроси в първи район.
Често хората са скептични към работата на политиците. Разкажете ни за случка или за свой проект, който реално нещо е променил.
Скептицизмът на хората е разбираем, но политиците наистина могат да променят много неща. Лично мен точно това ме привлича в тази сфера – възможността да участвам активно в обществения живот и да допринасям за подобряването му.
Преди три години бях част от менторска програма на Народната партия, в която трябваше да представя свой проект. Спрях се на темата “Включването на еврогражданите в демократичните и културни процеси във Виена”. Тъй като и аз идвам от друга държава, членка на ЕС, познавам добре проблемите и нуждите на тази група и предложих инициативи, с които да стимулираме тяхното участие в обществения живот. Миналата година например разпратихме на всички граждани от други европейски държави, живеещи в първи район, писма на техния език за националния им празник. Отделно имахме инициатива в социалните мрежи да показваме различни локации, свързани по някакъв начин с всяка една от 27 страни. Положихме доста усилия, защото не всяка държава е имала толкова активни връзки с Австрия, но пък трудът си заслужаваше. Писмата, обажданията, цялата обратна връзка, която получихме от хора от Италия, Дания беше толкова позитивна и зареждаща. Направихме и голямо събитие в кметството ни, на което дойдоха представители на най-различни националности. На края те си тръгнаха като приятели и вече се уговаряха какво и как могат да правят заедно.
Този проект ми даде увереност, че когато се работи упорито в една насока, резултати винаги има. Искрено вярвам, че това, което правя е правилно и нужно.
В случай, че сте напълно убедена, че Вашата идея е правилна, бихте ли се противопоставила на мнозинството, за да я реализирате?
В практиката ми се е случвало да имам идеи, които на първо четене не срещат особено ентусиазирана подкрепа от страна на колегите ми. В последствие обаче съм успявала да ги убедя в правотата ми и дори да променя позициите им и да превърна тези идеи в успешни проекти.
Вслушвам се в съветите на по-опитните от мен, но когато съм изправена пред решение, винаги се доверявам на своите собствени преценка и интуиция.
Имало ли е случаи, в които са Ви приемали скептично заради произхода?
В началото на хората около мен им беше интересно, че идвам от друга страна, че съм израснала на друго място. Но с времето тези неща престават да правят впечатление и всичко, което има значение е какво можеш и какво правиш.
От кои личности черпите опит в политиката?
От такива, които ме вдъхновяват – с идеите си, със смелостта си, с новаторството си. За мен такава личност от австрийската политика е бившият федерален канцлер Волфганг Шусел. От актуалните политици изключително симпатизирам на настоящия президент на Европейския парламент Роберта Мецола. Имала съм възможност лично да я срещна. Тя е много силна жена, която не се страхува да нарична нещата с истинските им имена.
Жените в политиката все още са сравнително малко. Как според Вас може да се промени съотношението жени-мъже на политическото поле?
Промяната на съотношението между жените и мъжете в политиката е важен въпрос за постигане на по-голяма равнопоставеност и представителност в политическите институции. Австрийската народна партия например от години предлага менторски и обучителни програми, които насърчават жените да се ангажират политически. Също така съществуват и квоти за жени в избирателните списъци, което гарантира, че съотношението жени-мъже ще бъде равно.
В момента сте в листата на Народната партия за евродепутат. В каква насока и област са личните Ви професионални интереси в европейската политика?
Твърдо вярвам, че ЕС има спешна нужда от реиндустриализация, както и от реформи в областта на сигурността. Трябва да намалим до минимум зависимостите си в различни сфери от други „глобални играчи“ като САЩ, Китай и най-вече Русия. Важно е да върнем добрите условия за производство и бизнес в Европа.
Също така, поради факта, че съм израснала на Балканите, особено се вълнувам от въпроса за разширяване на съюза в посока т.нар. Западни Балкани. Смятам, че страните от този регион са от голямо икономическо и геополитическо значение за Европа и е редно те да бъдат подкрепяни от нас по пътя си към европейската интеграция.
Австрия се противопостави много категорично на пълния прием на България в Шенген. Как изглежда страната ни в общия политически контекст на австрийската политика?
Отношенията между Австрия и България се основават на дълбоки икономически, културни и исторически връзки и двете страни са отлични партньори в обединена Европа. Поради тази причина е важно да се подчертае, че ветото не е насочено персонално срещу България. Австрийското правителство има „фундаментален проблем“ с Шенген: oбщо 40 % от държавите от Шенгенското пространство са въвели отново граничен контрол – това показва, че нещо не е наред.
В Австрия има най-голям брой търсещи убежище в ЕС на глава от населението. Ето защо незаконната миграция трябва да бъде ограничена, а защитата на външните граници – засилена. Да не забравяме, че в резултат на австрийското настояване, ЕС предостави повече от два милиарда евро за укрепване на защитата на външните граници. От това има полза и България.
Вярвам, че постепенно ще се намери работещо решение.
Следите ли случващо се в България? Допускате ли един ден да се занимавате професионално с политика в страната ни?
Следя политическите процеси в България, но не се наемам да ги коментирам. Не знам какво ще ни донесе бъдещето. Научила съм се никога да не изключвам нещо категорично, тъй като животът често ни изненадва.
Тук и сега обаче моят живот и моите проекти са свързани с Австрия и за момента нямам планове това да се променя.
Какви са интересите Ви извън сферата на политиката и правото?
Няма да Ви изненадам с някакви екстравагантни хобита (смее се).
Аз съм любител на изкуството във всичките му форми, така че голяма част от така ограниченото ми напоследък свободно време прекарвам в посещения на галерии, концерти и театри. Също така обичам да пътувам и го правя при всяка отдала се възможност. Опознаването на нови места и култури ми помага да оставя ежедневието и сивите му проблеми за момент на заден план.
Къде се виждате след десет години?
Труден въпрос. Както казах, интересувам се от европейската политика и искам да се развивам в тази насока. Аз съм европейка по душа. Родена съм и съм израснала в бивша социалистическа страна, така че познавам в известна степен източния модел. Имам поглед и върху двата свята и мога да бъда много полезна в работата по сближаване и интегриране на европейските граждани.
Където и да съм след десет години, искам да съм на моето място, тоест да съм в хармония в себе си и да правя неща, в които вярвам и които обичам.